МИЛКА ДЕШЕВА
Сред лято, 1 юли 1939 г., Негово Величество цар Борис III посещава Севлиево, шокиран от страшното бедствие, сполетяло града. Обхожда пешком наводнените на 29 юни места и дава нареждане за подпомагане на пострадалите. Нечуваното бедствие се врязва като дълбока рана в сърцата на много севлиевци. Местните вестници са пълни с ужасяващи разкази на очевидци. Семейство се спасява, като се качва на черницата до къщата. Немалко хора оживяват, покатервайки се на покривите. Майка с пеленаче в люлка, окачена на тавана в стаята, със сетни сили се мъчи да се спаси, но се удавя заедно с малката си рожба. Водите влачат хора, животни, покъщнина… Смел фотограф е заснимал покъртителни моменти от пораженията, а снимките, на някои от които се вижда и царят, са публикувани на цяла страница във в. „Развитие“ от 1 юли 1939 г. Подвизите на спасителите и помагачите са много, между тях е и протегната царска десница. А пословицата „Бог високо, цар далеко“, тогава е била в отпуск.
Това е най-голямото, но не единствено бедствие. Вестник „Развитие“ публикува материали за незапомнени стихии, които на насят вреди най-вече на селските стопани. „На 2 юни 1935 г. падна градушка, която засегна най-много землищата на Севлиево и на шест села – П. Славейково, Ряховци, Кормянско, Крушево, Богатово, Гъбене. Приложена е подробна таблица за точните загуби. Пострадалите места се обиколиха от Севлиевския околийски управител, като се направиха постъпки пред правителството за подпомагане на пострадалите“.
На 13 август 1937 г. циклон придружен с градушка и силен дъжд засяга редица села в околията, основно землището на с. Малък Вършец. Засегнати са къщи, умъртвени са множество птици, контузени са хора.
Че са били предприемчиви и напредничави севлиеци, в това няма никакво съмнение. Само 10 години след откриване на Априловото училище в Габрово, в центъра на Севлиево, на мястото на дюкяните на богатия ни съгражданин Стоян Николов, се издига ново двукатно училище, построено през 1844 г. с негово средства и подкрепа. Нека и севлиевските деца да напуснат мрачните килии и да не учат само „Закон божий“ и „вероучение“, а истински науки – история, смятане, география, преподавани от младия даскал Петко Рачов Славейков. Още преди освобождението севлиевци си имат и читалище, което до построяването на дом на културата „Мара Белчева“, е единствения културнопросветен факел за севлиевци. За жалост денят 16 март 1929 г. се оказва най-трагичният в неговия 150-годишен летопис. Гори монументалната сграда на читалището. След ремонт от месец декември 1928 г. театралният салон, кино, библиотека, книжен фонд, театрален реквизит са в окаяно състояние. Бедата е страшна, загубата е свидна, страданието голямо, но не бива да се остави на произвола на съдбата културното съзнание на севлиевци. Веднага се организират помощни комитети, а пример дават учениците при Педагогическото училище, които изграждат акционен комитет за помощ. Тези изпълнени с болка редове са споделени на страниците на в. „Развитие“ от 26 март 1919 г.
Две години по-рано, през есента на 1927 г., градът светва. Електричеството е факт, въпреки че през следващите години има още какво да се прави и доустройва по този въпрос.
През 30-те и 40-те години на миналия век независимо от големите изпитания, Севлиево и селата в околията постигат бурен стопански подем. Както земеделието, така и животновъдството гонят още по-високи върхове. „Ех, ако имахме железница, дайте ни железница!“. Този глас издигат предприемчиви севлиевци, виждайки в мечтите си как железницата ще свърже полския, балканския и полубалканския край. Тръгвайки от Сухиндол, тя ще се движи покрай река Росица, Севлиево, Чакала, река Видима. Авторът на статията Н. Атанасов във в. „Развитие“, бр,. 39, от 1934 г. използва силни аргументи за необходимостта от железница. „Не могат милиони килограми сливи от Балкана да се тръскат с камиони, както и отличното сухиндолско грозде не може да издържи камионен транспорт до Павликени…“ и завършва, че този въпрос рано или късно трябва да бъде разрешен. Но… си остава само един блян.
А новите придобивки и стремежът към възход продължават. През 1937 г. в източния край на града край реката, се издига „първият храм на спорта в града“, както е наречен новият дом на ловците. Именно те, хората, които практикуват най-стария спорт по нашите земи, любителите на природата, на шегата, на съвършената демократичност, само построяват свой дом с желание за уреждане на ловен музей, парк с детско игрище, лятно кино, стрелбище, тенис и др. Така нареченият „Ловен дом“ с модерната за времето си архитектура, с обширна тераса, ресторант, става любимо място на отмора на севлиевци.
В противоположния край на града, три години по-късно, на 25 декември 1940 г. на площ от 42 декара е открита новата болница с 85 легла, четирима лекари, една акушерка, четири медицински сестри и четирима души помощен персонал. А една от най-хубавите южни стаи е отделена за родилките. Че то не минава ден да не се родят едно или две деца.
60-те години на миналия век. По днешната улица „П. Р. Славейков“ се движат много хора, повечето млади и бързо изпълват салона на театър „Ненчо Томев“. Не липсват и правостоящи. На сцената вече е момиче с къса поличка, с къса косичка, надарено с хубави гърди, без силикон, което запява „Панаири, панаири“. А публиката бурно аплодира младата Лили, която прави прощъпулните си стъпки.
Само благодарствени думи заслужават нашите иновативни предци, които са правили, строили, дарявали, за да бъде по-привлекателен околийският град. Не по-малко благородно е и делото на хората на перото, които са искали всяко добро деяние да бъде популяризирано, да получи гражданско достояние, да бъде пример за още по-добри дела. Невероятен хъс са имали тогавашните вестникари и севлиевският печат съвсем не се изчерпва само с трите най-популярни заглавия – „Развитие“, „Севлиевска трибуна“, „Росица“. Любопитни от днешна днешна точка са заглавията на някои вестници: „Авторемонтник“, „За богат урожай“, „Севлиевски глас“, „Събуждане“, „Утринна заря“, „Росишка долина“, „Към заможен живот“. Дамите са били поласкани с вестник „Моден лист“, а жигосването е било дело на в. „Гайдуница“ и в. „Майско чесало“. Богата откъм съдържание тематика, факти, някогашната преса е имала и постоянни рубрики, например „Бисери“, в. „Развитие“. „Ти трябва да печелиш като раздаваш. Ти не трябва да бъдеш алчен“ е само един от тези бисери.
Годините 2020 и 2021-ва поставиха на голямо изпитание екипа на в. „Росица“, който не се стъписа от лошата болест и не хлопна кепенците. А двама мъдреци спорели кое е най-голямото богатство. За единия това били парите, за другия – здравето. Аз бих прибавила – и децата! А вашите деца са вашите читатели.
Бъдете здрави, за да работите все така всеотдайно за тяхната информираност, отмора и развлечение.