НАДЯ ДЕНЕВА
Темата за езика и принадлежността ни към определена група не е повод да се гледаме накриво, но твърде често се случва точно това. При нас все още е голям проблем, ако едно дете попадне в детско заведение и не говори добре български. Извън България има различна практика и още на вратата на детския център стои табела с поздрав на всичките езици, които говорят родителите и децата, които посещават центъра. Колкото до възрастните, които поемат грижата през деня – те учат от родителите важните думички от майчиния език, за да успокоят детето, ако се наложи.
Видяхме преди години в Лондон класна стая на деца от началната степен, там имаше табло със снимките на децата от класа и над нея карта на света. Дебел конец свързваше снимката на всяко дете с държавата, от която идва – голяма бърканица от преплетени конци и любимо място на децата. Това беше нагледен пример за това, че хората там уважаваха принадлежността и привързаността на децата. Тази прекрасна дума „при-вързаност“, която ние имаме, а там беше нагледно показана.
И се сещам за една история:
Братово чедо
На посещение сме в ромско семейство и правим проучване. В семейството има неочаквани гости, синът на една от сестрите се е върнал в България, заедно с приятелката си – англичанка. Намираме голяма група роднини да си говорят, седнали около масата. Ние също присядаме до тях и покрай нашето идване, разговорът продължава на български.
Момчето превежда, дори и укорителните думи на майка си, която гледа подозрително към англичанката. Та майка му не пропуска да каже, че е станал на толкова години вече, а още не се е оженил и няма деца. И веднага дава за пример братовчед му. Младежът превежда на приятелката си и чувам да обяснява какво означава думата „братовчед“ – каква е думата на български, която обикновено се използва за „дете“, но има и по-стари думи, които още се употребяват, напр. „чедо“. Ако трябва да се направи директен превод на думата „братовчед“, то ще е „братово чедо“. Момичето го пита какви са същите думи на ромски – усетила, че хората на масата са сменили ромския с български.
Убедена съм, че да говориш повече от един език е богатство, но понякога помага и да знаеш някои важни думи, та се сещам за една смешна история.
Наш Иван
Колеги търсят на посочен адрес бащата на едно дете. Излиза възрастна жена, разбира че търсят сина и, после се провиква „Наш Иван ли търсите? Колегите потвърждават, че търсят техния Иван. Тя пак вика „Наш Иван“. Те пак отговарят „Да, бе – вашият Иван“.
Е, не намират Иван и отиват при кмета. Кметът е категоричен, че Иван си е вкъщи и сутринта бил на пътя. Пита после какво точно е станало и започва да се смее. Оказва се, че „наш“ на ромски е „бягай“. Майката на пътната врата явно е решила, че е по-сигурно синът и да го няма в къщи и го предупредила с виковете си „Наш Иван“.