Темата за съдбата на крайпътните дървета, засети преди десетилетия в Севлиево и в останалите градове на страната, е актуална при изпълнението на всеки инвестиционен проект, който налага тяхното изсичане. Тогава се надига вълна от обществено недоволство, в защита на екосистемата, независимо че понякога тези големи дървета създават и проблеми, както на публичната инфраструктура, така и на частна собственост. Този факт е отново повод за гражданско недоволство съм институциите, че тези дървета не се отстраняват.
Повод да потърсим решение на проблема е отворено писмо от Пенка Донева до в.”Росица”. От него става ясно, че то е следствие на кореспонденция между нея и зам.-кмета Невена Тодорова.
Ето какво се казва в писмото:
“Искам да благодаря за отговора на моята жалба. Извинявам се, че по този начин, но ситуацията е такава и достъпа до Вас и Вашата институция е ограничен. А може би това е точния начин.
Жалбата ми беше подадена на 25 януари 2021 г. след изтичане на двуседмичен срок за отговор. Такъв не последва. След средата на месец февруари започнах да се обаждам по различни инстанции в община Севлиево, както бях препращана. Така се стигна до 7 април и разговор с г-жа Тодорова на 8 април получих отговор.
И тук ще взема отношение по повод отговора на жалбата.
В разговора ни г-жа Тодорова точно обясни, че тези дейности са свързани със средства, които всяка година се обсъждат и се гласува бюджет. Да, с това съм съгласна и е така. Но в разговора ни беше вметнато, че това не става с вълшебна пръчка и от днес за утре. И с това съм съгласна и наясно.
А сега по същество. Става въпрос за едно огромно дърво и в близост до него други, в периметър около кръстовище, образувано от пресичане на улица „Райко Даскалов“ и улица „Георги Бенковски“.
Всички те са огромни и много стари. Техният растеж е повредил необратимо тротоарите. Голяма част от тях са неизползваеми.
Отделно площадката на контейнерите е разрушена и листата от дърветата се затрупват там и стават на тор. Листата са много и вятърът ги разнася по съседните улици. Така един голям периметър е винаги потънал в боклуци.
Всяка година в началото се гласуват средства, а има и проекти, свързани с благоустрояване на града.
Тази ситуация е от много години, не по-малко от 10-15. Не знам защо никой от управляващите в града не забелязват толкова фрапиращи неща. Щом за толкова време не е намерено решение, това ме навежда на мисълта, че липсва желание.
Мисля, че има отдел “Озеленяване” към Общината, в който би трябвало да се знае състоянието на града. По този начин се вземат адекватни мерки.
Има една подробност. Живущите в тази част на града, за която става въпрос, преди две години са подавали жалби за същите проблеми, но нищо не е променено. При положение, че се ползват европейски пари за проекти в тази насока.
Обидно е отношението на служителите към нас, гражданите, когато си търсим правата. Мисля, че господата пропускат факта, че ние сме тези, от които зависят техните работни места.
Мисля, че част от задълженията им е да стопанисват този град, ако не най-основно задължение. Надявам се да бъда разбрана, не желая да обидя никой от служителите.
С вяра в институциите и надежда, че това ще се промени!“
Д-р Иван Иванов: “Няма как да удовлетворим желанията на всеки гражданин, защото не винаги те са в полза на всички”
Факт е, че липите не са подходящи дървесни видове за засаждане на тротоари, в близост до къщи, зидове и огради, защото през годините те развиват много голяма коренова система. Тя расте и създава много щети по пътната инфраструктура, водопроводи, избени помещение на частни и публични институции. През последните години са премахнати много липи в крайпътните пространства на града и на тяхно място са засети други, по подходящи видове дървета. Но това става, съгласно действащата наредба в Общината за зелената система. Преди да се вземе решение за съдбата на едно дърво, се прави оглед на място от еколог и лесовъд, за да се прецени дали то трябва да се окастри или да се премахне. Но решението на Общината не винаги се приема еднозначно. За едно и също дърво, ако единият съсед иска неговото премахване, защото му пречи, другият ще каже:”Как е възможно да отсичате дървото дървото!?” Никога не са на едно мнение. Преценката е на лесовъда и еколога дали едно дърво е опасно, болно, старо и дали има нужда да се премахне, според общинската наредба. Всеки има мнение по въпроса, но, ако погледнете социалните мрежи, след всяко премахнато дърво коментарите са доста негативни. Вече се вижда, че на две улици, по които се правят ремонти са засадени нови видове дървета, подходящи за градска среда. А това означава, че не развиват голяма коренова система и не правят проблеми на пътната инфраструктура. Но подмяната не може да се направи изведнъж. Старите дървета са засети през 70-те години на миналия век, без някой да се замисли, че те не са подходящи за крайпътни пространства, а са за паркове и градини. Възможно е да има някакво забавяне в премахването на дърветата, както твърди гражданката. Нормално е и тя да е недоволна – не съм запознат със случая. В момента се кастрят дървета на хора, които са подали молби през миналата година, защото, пак ще повторя – за всяко дърво се прави специален оглед. Нормално е гражданката да е недоволна, защото е казано, че няма да се премахне дървото . Няма как да удовлетворим желанията на всеки гражданин, защото не винаги те са в полза на всички.”