Православната църква почита на 18 януари паметта на св. Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в столицата на Египет – Александрия. На 23 години участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става Александрийски архиепископ.
Прозвището “Велик” Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог Отец и Бог Син. (Пояснение: Християнският символ на вярата e равнопоставеност на Отца, Сина и Светия дух, като единосъщни богове. Арианският символ на вярата e йерархия от Бог–Отец, подчинен нему – единороден Син и Свети дух – оръжие и слуга на Сина.) Затова Александрийският епископ е наречен “баща на православието”.
Свети Атанасий оставя следа в историята на българските земи. Той посещава днешните български земи във връзка с провеждането на Вселенски събор в Сердика (343-344 г). Според житието на светеца, по пътя си той отсяда близо до Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир. Изборът на мястото за манастира не е случаен. Намира се на основния път между Константинопол и Сердика и в близост до важната крепост Пизос.
В народния календар Атанасовден се нарича още Средизима. Според народните представи, светецът е покровител на зимните студове, снегове, на домашните животни. Известна е и пословицата за празника: ”Атанас дойде – лятото дойде”, която подсеща за преполовяването на зимата.
Зареждане ...
