Галина Николова
За пръв път от създаването й, в галерия „Видима“ бе открита изложба без присъствието на автора й. Това се случи в късния следобед на 1 декември, когато директорът й Сава Христов обяви експозицията от 21 картини на Александър Алексиев – Хофарт за открита и съобщи, че предвид регламентираните мерки за предпазване от коронавируса и влошаващата се обстановка, художникът няма да присъства, въпреки първоначалното намерение и на галериста, и на твореца. Представянето му тук трябваше да бъде и празнуване на 60-годишнината му, която се навърши на 28 ноември.
Както вече писа в. „Росица“, Александър Алексиев – Хофарт е роден през 1960 г. в град Плиска. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Оказва се, че изложбата му в Севлиево е първата му самостоятелна изява от десет години насам. Тъй като картините му се купуват изключително бързо, той трудно може да събере достатъчно, за да нареди изложба. Някои от платната, които могат да бъдат разгледани до края на месеца в галерия „Видима“, са създадени и в по-стари периоди, но други са нарисувани съвсем скоро – като „Есента на стария художник“, която все още излъчва мирис на боя.
Изложбата е подредена така да се каже в два раздела. Единият съдържа картини, обединени под наслов „Дух и материя“и са от негов по-стар творчески период. Когато зрителят се изправи пред тях, настъпва някаква трансценденция – т.е. нещо, което е отвъд познатото, представеното или изпитаното, която трудно може да бъде описана с думи, защото внушенията са по-скоро архетипни. В тях има едва уловими „ембрионални“ състояния от митологични поводи. Този цикъл провокира, въвежда в зона отвъд удобните клишета на обозримия свят от цивилизационни ценности, с които сме свикнали. Като че ли речникът ни е недовършен и ние сме лишени от опорната си точка, но подсъзнателно навлизаме в този магичен свят с доверието на дете, хванато за ръчичката.
Вторият раздел е оформен от пейзажи и един натюрморт. Усещането, което те пораждат, е за стъпване по мокри есенни листа, вдишване на чист и влажен въздух, потъване в мигове от тишина, сгрени от топлите багри на жълтото в листата. Присъства и морската тема, подсказвайки сантименталната връзка на автора с Варна от ученическите му години. Пейзажните мотиви пренасят последователно на морския бряг, на брега на езерото, на брега на реката, в репертоара на следобедно слънце. Преживяването напомня на дълбока медитация и носи нежно успокоение на наблюдателя. Картините на Александър Хофарт са ценни не само с дисциплината на колорита и с ювелирното майсторство, на което е подчинена йерархията на детайлите, а най-вече с тяхното цялостно въздействие върху съзерцаващия ги.
Оказва се, че художникът е заложил в плановете си представяне в Севлиево още през 2013 година, когато покойната Ирина Колбасова – създател на галерия „Видима“, се е запознала с него и му е предложила да й гостува. Сега нейният син Сава Христов, който пое работата след кончината й, е възстановил контакта с твореца и го е убедил плануваното да се случи, макар седем години по-късно.
Изложбата е последната за галерията за тази година и изобщо не е за пропускане, защото с лекота въвежда човека в друг, по-красив свят и подсилва духа му, който също се нуждае от храна, както и материалното му тяло.
Художник, но и историк, писател, музикант
Макар картините да компенсират отсъствието на художника, защото достатъчно ярко представят таланта и майсторството му, възприятията и посланията му, не можаха обаче да заменят живото му присъствие. Защото освен живописец, Александър Хофарт е историк, писател, музикант. Той е автор на музиката и текста на песните „Неспокойни дни“ и „Народът на Дуло“ от едноименния албум на рок група „Епизод“ и композитор и китарист на рок група „Атила“, съществувала в края на 80-те години Освен това е изследовател в областта на най-древната българска история, старата астрална религия и предхристиянското изкуство на българите. През 2001 г. излиза първата му книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на проблематиката около Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели. През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на българите и прехода към християнската морална норма. През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“, която проследява влиянието на някои сакрални представи от древноиранския свят, рефлектиращи в древнобългарската ритуалност. През 2018 г. Александър Хофарт защитава дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство, а сега подготвя издаването на нова книга, базирана на дисертационния му труд. Няма как такава личност да не внесе нови мисли и вълнения, когато се срещне с ценители на изобразителното изкуство. Остава утешението, което даде Сава Христов, че гостуването му на живо може да се случи догодина, когато ситуацията се нормализира.