Възрожденският свещеник Стефан Иванов и възкръсналият му от забравата гроб

ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
Около средата на XIX в. в село Кара коджалии (дн. Екзарх Йосиф, Русенско) се преселили няколко селяни от село Гъбене, тогава Севлиевска каза. Това били братята Дончо, Яким и Георги Георгиеви и Пеню Трифонов Бадаков. През 1856 г. тези преселници поканили своя съселянин Стефан Иванов да дойде да живее при тях и да им стане свещеник. Последният бил роден около 1822 г. в с. Гъбене и вероятно е бил твърде грамотен, а може би и килиен даскал. Той бил семеен и имал няколко деца – най-големият му син Иван бил роден през 1847 г.
Стефан Иванов бил ръкоположен за свещеник от Червенския (Русенския) епископ Синесий (подчинен на Търновска митрополия) и почнал да служи в един доста неугледен временно устроен параклис. Целта му обаче била построяването на представителен храм в селото (тогава то наброявало 86 къщи със 134 венчила, 10 вдовци и 8 вдовици), в който да се черкуват и християни от околните села. Поп Стефан тактично преценил, че местния турски първенец Риза бей е великодушен и доста щедър към раята и решил да го използва. По своя инициатива изпратил двама български майстори да поправят разклатения покрив на джамията. Доволен от добрата им работа беят им дал гощавка и на нея поп Стефан отворил приказка за построяването на християнски молитвен дом.

Делегация от Риза бей, свещеник Стефан Иванов, Вичо Петров и Господин Цанев с богати дарове и дебела кесия със златни турски лири се явила в Русе при валията да го моли за разрешение за построяването на църква в селото им. След като получили такова, започнали да събират средства не само от своето село, но и от целия регион – дори стигнали чак до Видинско. Камъните за строежа били докарани от с. Бъзовец, намиращо се на 15 км от Кара коджалии. По нареждане на Риза бей в превоза на камъните се включили и много турци. Строежът на храма (с размери 18 х 9 м) бил ръководен от тревненския майстор Тодор Николов. През есента на 1862 г. новата църква била завършена и освещаването й станало на Арахангелов ден (8 ноември) – затова била наречена “Св. Архангел Михаил”. Запазен е строителният надпис над западните църковни врати, който гласи: „Този свят храм се съгради в 1862 лето, месец ноемврия от майстор Тодор Николов от Трявна“.
През 1867 г. свещеник Стефан Иванов обслужвал в духовно отношение още няколко села: Долна манастирица (дн. Волово), Белцов и Тръстеник. Малко по-късно му били предадени и селата Обретеник и Батин. Възнаграждението, което получавал, било по 2 гроша на венчило. При обиколките си из поверените му села той започнал и нелегална проповедническа дейност за народна свобода. Вероятно е действал като регионален апостол, особено при подготовката на Априлското въстание от 1876 г.
Намерили се обаче предатели, които съобщили на валията за революционната му дейност. Последният му изпратил двама агент-провокатори, които му предложили доставката на оръжие и дрехи, а също така да основат и местен революционен комитет в селото. Трогнат от предложението им поп Стефан наивно им разкрил досегашната си революционна дейност и побързал да се похвали, че вече основал такъв комитет, като станал и негов председател. На забележките на попадията си да не се издава, той отговорил: “Де ще намеря такъв удобен случай да се снабдя с необходимото!” Когато провокаторите му поискали пари за доставката на обещаното, той отишъл през нощта при Пъшо Цанев, патриот и член на комитета, от когото взел шепа жълтици.
През един юнски ден на 1876 г. поп Стефан Иванов бил извикан по служба в Русе. Той тръгнал за града яздейки кон и придружаван от младежа Петко Сидеров. Обаче край село Басарбово ги дебнели в засада няколко заптиета, които ги застреляли, а след това захвърлили телата им в житата. Последните били открити по време на жетва от жетвари. Трупът на свещеника бил погребан в двора на църквата в село Кара коджалии. За да не дразнят местните турци на гроба му не поставили никакъв отличителен знак. С времето гробът обрасъл с трева и се заличил. А и неговите наследници напуснали селото и се преселили по други места. Така например синът му Иван през 1872 г. също бил ръкоположен за свещеник и служил в град Бяла, където починал на 23 ноември 1897 г. Другият му син Коста Стефанов бил учител, но след Освобождението (1878 г.) също се преселил в град Бяла. Поп Стефан вероятно е имал и трети син, но за него няма никакви сведения.
Поп Стефан Иванов не бил забравен от съселяните си. Макар и след много години, едва през есента на 1927 г., по инициатива на свещеник Стефан Дончев решили да му издигнат надгробен паметник. Със събрани от дарения средства такъв бил поставен, но на произволно място в църковния двор. На него бил поставен следния надпис: “Свещеникъ Стефанъ Ивановъ убитъ отъ турците въ 1876 г.“ През 1963 г. била извършена регулация на източната ограда на църковния двор. При изкопаването на новите основи на оградата работниците попаднали на стар гроб. Вътре открили човешки скелет и части от неразложени свещенически одежди. Понеже изкопчиите не знаели чии са тези тленни останки, ги преместили до самата нова ограда, но не обозначили мястото им.

През 1980 г. местният краевед и кмет Илия Калинов научил това и в продължение на 20 години водил упорита борба да бъдат отново извадени костите на свещеник Стефан Иванов и препогребани при надгробния му паметник. На 20 май 2001 г. Доростоло-Червенския митрополит Неофит (сега нине здравстващият Български патриарх) посетил село Екзарх Йосиф и отслужил тържествена архиерейска литургия. Краеведът Илия Калинов го запознал със съдбата на тленните останки на попа-комита и получил разрешение те да бъдат издирени и препогребани. На 14 юни с. г. костите били открити и на 16 юни станало тържественото им препогребване при надгробния паметник от 1927 г. Панихида при препогребването отслужил митрополит Неофит. Така след 125 години гробът на свещеник Стефан Иванов възкръснал от забравата.
Бел. авт.: Преди години бившият кмет и краевед Илия Калинов от с. Екзарх Йосиф, Русенско беше така любезен да ми предостави всички известни сведения за свещеник Стефан Иванов и ми разреши да ги използвам за публикация.