ДЕСИ ДИМИТРОВА
Епохата на рицарите и техните славни и изпълнени с чест и достойнство подвизи отдавна е отминала. Но рицари има и днес, макр че те вече не носят шлем и одежди. Рицарите се разпознават по душата, по начина, по който гледат на света. Да си рицар в днешно време, чисто и просто означава да си благороден, да си достоен човек, да вършиш добрини, да бъдеш полезен някому, да помагаш с каквото можеш, от сърце. Дали са останали още рицари по българските земи… смели, справедливи, милосърдни, щедри, благородни… Да, има ги, макар че не можеш ги срещна на всяка крачка.
Евгени Генов е от онези мъже, които притежават такова благородство и жертвоготовност, присъщи на истинските рицари. Човек с голямо сърце. Доказва го благородната му постъпка – шампионът по самбо приюти в дома си две деца Недялко и Николай.
Те са братя на 10 и 8 години, оставени от майка им за отглеждане в Дома за деца, лишени от родителска грижа „Велика и Георги Ченчеви“ в Севлиево. След закриването на социалната институция през есента на 2017 г., Генов, който е и треньор по джудо и самбо на момчетата, така и не успя да се раздели с тях, взе ги под крилото си и защити в съда правото да се грижи за тях.
Благородството за рицарите е… мъдростта на душата и дългът на сърцето. Така е и за европейския и вицесветовен шампион по самбо и световен шампион по самбо за майстори-ветерани Евгени Генов. Постъпката му, която трогна цяла България, стана и повод за обявяването на годишната награда – „Рицар в живота“, от Командерия „Св. Лазар Български“, част от Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим Велик Приорат България. За 2017 година наградата и паричната сума за благородство бяха връчени на Евгени Генов за каузата му да се посвети на доброто и да помага на другите. „Конкурсът, който награждава за проявено великодушие и благородство в този материален свят ще се превърне в ежегоден“, обяви по време на награждаването Командерът Богомил Петков. Преди дни Командерите на Командерии от Велик Приорат България бяха на тиймбилдинг в Севлиево и присъстваха на събора, когато бе връчен призът „Рицар в живота“.
Признание, напълно залужено, защото с грижата, закрилата и любовта на своя треньор, приятел, учител, ангел-хранител двете братчета Недялко и Николай вече живеят нормално, без да се страхуват от новото, от непознатото, от предизвикателствата на живота… Децата ходят на училище, а уроците подготвят след часовете заедно с новия си настойник. Не спират и да тренират, да следват мечтите си, окуражавани от своя треньор. Всяка вечер, след училище и тренировки, тримата се прибират в къщи, хванати за ръка… А на сутринта, с всеки нов изгрев, започват да пишат новата страница от тяхната приказка, която вярваме, че ще завърши като тези от нашето детство… и живели дълго и щастливо!
Зареждане ...
