Ако в началото на пандемията тревогите и съмненията ни бяха свързани с особеностите на коронавируса, с хода на заболелите от него, изхода и лечението му, то сега все по-често се замисляме за последиците от него. И не само върху физическото ни здраве, ако сме преболедували, но и върху психиката. И докато търсим отговори за отражението на пандемията върху психиката на работещите граждани и тези, които по принуда си стоят вкъщи, много рядко намираме информация за влиянието й върху децата и учениците, които за една нощ трябваше да заживеят при други условия. За пандемията и отражението й върху психиката на малки и големи разговаряхме с Велислава Тотева, педагогически съветник в СУ”Стефан Пешев” със специалност психология и социална педагогика.
-Г-жо Тотева, още от средата на миналата година започнаха сигналите за негативни последици от мерките против коронавируса. Какво показва Вашата практика като психолог на територията на община Севлиево?
-Последиците от коронавируса са многообразни, те преминават първо през нашите физически сетива и усещания, постепенно се отразяват и психически, емоционално, социално. Със сигурност психическите усещания и симптоми ще дават отражение, както към настоящия момент, така и в бъдеще. Неизбежно е да усещаме страхове и притеснения, свързани със собственото ни здраве, с това на близките ни, със социалното ни положение и контакти. Притеснения, свързани с неочакваното, неизвестното. Човешката психика е устроена така. Хората трябва внимателно да проследяват симптомите – продължителните страхове, стресови ситуации, могат да доведат до изпадане в състояние на силна тревожност, депресия, безсъние. Мое мнение е, че наред с негативните влияния, могат да се посочат и позитивни. Здравето, като човешка ценност, заема особено важно място в живота на хората, търпението, толерантността, добронамереността – в човешките взаимоотношения също. Всеки отделен човек има възможността да погледне “навътре” към себе си, да се вгледа и вслуша във вътрешния си свят – емоции, чувства, мисли, потребности. Не на последно място колективната отговорност за спазване на определените противоепидемични мерки – дистанция, дезинфекция, дисциплина оказва положително въздействие върху хората като група, общество. За мен дисциплината е качество, което е особено значимо за всички нас. Дисциплина във всеки един аспект от живота ни – работа, семейство, контакти.
-Къде се забелязват повече психични проблеми – в децата или в техните родители, загрижени за тяхното здраве?
-Както казах, хората започнаха да ценят особено много здравето. Не бих казала, че в практиката си до момента наблюдавам сериозни психични проблеми при деца или родители. По скоро ги формулирам като – притеснения, тревоги, вълнения от неочакваното, в някои ситуации негативни емоции и гневни изблици. Възрастта 3-7 години е основополагаща при децата, заучват се различни модели на поведение, на взаимодействие в група, формират се социални навици, умения, когнитивните процеси в тази възраст се развиват с висок темп. В началния етап на образование е особено важно ученикът да се ограмоти, да създаде обучителни навици, да създаде трайни приятелски взаимоотношения. Периодът на изолация сякаш “отне” това право на децата и учениците.
-В какво се изразяват психичните промени в децата?
-Социалното отделяне за децата е емоционален проблем – контактите им са занижени до минимум, свеждат се до близкия семеен кръг. Това е чудесно време за ползотворни семейни контакти, за семейни традиции, обичаи. Както казват – времето прекарано със семейството е най-ценно, но в същото време ние сме социални същества, с формирани социални роли и контакти. Във всяка възраст хората имаме разнообразни потребности и желания. В ранна детска възраст е процесът – “социализация”, започва формиране на Аз-образ, поетапно отделяне от света на “мама” и търсене на новото, включване на активността, възображението. В тази възраст децата все по-често биват включвани и участват в групови дейности, учат се да спазват граници и правила при общуване и взаимодействие, да създават свое лично пространство и да се съобразяват с това на другите. Светът на детето е многообразен, той има необходимост от богата емоционална и поведенческа палитра. Поради занижената емоционална наситеност и социални контакти част от децата преживяват по-тревожно периодът на излолация, при други деца се наблюдава спад в активността, в желанието за включване в различни дейности, спад в мотивацията за учене.
-Изолацията да не излизат и да се събират с други деца или онлайн обучението, особено при по-малките ученици, е причина за психичните проблеми?
