С БОТЕВ В СЪРЦАТА НИ
Писмото до Венета ще пристигне…
Писмо е всеки твой бунтовен стих.
Разгаря се и няма да притихне
гневът ти – необятен и велик.
Защото сложи белите си кости
на онзи връх издигнал ръст висок.
На Вола неспокоен бродиш още –
там всяка стъпка вече е урок.
Дори на Козлодуй да акостираш
и с четата да слезеш на брега,
съдбата ти отново ще постила
трънливата пътека към върха.
Но не съдба, а яростна повеля
чертае и решава твоя път.
В очакване на вражеска потеря
изправен си на своя лобен връх.
Над Вола вдигнал чело до небето
ще легне пак барутна пелена
от битката разпалена, където
положен е олтар за свобода.
Но няма как забравата да сложи
печата си от болка изкован.
Дори смъртта вилнееща не може
да сложи кръст над тази люта бран.
Куршумът към челóто ти пътува,
но стига днес до нашите сърца
със раната, която съществува
и слага отпечатък в паметта.
Потомци сме. А думите не стигат
когато с Ботев мерим гордостта,
че нашата България я има
с възкръсналата своя свобода.
Земята ни с признателност те помни
и всеки юни щом се зададе
смълчава се пред жертвения подвиг
на своите безсмъртни синове.
…А Ботев ще го търсим там където
безсмъртието пише своя стих
с отчетливия ритъм на сърцето…
Там Ботев ще остане вечно жив!
Христина БОРИСОВА
Зареждане ...
