47 години от живота на Величка Илиева преминават в музей „Етър“. Отдадена на тази кауза, в средата на ноември 2020 тя преустанови професионалната си дейност.
Връзката Величка Илиева – „Етър“ започва на 26 септември 1973 година. В началото е екскурзовод, след това – уредник, става и главен уредник. Последният й труд – електронната книга „Българският код за вкусно“, излезе в началото на ноември и може да се намери безплатно в много библиотеки, да се чете през сайта на музея, както и да бъде свален – отново безплатно, от сайтовете на онлайн книжарници.
Ролята на Величка Илиева за създаването на книгата е отбелязана със специален текст.
„Основен принос за настоящото издание има етнографът Величка Илиева, дългогодишен изследовател и пазител на българските традиции.“ В началото на седмицата екипът на музей „Етър“ направи специален подарък на Величка Илиева, към който има лични, ръчно изписани послания.
„И в професионален, и в личен план това е най-романтичното място. Връща ме към една епоха, която наричам „романтичното минало на нашия народ. Тук премина целият ми съзнателен живот. Имаше един период, през който обмислях да се преместя, но това беше за кратко. Причината не беше неудовлетвореност, а търсенето на по-голяма близост до родното ми място – Априлци.“ Това споделя Величка Илиева при раздялата си с музей „Етър“, който почти половин век е бил неотменна част от живота й.
Понякога Величка Илиева се връща към книгата на Петър Константинов „Времето на майсторите“. Авторът много често посочва за пример музей „Етър“. Ако има текстове, които описват това място, те могат да се намерят там, смята Величка Илиева.