-Изолацията може да се разгледа и като процес на научаване в детска възраст. Децата се сблъскаха с нова действителност, с нови правила и задължения. Достигнаха самостоятелно до определени изводи, натрупаха социален опит, общочовешки ценности, несъмнено са изпитвали и своите притеснения и страхове. Работя съвместно в екип с училищния психолог г-жа Валя Колева.
В практическата ми дейност като педагогически съветник в училище се предостави възможност за индивидуално консултиране, споделяне, ежедневно са предоставяни учебни материали, свързани със здравето, здравословния начин на живот, безопасна среда – интернет-пространство, интернет-общуване. Несъмнено обучението в електронна среда от разстояние е подпомагащо обучение. Но в самото начало то криеше и своите рискове за децата – лесният достъп до интернет ресурси, свободното използване на различни сайтове, интернет комуникацията, която понякога може да се превърне в мощно “оръжие” за онлайн-тормоз. Онлайн тормозът в нашата работа се среща и не е изолиран случай, затова отговорна задача бе учениците да са запознати с проявите на кибер-тормоз, симптомите за жертва на кибер-тормоз, стратегиите за справяне.
-Започнаха ли родителите да търсят решение на проблема при децата им с помощта на психолозите? Търсят ли Вашата помощ, признават ли, че те също имат нужда от помощ?
-В ОУ ”Стефан Пешев” работи голям екип от педагогически специалисти – училищен психолог е г-жа Валя Колева, ресурсен учител – г-жа Павлинка Сербезова и аз – педагогически съветник. С колегите работим изключително добре в екип, подкрепяме се, взаимно търсим начини и решения за възникнали ситуации.
Нагласите на родителите са позитивни – не само по време на обучението от разстояние в електронна среда, но и преди това сме работили чрез съдействие и разбирателство. Родителите са активни, вълнуват се от развитието, поведението и личността на децата си. Те трябва да са спокойни, да са проактивни, иновативни. Да подкрепят децата, да очакват и да приемат, че има моменти, в които детето е разстроено, тъжно, проявява неприемливо поведение. Тук е важно децата да бъдат оставени да се отдадат на емоциите си, да ги изживеят, а възрастния да проявява разбиране, емпатия.
Все по-често те установяват много навременно определени проблемни зони в личността и/или поведението на детето, склонни са да споделят, да търсим взаимно решение и начини за справяне. В моята практика почти винаги използвам метода на преванционната дейност при работа с учениците. Считам че, когато успеем да превантираме дадено поведение навреме, по-ефективно и плавно се справяме с даден казус.
През периода на дистанционното обучение основните притеснения на родителите бяха свързани с начините на комуникация с учителите, ефективното взаимодействие на учениците с учителите, занижаването на мотивацията за учебна дейност. Отговорностите и изискванията към ученциите се промениха за дни. Лично мое мнение е, че учениците се справиха с тази нелека задача и то много добре. Подрастващите са бързо адаптивни, с лекота приемат новите предизвикателства, с желание участват в тях и това им позволява да вървят напред. В никакъв случай тук не забравям и не пренебрегвам и проблемите, които възникнаха по време на обучението от разстояние в електронна среда. Някои ученици не се включиха ефективно, по независещи от тях причини – липса на устройства, райони без достъп до интернет мрежа. Ролята на учителите и като подкрепящи специалисти се прояви при тези ученици. Тук искам да включа и лично мои мисли и емоционални нагласи, свързани с учениците в начален етап на образование – с особено внимание към тези от 1 и 2 клас. Бих казала, че децата и техните родители са герои, защото за учениците от 1-ви клас училището е нова социална среда, те са и в нова социална роля “ученик”. Те се справиха и преодоляха съпътстващите ги трудности.
В тази ситуация можем да погледнем и към добрата страна – предоставената възможност за насочване към различни дейности, подхранване на личните качества и умения, усъвършенстване на Аз-а. Индивидуалната форма на работа подпомага самостоятелното развитие, завишава мотивацията за справяне с проблемни ситуации при конкретен човек. В училище децата са в група, класът е формална група, с определени групови норми, правила, взаимодействия.
