НАДЯ ДЕНЕВА
Стана дума за доверието и за това да може да приемем хората около нас такива, каквито са. Това е основен принцип за социалните работници, но доста често не се случва, защото ние сме хора и също може да сме подвластни на нагласи и предубеждения.
Когато говорим за друг човек, думите рисуват образа и картината отразява не само видимото за очите, но и отношението – видимото за сърцето. И се сещам за една история – отново за майка с малко дете, отново за Звено „Майка и бебе“, но в друг град.
Картина от думи
Освен като обучител, работя и като супервизор, а супервизията е форма на подкрепа за хора, които работят с други хора. В една такава среща обсъждахме работата на екипа на Звено „Майка и бебе“ по един труден и заплетен случай. Колегите разказваха за майката, за това колко трудно е било в началото, как са се справили после. Аз задавах въпроси и изграждах в съзнанието си образа на майката, нарисуван от думите на колегите.
Един от моите въпроси ги накара да се спогледат, да се усмихнат и на свой ред да ме попитат дали съм видяла майката някъде по коридорите в къщата, дали зная как изглежда тя, как се държи. Аз отговорих, че не съм я срещнала, но сигурно ще мога да я позная, защото те вече са ми разказали много. Тогава ми показаха една обща снимка, която са направили скоро и предложиха да позная за кого точно става въпрос.
Не познах, разбира се. Момичето на снимката гледаше лошо, беше в заплашителна поза, макар и да имаше идея за усмивка. Външният вид нямаше нищо, ама нищо общо с разказа на колегите. Докато ми разказваха те гледаха вече не с очите, а със сърцето си. Тези удивителни социални работници бяха единствените, успели да надникнат отвъд очевидното за всички останали, при това не само като професионалисти. Бяха стигнали отвъд професионалните си оценки и бяха харесали тази майка като човешко същество.
Твърде често ни обвиняват, че имаме административно отношение, че сме студени или безчувствени. Със скромния си професионален опит съм на мнение, че да видиш човека и да харесаш нещо в него е от ключово значение за това да има смисъл от работата на един социален работник. И същото важи за отношенията между хората изобщо. Защото всички ние разбираме, ако не ни харесват, дори и да ни казват обратното.
Социалните работници знаят на какво се дължи едно агресивно поведение и могат да предположат, че зад това поведение се крие наранен човек, готов да напада и да показва на света единствено своята броня. Но да го видят наистина – това е различно умение, което изисква отношение, различно от административното.
Понякога прибързваме с изводите си, правим заключения за хората по конкретно поведение или по външния вид, често без да се питаме кой се крие зад паравана. А винаги там има ЧОВЕК.