РАДКА ГИЧЕВА
Национален координатор ФНСОЛП
Иваничка Георгиева – председател на синдикалната организация на КНСБ при „Идеал Стандарт – Видима“ АД Севлиево бе наградена за активна дейност в подпомагане работата на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата при КНСБ. Това стана по време на провелата се преди дни в столицата Национална конференция под мотото „Не на насилието на работното място“. С призове от форума си тръгнаха още Аскания Колева от Варна и председателят на Клуба на жените предприемачи Мариана Печеян от Дряново.
На седми март, в Централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България, зала „Европа“ едва побра синдикалисти и работодатели от цялата страна, както и представители на правителството и на различни институции. Сред тях бяха вицепрезидентът на КНСБ – Пламен Нанков, Росица Димитрова и Зорница Русинова – зам.-министри на МТСП, Деница Сачева – зам.-министър МОН, Румяна Михайлова – изп. директор на ИА „ГИТ“, д-р Елеонора Лилова – директор на Агенция за закрила на детето, директорът на ИССИ – Любен Томев, Цв. Милчалиева – председател на ФНСОЛП, Валентина Кацарска – зам.-председател на ФНСОЛП и представители на различни синдикални структури на Конфедерацията.
Конференцията бе открита от д.ик.н. председател на СБУ и председател на Комисията по равнопоставеността, семейството, жените и децата – Янка Такева. В словото си тя сподели, че точно на 7 март, по инициатива на ръководството на Европейските профсъюзи, се провеждат събития под това мото във всички страни членки на Съюза. Насилието на работното място има различни форми – физически, психологически, сексуални, които се определят като „неприемливо поведение от страна на едно или повече лица и могат да бъдат единични случаи или системни модели на поведение“. Това беше един изключително важен форум, в навечерието на международния ден на жената – 8 март. Той даде публичност на един общозначим проблем, който в повече от случаите остава скрит. Жертвите при него стават обезкуражени, а насилниците – насърчени. Това се получава, когато по проблема се мълчи и страхът става причината той да не бъде решен.
В доклада на директора на ИССИ Любен Томев беше подчертано, че към този момент като че ли няма съпротива от обществото, както и че по проблема трябва да се говори и да се търсят механизми за справяне. „Очаква се създаване на международен стандарт за насилието и тормоза над жени и мъже. Право на всеки е да живее без насилие и тормоз“, допълни той.
От изследване, направено по повод Конференцията, стана ясно, че 7,5% от работещите се оплакват от насилие на работното място. Сред най-честите форми са стресът – 15% и се счита, че той е ежедневие. Най-често е вербалното насилие – грубо отношение, обидни думи, заплахи, както и физическа разправа. Като цяло, хората трудно понасят това – някои са по-устойчиви психически, но по-голямата част от жертвите реагират по различни начини – апатия и демотивация, намаляване на производителността, нежелание да се социализират в колектива и пр. Освен това се наблюдава увеличаване на болничните, текучеството и пр. Най-много потърпевши от насилие на работното място има в здравеопазването, образователната система, полицията и работещите в леката промишленост – удължено работно време, липса на кадри, постоянни дежурства, дълъг период от време извън семейството и т.н. Препоръчително е да започне да се говори по тези проблеми, да не се подминават. Най-важната препоръка към семейството, учителите и различните сфери на икономиката е, да се възпитават хората в доброта, човечност, в зачитане мнението и на другия. Младите хора да се научат както да печелят, така и да губят, защото хората станаха свърхчувствителни, пада колективното мислене и взаимното доверие. Оказва се, че няма специална процедура за установяване на насилието. Хората имат страх от негативните последици. 60 % считат, че е безполезно да се съобщават прояви на насилие, тъй като в днешният ден е налице и икономическа принуда, която кара много хора да премълчават за тези проблеми.
В съдокладите на представителите на МТСП, на МОН, на здравеопазването и на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост – представен от Валентина Кацарска, бяха повдигнати въпросите за информацията, комуникацията, работата с институциите и дигитализацията. Насилието на работното място е унижение, нарушение на човешките права. Към конференцията бяха направени предложения за промени в Закона за насилието на работното място и в Етичния кодекс на поведение, за изработване на антистрес програми в предприятията и учрежденията; създаване на комисии, които да разглеждат жалби за насилие на работното място; изработване на проект за рамково споразумение по проблема между социалните партньори и др.