От събота, 21 ноември, в музея на хумора и сатирата в Габрово е отворена за посещения експозицията “Защо така сериозно?” – самостоятелна изложба на живеещия в Ню Йорк български художник Хубен Черкелов. Известен със своята живопис с изображения от пари, наред с новите работи, създадени за изложбата, художникът представя и скулптури, изработени в периода 2002 – 2019 г. Изложбата ще продължи до 31 март 2021. Официалното й представяне в присъствието на художника бе насрочено за миналия петък, но предвид ситуацията с корона кризата, бе отложено за началото на идния месец, като точната дата и час ще бъдат съобщени допълнително.
Заглавието на изложбата е взаимствано от реплика в сцена от филма „Батман, черният рицар“, в която Жокерът се връща към свой детски спомен. „Защо така сериозно?“, го пита баща му по време на семеен скандал, докато приплъзва нож по ъгълчетата на детската му уста, оставяйки му една вечна усмивка-белег. Жокерът е пленен от парите, към които, обаче, не може да се отнася сериозно. По време на карнавален парад по улиците на Готъм той хвърля към тълпата купища фалшиви еднодоларови банкноти със своя лик върху тях. Друг път изгаря колосално количество пари, откраднати от банка – символичен акт за намаляване богатството на собственика, без пряко обогатяване на конкретна страна.
Подобно на Жокера, Хубен Черкелов е също запленен от парите. Присвоява изображения от банкноти и монети, превръщайки ги в трайна тема на творчеството си от 2003 година насам. Обществото и властта винаги са били обект в изкуството му, но след преместването му в Ню Йорк този фокус се стеснява още повече, кристализирайки в най-същественото. Като финансова столица на САЩ, там вече нищо не се произвежда. Ето защо, за разлика от поп артистите от 60-те години, които се занимават със стоки, Черкелов работи с това, което го заобикаля – финанси. В известен смисъл това е типична реакция на художника към заобикалящата го среда. Освен това, парите върху платната му се ценят изключително високо: колекционерите се радват на изображенията от банкноти и се забавляват от една характерна особеност, която в еднаква степен управлява финансовия и художествения пазар – и двете се основават на доверие.
С избора си на тема Черкелов затваря пълен кръг: банкнотите и монетите често представят авторски произведения като портрети, картини, паметници и архитектура. Последните се озовават върху живописните му платна и творби върху хартия, баналната им номинална стойност е отнета, а те заживяват отново като произведения на изкуството. В крайна сметка, не много хора могат да кажат по памет кои са личностите, изобразени дори върху най-популярните банкноти. Уви, тези мъже и жени (предимно мъже), ознаменувани върху банкнотите и монетите, не се оказват непременно обезсмъртени, както държавата предвижда.
Ранните творби на Черкелов, изобразяващи пари, са създадени с маслени бои и плътно импасто.Такава е част от изложбата в Габрово – тя изобразява орел от стара десетдоларова банкнота, която, обърната с главата надолу, се преобразява в магарешка глава; посетителят на изложбата може да я завърти и да открие и двата образа. Живите цветове на творбата създават безброй нюанси, потоци от цвят и внезапни контрасти, когато човек се движи, приближава или отстъпва назад. Ярките цветове пробиват през млечнобелите и мекожълтите тонове, през синьото и розовото.
По-късно художникът започва да използва трансфер на фолио и акрил. Ослепителни, живи и изпълнени с енергия, тези платна се различават доста от работите му с маслени бои, но онова, което не се променя, е визуалният драматизъм, богатството на цветовете, подсилени от пулсиращи проблясъци и оживени от холографски ефекти. Без значение от колко ъгли зрителят се опитва да гледа, никога няма да е сигурен, че е видял всичко: буквално и не, няма една-единствена гледна точка, от която да се гледат творбите на Черкелов.
Изложбата включва четири серии творби, използващи за основа парите: едната е посветена на Бенджамин Франклин, който освен политик е и хуморист (съставил е „Речникът на пияницата“); друга серия е посветена на Сервантес и героя му Дон Кихот, (разпознаван като символ на Музея на хумора, благодарение на скулптурата от скрап пред сградата му, дело на Георги Чапкънов); две творби, посветени на Марк Твен и литературното му творчество; и маската на Дарт Вейдър (злодеят от Междузвездни войни, който изненадващо се появява върху новозеландски монети).
Интригуваща е ролята, която парите играят в живота на Черкеловите герои от банкнотите. Например, малко известно е, че преди да публикува „Дон Кихот“, Сервантес не успява да се издържа от литературното си творчество и работи като бирник, пътувайки от град на град да събира данъци, дължими на испанската корона. Марк Твен, възхваляван като най-великия хуморист на Америка, натрупва богатство от своите трудове и лекции, но има навика да инвестира в неуспешни начинания и стига до фалит. В края на краищата, както изложбата загатва, парите са сложно нещо.
Към изложбата е издаден каталог с текстове на Димитър Камбуров, Деян Кюранов, Нада Нешева и Георги Тенев. Изданието става възможно, благодарение на щедрата подкрепа на „Чериът моторс“ АД.
За автора:
Хубен Черкелов е роден през 1970 година. Живее и работи в Ню Йорк. Повтаряща се тема в ранните му фотографии, филми и инсталации е посткомунистическото общество. В по-новите си работи Черкелов рисува изображения от национални валути. Негови творби са представени в музея „Бронкс“, Ню Йорк, музея „Броган“, Флорида, 54-тото биенале във Венеция и галерии в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон и Шарлот.