Д-р Бабу Франсис е новото попълнение в отделението по “Ортопедия и травматология” в МБАЛ “Д-р Стойчо Христов”. Той е един от близо 70-те индийски младежи, които през 2000 -та година тръгват от централната държава Керала, която се намира в югозападна Индия за България, за да продължат висшето си образование.
Научили за България и възможностите, които страната дава на чуждестранни студенти по Интернет. Тя била предпочитано място, защото предлагала обучение на английски език.
Младите индийци нищо не знаели за България – някои от тях мислили, че тя е близо до Русия, но знаели, че Христо Стоичков е българин, разказа за в.”Росица” д-р Бабу, както вече го наричат колегите му в севлиевската болница.
Той знаел, че иска да учи медицина и тази му мечта била от дете. И тя не е случайна – майка му дълги години е била медицинска сестра.
След завършване на образованието си през 2006 година, в Медицински университет в град Плевен, д-р Бабу Франсис се връща в Индия и работи дълги години в родния си град Трисур. Но, тъй като искал вече да специализира “Ортопедия и травматология”, а в Индия възможностите на младите лекари да специализират били много малки, той се върнал отново в България през 2014 година.
По време на специализацията по избраната от него специалност д-р Бабу Франсис е бил забелязан от известният специалист по ортопедия и травматология проф. д.м.н. Аспарух Аспарухов, от който учил тънкостите на тазобедреното ендопротезиране.
“С много разбиране, търпение и такт професорът е обучавал младия лекар. Искаше да го направи добър ортопед. И когато неговият договор за работа в друго медицинско заведение е бил прекратен, проф. Аспарухов ми препоръча да го вземе в нашата болница”- съобщи д-р Пламен Цеков, управител на МБАЛ “Д-р Стойчо Христов”.
“Тук, в България се чувствам добре. Хората са добронамерени. Добре се отнасят към мен, както началникът на отделението д-р Василев, така и колегите ми, медицинските сестри” – продължи разказа си д-р Бабу.
От думите на д-р Николай Въгленов, известен ортопед в Габрово и Севлиево, който присъства на нашия разговор, разбирам, че доброто отношение към младия лекар се дължи и на неговите качества в работата му.
“Много добре е подготвен. Много старателно си изпълнява задълженията и има добър характер – с него се контактува лесно. Освен че е много добре подготвен, д-р Бабу знае, защо е дошъл тук и е избрал да специализира точно при проф. Аспарухов. Тук той може да се усъвършенства, което ще му даде добра възможност да работи в бъдеще където поиска” – оцени качествата на своя млад колега д-р Въгленов.
“Хубаво ще е да го задържим в нашата болница, защото от неговите колеги в отделението разбирам, че добре се справя в операционната, има подход, има знания, въпреки че българският му език не е много добър, но разбира и пише добре на български. Д-р Бабу Франсис е добро попадение за нашата болница, защото е млад, работил е със стойностни ортопеди, от които е научил много добри неща за тази специалност и ми се ще да го задържим при нас, за да може да привлечем още млади лекари за ортопедично отделение” – заяви намеренията си към младия индийски лекар управителят на болницата д-р Пламен Цеков.
Такава възможност не изключва д-р Бабу, въпреки че носталгията по родната му Индия е много силна.
“Тук е много хубаво, но ми липсват майка ми и сестра ми, които след смъртта на баща ми живеят сами. Липсват ми и приятелите ми. Но животът ще покаже какво ще се случи. Много от моите приятели с които, дойдохме през 2000 годна в България, вече живеят тук, защото създадоха семейства” – заяви д-р Бабу Франсис и допълни, че в края на месец април ще отиде за малко в Индия, но после пак ще се върне, за да продължи да работи в болницата. Обеща, че ще разкаже за читателите на в.”Росица” за родния си град, известен в целия свят с фестивалите на слоновете.