Седмата национална научна конференция „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, организирана от Регионалния исторически музей – Габрово и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, се проведе миналия четвъртък. Както вече писа в. „Росица“, в нейната програма влизаха и два доклада на историци от Историческия музей в Севлиево. Ивета Миленова се бе готвила по темата „Новата“ църква в Севлиево. 150 години от въздигането на храм „Света Троица“, а нейната колежка Надежда Ботева – „Белогвардейците в Севлиево. По повод 100 години от приемането на белогвардейските полкове в България“. Нито едната от двете обаче не успя да представи разработката си, защото конференция се осъществи неприсъствено, дистанционно, на платформата Teams, чрез конферентна връзка между участниците, подготвена и реализирана от Георги Димитров – системен администратор. Този начин за провеждане на конференция се прави за първи път от РИМ – Габрово, съобразен с усложнената епидемиологична обстановка в страната.
Тъкмо новият метод на комуникация ограничи част от заявилите участие във включване в работата на конференцията, поради технически препятствия или заетост по същото време в същата платформа. Заради старите си компютри, нашите историци не успяха да осъществят връзка с форума чисто технически. Въпреки това той стана първия, проведен онлайн в област Габрово и може да служи за модел за бъдещи подобни събития.
Научен ръководител и водещ на форума бе проф. д-р Петко Петков. С доклади участваха специалисти от Великотърновския университет, Института по етнография при БАН, Историческите музеи в Габрово и Сливен, отделите „Държавен архив“ в Стара Загора и Габрово и др. Участниците от Историческия музей в Габрово представиха доклади на теми „Гербът на Габрово – създаване и реализация, 1934-2020 г.“ (Иван Постомпиров) и „Истината за „Най-старата фотография на Габрово” (Росен Йосифов).
Традиционно материалите от конференцията се издават в сборник, търсен и използван в изследванията на историци от цялата страна. Така докладите на Ивета Миленова и Надежда Ботева пак ще достигнат до адресатите си, макар че представянето им от авторите е най-добрият начин за запознаване на аудиторията с някоя тема.