„Стойност на зелените системи в община Севлиево – оценка и моделиране на екоситемни услуги“. Това е темата на успешно защитения дисертационен труд на севлиевката Симона Стоянова, която от няколко дни вече е доктор на биологическите науки (Екология и опазване на екосистемите – функционална биоценология). Преди това, две поредни години, Симона бе носител на престижната награда в категория „Докторант на годината“ в конкурса „Студент на годината“ на Софийския университет.
Любовта на Симона Стоянова към родния град е причина темата на дисертацията й да е свързана изцяло с екологията и екосистемните услуги на Севлиево, а постигнатите резултати в нея извеждат няколко препоръки към Община Севлиево. Сред тях са своевременното залесяване на територията на града за подобряване функционирането на зелената система и качеството на атмосферния въздух поне с 2555 дървета от видовете каталпа, кедър, гинко, черница, пауловния, бор, чинар, дъб и бряст. Това, според младата учена, ще допринесе до естествено намаляване нивата на фини прахови частици (ФПЧ 10) в атмосферния въздух за близките години и намаляване на температурния остров на територията на града. Тя съветва още Общината да приложи екосистемния подход и този за устойчиво развитие в планирането на територията и опазване на биоразнообразието й; да се намали използването на брикетни и др. въглищни горива през зимния сезон като се стимулира местното население да използва пелети като заместител за допълнително намаляване на емисията на ФПЧ 10 в атмосферата; да се направи регистър на дърветата над 100 години, описани при инвентаризацията на дендрофлората на територията на общината и те да бъдат включени в регистъра на вековните дървета и да им се придаде съответния защитен статут; да се използва натрупаната от извършената инвентаризация информация за по нататъшни експертни оценки и периодично следене състоянието на зелените системи.
В резултат на извършената научно-изследователска работа по дисертационната теза на д-р Стоянова могат да бъдат обособени няколко научни приноса. За пръв път тя прави инвентаризация в гр. Севлиево и селата Батошево и Младен на уличната дендрофлора, храстовите и тревни видове, определя разнообразието на растителни видове. Отделно от това е анализирала пространственото разпределение на зелената система по типове местообитания и е определила екосистемните услуги по групи, които зелената система на общината предоставя и ги е оценила по съответната национална методика за урбанизираните територии.
Трудът на 28-годишната д-р Стоянова има и научно-приложни приноси: описани са дърветата над 100-годишна възраст по съответните критерии и са онагледени в базата данни с географски координати, както за Севлиево, така и за двете села, която информация ще бъде предоставена на МОСВ за регистъра на вековните дървета; направени са някои изследвания и изчисления относно качеството на средата в гр. Севлиево и двете села: изчислен е кислородно-въглеродния баланс на града, който е онагледен чрез индекса на CO2 и съпоставен с индекса за гр. София и други европейски градове; анализирана е информацията за динамиката на концентрацията на фини прахови частици в атмосферния въздух на града; замърсяване на фитомаса и почва на територията на града и двете села, като с тези анализи е установена липсва на замърсяване, което дава възможност за използването на фитомасата на зелената система за различни цели – компостиране, производство на дребни дървени изделия, паркови съоръжения и др. И още: чрез моделиране на регулиращата и поддържаща услуга на дендрофлората в града – очистване на въздуха от ФПЧ 10 и поддържане качеството на атмосферния въздух е предложена устойчива стратегия за справяне с високите дневни концентрации (над 50 ?g.m-3 ) чрез допълнително озеленяване с определени видове дървета; направена е монетарна оценка на потенциалните екосистемни услуги, които зелената система на община Севлиево предоставя на базата на измерими индикатори като индекс на пространствена структура, биоразнообразие, зелено покритие, ФПЧ 10, въглероден диоксид, запас на въглерод в биомасата, рекреационен потенциал, брой легла/km? и брой посетители (поне една нощувка)/ km?.
Симона Стоянова е автор на седем научни публикации в балкански и международни списания, участвала е в няколко международни и две световни конференции. От 2011 г. е представител на Факултетния студентски съвет при Биологическия факултет, от 2016 г. е член на единствената в България Асоциация за иновативно развитие, а от 2017 г. е и представител и на Студентския съвет на СУ от квотата на докторантите. Говори свободно няколко езика, сред които английски, испански и турски. Семейна е, с едно дете.
„Горда съм, че защитих докторската си степен точно в СУ „Св. Климент Охридски“. Той винаги ще бъде моята Алма Матер, която обичам безкрайно!“, казва за в. „Росица“ д-р Стоянова и допълва: „Благодарна съм за знанията и невероятните хора, които съм срещнала през годините. Искам да поздравя ректора на СУ – проф. дфн Анастас Герджиков, за избора му на председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България! Пожелавам както на него, така и на всички колеги от СУ – здраве и много академични успехи. Благодаря ви сърдечно!“.