Галина Николова
Изложба с живописни картини на Венета Петкова и пластики от естествена вкаменена смола на Габриел Илиевски от Троян бе открита в четвъртък вечер в градската галерия „Асен и Илия Пейкови“. Това е осмата самостоятелна изложба на художничката, предишните й солови представяния са в Троян, Ловеч, Априлци, Орешак и Черни Осъм. Нейни картини и друг път са красили стените на севлиевската галерия, но като част от общите изложби на творците от Дружеството на троянските художници, които често са гостували на нашия град. Синът й обаче за пръв път се представя тук и определено впечатли с пластиките и картините си от кехлибар на дървена основа.
Житейският път на Венета Петкова е необичаен, но доказва, че който има дарба, тя все пак предопределя реализацията на човека. След като се дипломира като строителен техник в ТСА „Никола Фичев“ в Плевен, тя следва висша математика в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, но се отказва от професията на учител и работи като техник в строителството. Между професионалните си ангажименти намира време да рисува. Запленена от великолепната природа на родния край и от възрожденската архитектура, тя създава множество живописни картини, изпълнени с ярък колорит в подчертан реалистичен стил. Това са архитектурни пейзажи от конкретни местности около Троян – Лакарево, Остриката, Нешковци, също от Мелник и Родопите. Рисува още площада в центъра на Троян, на който е била геодезист, части от Троянския манастир. Вдъхновява се от морски пейзажи и женски портрети. Особено силно обича цветята – има свой собствен стил при натюрмортите, които са много разнообразни. През последните години Венета Петкова пътува много в чужбина и в резултат се появяват пейзажи от Англия, Гърция и други държави.
Като член на дружеството на троянските художници активно участва в колективните му изложби. Нейни картини се намират в частни колекции в страната и чужбина – Албания, Англия, Канада, САЩ, Сърбия, Холандия, Швейцария, Швеция, Норвегия.
Присъствието на сина на художничката направи изложбата двойна. Габриел Илиевски твори в областта на приложните изкуства и изложбата в Севлиево е трета за него в България, но освен тях той има множество международни изяви.
Първоначалната образователна подготовка на твореца въобще не подсказва как ще се развие той. Завършва средното си образование в Троян, но то не е свързано с изобразителното изкуство, като същевременно изучава в музикална школа кларинет и цигулка. След това учи мениджмънт и маркетинг в УННС. След дипломирането си работи като представител на немски и италиански фирми за България, но същевременно развива артистичните си умения съвместно с майка си.
Габриел Илиевски е един от съучредителите и секретар на фондация „Благовещение“, която работи за създаването на постоянен музей и ателие за възстановяване на старопечатни книги и икони, съвместно с Ловешката митрополия и покойните професори Георги Китов и Божидар Димитров.
През 2004 г. заминава за Канада, където развива своите творчески способности и създава две компании за иновации, в които има собствени патенти. Тази му иновативност се изразява и развива, при изучаването на живопис и графика при международно признатия канадски артист от български произход Стивън Лемб и канадката от немски произход Сигрид Раух, с която изучава и усъвършенства ювелирен емайл, едновременно откривайки и разработвайки нови техники с него.
Завръщайки се години по-късно в България, уж за малко, решава да остане в родината и да развие нова технология с артистично приложение, като използва натурална дървесна смола, търсейки ефекта на кехлибара. Точно с тази техника той се представя в Севлиево и тя поражда голям интерес в зрителя.
Директорът на галерията Васко Василев бе щастлив да представи двамата си колеги от Троян и ги увери, че тяхното място е в България, защото българинът е запазил своя глад за духовното и винаги ще има нужда не само да разглежда изложби, но и да общува с творците, които ги създават.
Венета Петкова и Габриел Илиевски споделиха удовлетвореността си от това да бъдат гости на впечатляваща галерия като „Асен и Илия Пейкови“ и надеждите си, че тяхното творчество ще развълнува и докосне севлиевските ценители на изкуството.