ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА, преподавател по български език и литература и ръководител на клуб „Журналист“ при СУ „Васил Левски“, гр. Севлиево
Помня, когато за пръв път напечатаха мой материал в него, през далечната 1985 година – „Спомен за дървета“…сякаш беше преди сто години, но вълнението на моите 20 години беше неописуемо…Тогава и вестникът беше различен, но също беше трибуна. А днес е трибуна за подрастващите ми журналисти – вече пет години ръководя клуб „Журналист“ към СУ „Васил Левски“ и всеки техен материал намира своето място във вестника! А това е важно за децата – това ги прави ангажирани, грамотни и отговорни, прави ги заинтересовани, прави ги равноправни участници в обществения живот. А нали точно такива искаме да ги направим?!
Не можете да си представите колко отговорно подхождат, когато им се възложи материал – било то да вземат интервю от някого, било да отразят литературно събитие, било училищно мероприятие – говорят с организаторите, добират се до сценария, подготвят се предварително. Защото какво по-престижно от това да видиш името си във вестника? Да, отличните ти оценки в училище носят радост, но тях ги виждат само родителите, а така твоят труд става достояние на целия град и селата наоколо, на цяла България чрез онлайн изданието, както и на българите, живеещи в чужбина! И твоите умения и възможности – също! Да не говорим за промяната, която настъпва постепенно у децата – благодарение на тези свои журналистически опити те стават все по-грамотни, учат се да отсяват главното, да акцентират върху важното, да правят проучване – все неща, които винаги ще им бъдат полезни!
И къде щяха да намират своята трибуна, ако не беше вестник „Росица“?
Особено успешен беше проектът на вестника за стажанти, иницииран преди 2 години от г-жа Минка Минчева – главен редактор, когато три мои ученички бяха назначени на едномесечен платен стаж. Те пишеха и се интересуваха, те ми се обаждаха от Англия да ми кажат, че по време на учебния лагер там са се проявили като журналисти и са впечатлили своите домакини! Днес те са три абитуриентки отличнички, две от които получават почетния знак – плакет от училище за отличен успех, активно участие в училищния живот, успешно представяне на олимпиади и национални конкурси, гражданска ангажираност. А третата е моята голяма гордост, защото избра да бъде учителка по български език и литература, макар журналистиката наистина много да й приляга! Това нямаше да стане без изключително активното й участие както в клуба, така и на страниците на вестника!
Имам още „звезди“, които печелят престижни награди в национални ученически журналистически конкурси и които мечтаят да работят в медиите. И може би наистина мечтите им ще станат реалност…И може би един ден вестникът на нашия град ще бъде тяхно дело?! Той ще бъде модерен и различен, както са модерни и различни те – със свои виждания, ценности и стремежи, с различна индивидуалност, но с една обща любов към родния град и уважение към традицията!