Десетокласничката от Су „Васил Левски“ Пресияна Ганева бе отличена в Националния литературен конкурс с международно участие „Николай Лилиев“. Организатори на конкурса бяха XI ОУ „Николай Лилиев“ в Стара Загора, Регионално управление на образованието – Стара Загора, Общината и музей „Литературна Стара Загора“. В първото издание на конкурса взеха участваха над 100 творби – есета и стихотворения, на 84 ученици от 8 до 12 клас в страната, както и от български училища в чужбина.
Жури в конкурса и почетен гост на събитието бе д-р Иван Аяров, който обяви резултатите и връчи първа награда на Пресияна Ганева за есето й на тема „Те пак ще дойдат, твоите деца…“.
Церемонията по награждаването на отличените ученици се състоя на 26 май. Съпътстващата програма отведе присъстващите в един поетичен свят на приключения и вдъхновение. Организаторите на събитието бяха подготвили рецитал, чрез който всеки зрител се докосна до неповторимия изказ на „най-нежния поет в българската литература“ – Николай Лилиев, на чието творчество е посветен конкурса.
Журито отправи послание към участниците: „Не спирайте да развивате творческите си заложби занапред и да участвате във все повече литературни конкурси, показвайки уникалния си индивидуален стил на писане. А присъстващите родители съветваме да не спират да вдъхват кураж на тези талантливи пишещи деца, тъй като способността да можеш да сътвориш нещо прекрасно чрез силата на словото е дар, който не всеки има привилегията да получи“.
„Те пак ще дойдат твоите деца…“
(Есе)
Стара българска поговорка гласи: „Чужбината не е родина!“. Няма по-прекрасно нещо от това да прекараш старините си там, от където са тръгнали корените на рода ти. Когато човек е надалеч от родното и милото, не се чувства на мястото си. Сякаш не принадлежи на държавата, в която живее, и на народа, към който се приобщава. В един момент просто осъзнава, че нещото, за което най-много копнее, е да се завърне – вкъщи, защото родината ни е мила и свидна.
Какво ти остава обаче, когато споменът за родното живее единствено в съзнанието и сърцето ти? Ти самият не знаеш дали ще настъпи денят, в който ще се завърнеш и ще ахнеш пред прозрачните извори и бистрите реки на Родопите, пред величието на Стара планина и пред тихия шепот на „белия“ Дунав. Споменът за „златна“ Витоша, снежна Рила и шумът на Марица са нещата, които ни припомнят красотата, младостта и вечността на родното.
Дълбоката ни връзка с родината е неизмерима, тъй като, когато затаим дъх и се вгледаме в необятния небосклон, вперим поглед в птичките, които пеят своята щастлива песен в тон, то вече знаем, че сме у дома. Макар далече от очите, вътре в сърцето – така можем да опишем предаността и обичта към родното. Копнежът да се завърнем няма да угасне, той ще се засили още повече с времето, защото природата е една, родината е една, и нейното име е България!
Зареждане ...
