Краеведът Петко Недялков е автор на книга, събрала на 315 страници 50 години от 150-годишното съществуване на НЧ „Развитие – 1870“. Идеята за написване на историята на читалището е на Данаил Лалев – председател на читалищното настоятелство от 2009 до 2019 г. и е подкрепена от настоящото ръководство на институцията. Ценна подкрепа на автора оказва дългогодишният читалищен секретар Галя Христова, а благодарение на спомоществователството на фирмите „М-Прес“ и „Идеал Стандарт – България“ книгата излиза от печат в навечерието на юбилея.
Солидната годишнина става прекрасен повод да се проучи и осветли времето за последния половин век от съществуването на читалището – 1970 – 2020 г. Историята е проследена в два раздела: последните 20 години от социалистическото развитие на България (1970-1980 г.) и първите 20 години от прехода към демокрация. Книгата предлага още информация за заслужилите читалищни дейци и оригинални материали от местната преса за успехите на самодейните състави, а снимков материал онагледява важни моменти от живота на читалището като образователно и културно средище на Севлиево и общината.
От встъпителните думи на автора става ясно, че началото на читалищното дело в Севлиево е положено през 1870 г. от будната севлиевска интелигенция, начело с лекаря Стойчо Христов – съмишленик на Левски и Ботев. Първоначално читалището приема името „Росица“. Още в предосвобожденския период то се превръща в любимо културно-просветни дружество и в легална организация, прикриваща революционната дейност на севлиевци срещу османските власти. Създава се библиотека, подпомага се училището с привличане на способни учители, поставя се началото на театралното дело в града, на неделната просвета, на местната журналистика и т.н.
След освобождението до 1944 г., вече под името „Развитие“, читалището осъществява широка културно-просветна дейност сред населението. С много трудности в рамките на едно десетилетие е построена читалищна сграда. На 27 декември 1914 г. салонът е открит с изнасянето на вечеринка, а на 31 октомври 1920 г. в новата сграда е настанена и читалищната библиотека. На 27 август 1927 г. излиза първият брой на читалищния вестник „Развитие“, издаван до началото на 1946 г. Програмата му предвижда: „Обективно и независимо да изразява и преценява културните и стопански прояви в града и околията“…, „Да направи дружество „Развитие“ център на целокупния духовен живот, на всички стремления и надежди на севлиевци, да бъде народна трибуна на истина, право, морал и родолюбие…“. Въпреки политическия натиск и опитите за посегателство на читалищната автономия, читалище „Развитие“ запазва демократичните традиции и революционната идеология, наследени от Възраждането. Сказките, забавите, театралните представления на самодейния театър, концертите и особено прожекциите на филми се посещават масово от гражданите.
Сериозен удар за читалището е избухналия на 16 март 1929 г. стихиен пожар, който нанася големи щети на здравето, унищожава половината от библиотечното богатство и много инвентар. При пълна мобилизация на читалищните деятели и гражданството, започва ремонт и сградата става готова. На 31 декември същата година тя е открита за радост на севлиевци. Чрез постъпления от киното и вестника, от вечеринки и забави, от доброволни помощи и други, задълженията са изплатени едва към края на 1947 г.
След политическите промени на 9 септември 1944 г, читалище „Развитие“ разгръща пропагандна и художествена дейност. Още от първите години се създава лекторска група за пропагандиране и популяризиране на социалистическите идеи. Засилва се много библиотечната работа: към 1945 г. книжовното богатство наброява 12 000 тома, през 1971 г. читателите вече са 5277, а книжния фонд – 65 080 тома. Организира се мрежа от подвижни библиотеки в предприятия, учреждения, откриват се филиали в кварталите. Устройват се читалищни конференции, срещи с писатели, обсъждане на книги и др. През 1954 г. читалищната библиотека става методически център на библиотеките в Севлиевска околия.
Развитието на художествената самодейност се изразява във формирането на редица любителски колективи, първият от които е самодейният театрален състав. Всяка година той изнася по няколко пиеси. Последователно се създават смесен хор, битов ансамбъл, танцов състав и камерен оркестър. През 1950 г., по инициатива на тогавашния председател на читалището Христо Михов, се открива детска музикална школа. От нея излизат добре подготвени ученици за средните музикални училища и консерваторията, в последствие – известни музиканти. Същата година се изгражда кръжок по изобразително изкуство с ръководител художника Георги Тютюнков.
Млади почитатели на изящното слово полагат основите на литературен кръжок през 1951 г., първоначално под името „Максим Горки“, а след ранната смърт на Пеньо Пенев се приема неговото име. От 1963 г. започва да функционира естрадно-сатиричен състав. Група почитатели на фотографията и киното поставят през 1965 г. началото на кино-фотоклуб от 35 души.
За голямата си културно-простветна дейност на 24 май 1960 г. читалището е удостоено с високото отличие „Образцово народно читалище“. През 1970 г. читалището отпразнува тържествено своята 100-годишнина. С указ на Президиума на Народното събрание от 8 май читалището е наградено с орден Кирил и Методий – I” по повод юбилея и неговата културно-просветна и народополезна дейност.
Политическите промени в обществото водят до известни трансформации в наименованието на севлиевското читалище. От 1944 до 1953 г. то се нарича НЧ „Развитие“, през периода 26 януари 1953 – май 1960 г. – НЧ „Никола Йонков Вапцаров“, през май 1960 – 7 декември 1962 г. – Образцово НЧ „Никола Йонков Вапцаров“, и образцово НЧ „Развитие“ от 1962 до 1997 г.
Днес в НЧ „Развитие – 1870“ повече от 400 деца и младежи се приобщават към българските традиции в танцовия и музикален фолклор, изучават класическа и съвременна музика, балетно и театрално изкуство, рисуват и моделират. А техните художествени ръководители ги учат не само да създават изкуство, но да работят в колектив, без да губят своята индивидуалност.