Свещеник Ненчо Несторов Севлиевец

Ивета Миленова
Исторически музей Севлиево
Благодарение на изследванията на краеведа проф. Харалан Вълчанов са ни известни подробни биографични данни за свещ. Ненчо Несторов, един от народните будители от Севлиево. Той е потомък на семейство от с. Млечево, което се преселва в града да търси препитание. В Севлиево е роден най-големият им син Ненчо. Според някои изследователи той е роден около 1820 г., но се доверяваме на проф. Вълчанов, който посочва точна дата на раждане – 12 ноември 1824.

Любознателен от малък, Ненчо Несторов учи в килийното училище и с лекота усвоява писането и църковното пеене. През 1846-47 г. се сближава с Петко Р. Славейков, по това време учител в Хаджистояновотоучиище, който го насърчава да продължи образованието си. Името му е често срещано в списъците на спомоществователи на издавани по това време книги.
През 1857 г. става свещеник при църквата „Свети Пророк Илия”в Севлиево.Поп Ненчо Несторов е един от първите във възрожденско Севлиево, който осъзнава огромното значение на печатаното на говоримия български език слово. Църковните книги, част от които доставяни от Русия, били на църковно- славянски език, трудно разбираем за обикновените хора. В продължение на почти десетилетие той превежда на новобългарски език Светото евангелие, като при превода се ползва от опита на свещеноикономМарин Софрониев.
В началото на 60-те години на ХІХ век, когато необходимостта от служение на съвременен български език става особено остра, свещ. Ненчо Несторов е готов с превода и оформлението и скоро красиво оформеното издание е готово. Отпечатано е в откритата през 60-те години на ХІХв. в центъра на Дунавския вилает,град Русе правителствена печатница. Тя е създадена основно за задоволяване на административните нужди и за издаване на вилаетския вестник, но скоро там започват да печатат и книги на български език. Едно от първите издания е Светото Евангелие, преведено на говорим български от свещеник Ненчо Несторов, гордо прибавил към името си Севлиевец.

В разгара на църковната борба свещ. Несторов, пътувайки на кон, често с по-малкия си брат, разпространявал Светото Евангелие по българските земи. Поради големия интерес се наложило издаването на второ, допълнено издание. Приблизително по същото време Ненчо Несторов съчинява и отпечатва „Проскомидия на Светата литургия“, в която напътства свещениците в църквата как да отслужват литургията. Такива Проскомидии се пазят и до днес на специално място в църквите в Севлиевско.
Общобългарското движение за църковна независимост и национална просвета извиква на дневен ред необходимостта от книги и вестници на разбираем език. Възможността да имат свои издания на новобългарски българите получават в началото на ХІХв. През 1806 г. излиза първата печатна новобългарска книга, издадена от Софроний Врачански през 1806 г., озаглавена „Неделник“, а през 1824 г. и първият български учебник, „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Следват сп. „Любословие“ от 1844 и вестник „Български орел“ от 1846 г. Те поставят началото на българския възрожденски периодичен печат, който севлиевци получават, четат и обсъждат.
Още през 1846 г. близкият на поп Ненчо Петко Р.Славейков, по това време учител в Севлиево, изпраща до сп. „Любословие“ възхвала на Хаджи Стоян Николов и създаденото от него училище, което освен, че носи „славна памет” на създателя си, „но и голяма чест въобще отдава на един цял Болгарский народ”. Този текст поставя началото на поредица от дописки на севлиевци в българския периодичен печат до Освобождението. Най-ярка следа оставя Стефан Пешев, председател на революционния комитет в града, който със силното въздействие на своето слово доказва, че понякога перото е по-силно от оръжието.
И след Освобождението Севлиево не остава в страни от жаждата на българите да се учат, да се просвещават, да се образоват , да се запознават със света и достиженията на науката. Все повече започва да се чувства нуждата от разнообразни и достъпни печатни издания.
През 1886 г. свещ. Ненчо Несторов вече обмисля да отвори собствена печатница, основно за отпечатване на църковна, но и светска книжнина. Идеята му е благословена от тогавашния търновски митрополит Климент /Васил Друмев/. За новата печатница, която се помещавала югоизточно от читалището, през 1887 г. от Виена била доставена модерна печатарска машина. Наема и двама опитни работници. За жалост, печатницата не му носила печалба и той не могъл да изплаща заема, който бил взел. Наложило се да замине за Цариград да се лекува, след като бил ухапан от куче. На връщане се срещнал в Пловдив с известния издател Хр. Г. Данов. От него научил, че по време на отсъствието му зет му Сава х.Иванов, като поръчител на заема, продал печатницата.
Свещ. Ненчо Несторов трудно приел загубата на печатницата и на 16 декември 1890 г. починал. Погребан е при олтара на старата църква „Свети Пророк Илия“ в Севлиево.