-Как дистанционното обучение се отразява и на психиката на учителите? Успяват ли да не пренясат върху учениците създадените притеснения, неудобства от дистанционното обучение или вече им е трудно?
-Учител е призвание. Колкото и клиширано да звучи, но в днешната действителност отново го преоткриваме. Макар и преминаващи през много трудни периоди и ежедневни ситуации на напрежение, учителите съхраняват психиката си. За пореден път те приеха предизвикателството на обучението в електронна среда от разстояние, адекватно и бързо се вписаха в новите условия на работа. Колегите отчитат и разбира се някои позитивни страни – индивидуална работа на учениците, гъвкавост и използване на разнообразни ресурси и методи на работа в електронна среда. Мое мнение е, че учителите желаят да се върнат в класните стаи и да имат директен конктат с децата, ако можеха да избират между две възможности – то присъственото обучение ще е техния избор.
Въпреки трудностите на всеки учител, искрено вярвам, че учителската професия носи безгранична любов от страна на учениците. В моя живот именно учителите са били едни от най-вдъхновяващите хора, и днес те отново доказаха, че могат и успяват да се справят. Неизбежно има страхове и притеснения, предвид ковид ситуацията. Учителите са креативни личности, притежават критично мислене и умения за нестандартно решаване на сложни въпроси. И в тази ситуация те отново затвърдиха това. Трябва да приемем, че положиха огромни усилия да достигнат до всяко дете, да намерят разнообразни начини за въздействие върху децата, да ги мотивират. Искрено се надявам, че тези фактори няма да бъдат пренебрегнати и забравени във времето.
-Кои са признаците, които подсказват, че трябва да търсим професионална помощ от психолог, както за себе си, така и за децата ни?
-Основна част от решаването на даден проблем, е осъзнаването, че съществува такъв. Професионалната помощ от специалист може да се разгледа в няколко аспекта. Невинаги е необходимо да се търси професионална помощ при проблем, такава може да се потърси и при желание за споделяне, разговор, търсене на решения, споделяне на щастливи събития. Когато човек има дадени съмнения, притеснения, тревоги за себе си или някои от близките си, може да се обърне към специалист – има основни стъпки при работа, изясняване на информация, търсене на методи и насоки за справяне с проблемните зони и ситуации. Всеки човек е индивидуален, всеки проблем е индивидуален, всеки конкретен случай в психологическата ми работа е разглеждан като идентичен, различен. Затова е необходимо да сме гъвкави в методите, начините, в търсенето на решения. Понякога човек мисли, че има огромен проблем и не може да се справи по никакъв начин, а всъщност има нужда от емоционално споделяне и подкрепа.
Много хора изпитват трудности след раздяла, развод, загуба на работа, кризи на средната възраст, сериозни инциденти, тежко заболяване, загуба на близък роднина, провал в бизнеса и т.н. Емоционални или поведенчески проблеми могат да засегнат всеки човек, независимо от неговото обществено положение, доходи, възраст или пол. Обичайно първото, което се опитваме да направим, когато изпитваме някакви психологични трудности или имаме невротични или депресивни симптоми, е да се справим сами. Ако не успеем, търсим съвет и помощ от роднини, приятели или колеги. Ако отново не успеем, би било разумно да потърсим професионална помощ.
Самата мисъл, идея за консултиране със специалист (психолог, психиатър, социален работник и др.) предизвиква нерядко чувства на тревожност, страх или срам. Търсенето на професионална помощ за преодоляване на проблемите обаче не е белег на слабост. Напротив, чрез търсенето на помощ проявяваме своята смелост, сила и воля за справяне.
-Как да съхраним психиката си?
-Неведнъж е отбелязвано от специалистите, че освен за физическото ни здраве, трябва да мислим и да се грижим за психическото си състояние. Важно е да успеем, доколкото е възможно да запазим естествения ритъм на ежедневието си, но и да мислим в перспектива. Човек трябва да търси нови възможности за себеизява, нови предизвикателства, да развива себе си и своите знания и умения. Да започне дейности, за които в предходен период не е имал достатъчно време, или е отлагал. Нека да се съсредоточим към неща, които ни носят удовлетворение, удоволствие и радост!
Зареждане ...
