Лятото е вече в разгара си и високите температури създават рискове от възникването на пожари. Вече започна жътвата на житните култури, засети на територията на община Севлиево. Общо засетите площи са 33 160 дка. Към момента е прибрана реколтата от 500 дка пшеница от засети 24 530 дка, 5 590 дка ечемик от засети 7 890 дка, все още не е започнало прибирането на реколтата от 740 дка площи, засети с ръж, овес, третикале.
От страна на служителите на РСПБЗН – Севлиево е създадена организация и се извършват проверки на техниката, която участва в жътвената кампания през 2020 г. От РСПБЗН – Севлиево напомнят някои основни правила и изисквания за безопасност. Най-често причина за пожари по време на жътва са техническа неизправност на земеделската техника и запалване на суха трева и растителни отпадъци в близост до житни масиви. Данните сочат, че това се случва както умишлено, така и заради безотговорно човешко поведение – например хвърляне на неизгасени цигари, боравене с открит огън и т. н.
Независимо от мерките, които се предприемат за предотвратяване на пожари, основният фактор за успешната жътва е отговорното отношение на всички граждани. Затова се от противопожарната служба се обръщат към кметовете на населени места, председателите на земеделски кооперации, ръководителите на предприятия, ловци, туристи, пастири, горски работници и всички други граждани, развиващи дейност или просто пребиваващи сред природата, да бъдат бдителни и да спазват противопожарните правила.
Някои основни правила
– Особена е отговорността за недопускането на пожари на председателите на кооперации, собствениците и ползвателите на селскостопански земи, както и на кметовете на населените места.
– За да бъде опазена реколтата, за работа в узрели зърнени масиви се допуска само изправна земеделска техника и изправна транспортна и друга техника, оборудвана с пожарогасители и монтирани искрогасители на изпускателните тръби.
– При движение на земеделската и транспортната техника не бива да се допуска буксуване и допир на ауспуха до суха растителност. Не се допуска паркиране и ремонтиране на земеделска и транспортна техника в близост до узрели зърнени масиви.
– Внимание – абсолютна законова забрана за изгаряне на растителни отпадъци в земеделски земи! Чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи забранява “изгарянето на стърнища и други растителни остатъци в земеделските земи”.
– Не трябва да се използва открит огън най-малко на 100 м от посевите, от настъпване на восъчна зрялост до окончателното прибиране на реколтата и на 50 м от складиран фураж. Не палете огън на открито във ветровито време. Това е предпоставка за пренасяне на големи разстояния на запалени частици и може да доведе до бързо разпространение на пожара с обхващане на значителни площи от огъня. Запаленият в сухи треви и стърнища огън лесно може да обхване намиращи се в съседство трайни насаждения, стопански сгради, вилни и жилищни постройки, горския фонд.
– Не използвайте огнестрелно оръжие и сигнални ракети в района на неожънати масиви и фуражни площадки;
– Паркирането на превозните средства и устройването на лагери и биваци за почивка да става само на определените за целта места;
– Спазвайте предупредителните и забранителните знаци за пожарна безопасност;
– За успешното пожарогасене и минимални загуби при забелязан пожар в житни масиви да се предприемат мерки за своевременно оповестяване на органите за “Пожарна безопасност и защита на населението” на единния номер за спешни повиквания – 112 .
На стопаните, съхраняващи груб фураж, припомняме:
– Складирането му може да бъде на открито и в стопански постройки, на разстояние не по-малко от осем метра от сгради (основно и допълващо застрояване) и не по-малко от три метра до границите на съседните имоти;
– Около открито складиран груб фураж трябва да се поддържа минерализована или негорима ивица с ширина най-малко 3 метра;
– Забранява се складирането на груб фураж на тротоара, на платното за движение, под електропроводи, тръбопроводи за горими и леснозапалими течности, газове и други подобни комуникации.
При нарушаване на противопожарните правила се носи административно-наказателна отговорност по Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.265 от ЗМВР нарушителите се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.