ТОДОР КАПИТАНОВ – национален секретар на КНСБ
Статистиката на единния информационен портал за разпространението на COVID-19 в България и данните от общинските кризисни щабове за разпространението на вируса в предприятия сочат, че малко над 10% от всички заболели в страната ни са работници и служители в отделни фирми и институции.
Притеснителните данни от последните седмици за увеличаване на броя на заразените в отделни предприятия сочи, че рискът от заразяване вече не се ограничава до тези работници и служители, които са на първата линия в борбата с коронавируса. Пандемията поставя определени категории професии и хора в обществото в особено голям риск от инфектиране.
Ето кои са икономическите сфери и отделните професии в тях, които са най-застрашени от разпространението на COVID-19:
Здравни работници
Видно е, че това са специалистите, които са на първа линия в борбата със заразата – екипите от „Спешна помощ“, лекарите, медицинските специалисти и пр. На практика застрашени са и една по-специфична група здравни работници – зъболекарите и техните асистенти. Защото вероятността да се заразят с COVID-19, а всъщност и с което и да е въздушно-капково заболяване, се определя от два фактора – с каква интензивност са изложени на вируса и до каква степен се налага да се доближават до други хора (и особено до тяхната уста). Сред най-заплашените всъщност попадат и физиотерапевтите и масажистите, чиято работа ги принуждава да са в почти постоянен физически контакт с други.
Като обща група все пак най-застрашени остават здравните работници на първа линия. Те контактуват с инфекции и болести на всекидневна база, а също така са в близък контакт с пациентите и помежду си. Най-висок е рискът за онези лекари и медицински сестри, които извършват процедури, свързани с кашляне, взимане на проби от болните и т. н. Такива са личните лекари, специалистите уши нос гърло (УНГ), специалистите по белодробни болести. Силно застрашени са и очните лекари, както и служителите в лабораториите, които боравят с пробите.
В групата на много застрашените попадат и помощният персонал в болниците – шофьори на линейки, техници, санитари, както и всички лекари и сестри, които посещават стаите на пациентите, дори и да не се налага да контактуват пряко с тях.
Социални услуги
В тази графа влизат и служителите на погребалните агенции, гробищата и моргите, които ще се наложи да контактуват с починали от COVID-19. За рискова група се приемат и личните домашни здравни асистенти, както и служителите в домовете за стари хора, които от своя страна са най-застрашените от разболяване и фатален изход хора в обществото.
Сектор “Сигурност”
Службите за реакция при извънредни ситуации също в голяма степен са изложени на потенциално заразяване – става дума за спешна помощ, полиция, пожарна и т. н. звена за действие в кризисни ситуации и които контактуват пряко с потенциално заразените лични документи на хиляди хора. Евентуално масово заразяване на полицейските служители би могло да провокира срив в системата за сигурност на страната и рязък ръст на престъпността в условията на отслабваща държавност.
Образование
Друга много заплашена група е персоналът на детските градини и учителите, най-вече тези в долните класове. Допълнително утежняващ фактор в случая е напредналата възраст на голяма част от преподавателите в средните български учебни заведения, както и обстоятелството, че в повечето случаи подрастващите карат болестта безсимптомно или леко.
Услуги, търговия и туризъм
Особено заплашени са и продавачите в аптеките, където пазаруват потенциално болни хора, и в по-малките квартални магазини за стоки от първа необходимост. В тази категория попадат и хората на касите в хипермаркетите. Това е причината здравните органи да препоръчват по възможност да се премине в максимална степен към картови разплащания.
По принцип с подобно ниво на застрашеност са професии като фризьори, сервитьори и бармани, които предполагат близък контакт с много непознати хора. Тук влизат и служителите в частните охранителни фирми, които осъществяват охранителна дейност на различните обекти, в които има човекопоток. Преориентацията на потреблението към доставки по домовете и провокираният от карантината бум на куриерските услуги обаче създава още една рискова категория – разносвачите на пратки. В този контекст фирмите, упражняващи тази дейност, би трябвало сериозно да увеличат хигиенните изисквания и да въведат ежедневни тестове на здравословното състояние за своя персонал. Същото в голяма степен важи и за чистачите, домашните помощници и службите за събиране на отпадъци, чиято лична хигиена е потенциално свързана с евентуалното по-нататъшно (не)разпространение на заразата.
Транспорт
Освен водачите на транспортни средства в обществения транспорт, сред най-заплашените от заразяване попадат и стюардите/стюардесите в самолетите и кондукторите в градския транспорт заради постоянния си близък контакт с пътници, включително и с международни пътници, идващи от най-различни точки на света.
Артистични професии
Хореографите, танцьорите, актьорите и певците са склонни да работят в непосредствена близост до своите колеги. Това създава условия, при които силно инфекциозно заболяване като коронавирусът може бързо да се разпространи през работното място. Професии като тези също включват много контакти с широката общественост, което отново увеличават риска от инфектиране
Професии без възможност за гъвкавост
Много компании в България вземат предпазни мерки срещу COVID-19, включително насърчават служителите си да работят от вкъщи, за да смекчат всяко разпространение на болестта. Но не всички работни места имат тази степен на гъвкавост. Работниците, които нямат възможности да работят от вкъщи или които се плащат на час, ще трябва да се изправят пред трудни решения. „Да остана ли вкъщи, ако се почувствам зле, или да отида на работа, за да мога да получа заплата? Какво да правя, ако училището на детето ми е затворено и не мога да си позволя да остана без работа?“ са малка част от въпросите, които предполагат евентуално рисково поведение на работниците и служителите. На много работни места вече липсва възможност за платен отпуск, което принуждава работещите да взимат трудни решения за работниците, които решават дали да отидат в болницата, или не, ако почувстват здравословно неразположение.