Борислава Борисова – 9 „б“, клуб „Журналист“, СУ „Васил Левски“
Дияна Николова е старши учител теоретично обучение в направление „Електротехника и енергетика“ в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров” от 1995 г. Завършила е ТУ – Габрово, магистър с квалификация „Електроинженер“, специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане“. Има допълнителна професионална квалификация по информатика и информационни технологии, получена след едногодишна специализация в ТУ – Габрово през 2007-2008 г, както и първа професионално-квалификационна степен.
През 2016 г. за пръв път е удостоена с почетното отличие „Неофит Рилски“ за дългогодишна цялостно високопрофесионална трудова дейност в системата на българското образование. Причина за тази награда отново е работата й за подготовка на ученици, завоювали призови места на национални и областни състезания, свързани с професионалната подготовка, както и активното й участие при разработване и реализиране на проекти, свързани с ученически практики в страната и в чужбина.
– Как се чувствате като учител, удостоен за втори път с високото отличие “Неофит Рилски “ и какво означава тази награда за Вас?
– Чувствам се щастлива, благодарна и оценена. Благодарна съм на всички „виновници“, които ме подкрепиха, предложиха и удостоиха с това отличие. Благодаря на колегите си, на ръководството на ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ и на Синдиката на българските учители за оказаното доверие към мен и уважение към труда ми. Наградата е признание за работата ми с учениците, с които постигнахме високи резултати в редица състезания през последните години. Тя е една огромна чест и отговорност, която ме мотивира да разгърна с нови сили творческия си потенциал и професионални качества в бъдеще.
– За коя Ваша дейност получихте наградата?
– Почетното отличие „Неофит Рилски“, което ми е присъдено, е в направление „Професионално образование“. Аз съм електроинженер, а в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ работя като учител по теория за професия „Електротехник“. В последните години в извънучебно време и в целодневната организация на учебния ден работя с учениците, за да развия у тях нагласи за участия в национални състезания, свързани с професионалната им подготовка и енергетиката. Разработваме проекти, които представят иновативни „зелени“ идеи за създаване и съхраняване на електричество. С тях учениците участват в редица училищни и национални състезания – в Ловеч, Варна, Кранево, и заемат призови позиции. Успехите им в състезанията ги правят по-удовлетворени и по-мотивирани. Професионалната им подготовка е по-задълбочена и разностранна. Така ще могат по-информирано да направят своя избор за бъдещата си реализация.
– Как се отрази електронното обучение на Вас и на Вашите ученици?
– Дистанционната форма на обучение е много натоварваща за учителите от професионална подготовка. Налага се всеки от нас да си създава учебни помагала, видеоматериали, инструментариум за оценяване на професионалните компетенции на учениците и т. н., защото няма такива готови разработени. Часовете си провеждам асинхронно и много често обучението е базирано на разработката на проекти. Консултациите, които давам, са индивидуални и често продължават с часове. Сега учениците ни имат възможност да обърнат по-сериозно внимание на теоретичните основи. Използването на компютърните технологии с практикоприложени цели е средство за позитивна промяна и развиване на способността на учениците за творчество, самостоятелност и интегриран подход към ученето. Много голям процент от учениците участват в дистанционното обучение. Не бих казала, че тази форма на обучение влияе на резултатите на учениците.
– По кой начин предпочитате да преподавате – дистанционно или в училище? Защо?
– Като учител, следящ новостите в образованието, смятам, че интерактивните
средства за обучение допълват и обогатяват някои основни функции в учебно-възпитателния процес, но запазват ролята на учителя като негов организатор и ръководител. Независимо че дистанционното обучение се проведе при много добра организация в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“, смятам, че то не може да замени живия контакт между учител и ученик, особено когато се касае за професионална подготовка. Този контакт дава възможност на учителя да се съобрази с темпото на работа, емоционалното състояние и потребностите и способностите на всеки един ученик. В моите реални часове по професионална подготовка учениците обикновено работят с уреди, електроинсталационни изделия, апарати, инструменти, електрически двигатели, приложни програми. Дистанционното обучение не дава възможност за извършване на практически задачи от този тип. Децата, естествено, не разполагат в къщите си с необходимите апарати, съоръжения и инструменти, а и всяка практическа дейност трябва да се извършва под наблюдение и възможност за реакция от страна на учителя. Професионалните умения и компетенции е най-добре да се получават в обзаведени за това работилници и кабинети – реално в училище.
– Кое е най-важното, което искате учениците да запомнят от Вас?
– Бих искала винаги да бъдат отговорни към себе си и към околните! Да вярват, че техните възможности са безгранични – стига само да пожелаят, да бъдат целеустремени, упорити и трудолюбиви. Да бъдат позитивни и изпълнени с мечти и сила да ги постигат, да виждат доброто и красотата около себе си и да ги създават!
– Какво е за Вас да бъдете учител и какви качества трябва да притежава един преподавател?
– Преподаването е призвание, мисия, голяма отговорност. Усещам това, което правя, като призвание и върша работата си с удоволствие. Моята мисия е да помогна на моите ученици да открият себе си и да развият своя специфичен потенциал. Аз съм техен приятел, сътрудник и ментор. Не само преподавам, а се опитвам и да ги вдъхновявам да учат – навсякъде и по всяко време, сега и за в бъдеще. Опитвам се да респектирам, но и да вдъхвам доверие и загриженост. Преподавателските ми похвати се променят съобразно темата, аудиторията и времето. Аз вярвам във фокусирането върху индивидуалните потребности на учениците в процеса на учене. Добрият учител е онзи, който умее да преподава качествено и образно, на достъпен и разбираем език, да усъвършенства постоянно знанията и опита си, да умее да приема съвети, да приема критика.
– Какво харесвате най-много в професията си?
– Професията ми е творческа, дава възможност за креативност, себедоказване и самоутвърждаване. Възможността да работя с млади хора за мен е най-голямото предимство – тази комуникация е източник на емоции и вдъхновение. Всеки ден дарявам част от себе си, част от моите знания и умения. За мен е удоволствие да преподавам, да бъда разбиращият, съчувстващият, подкрепящият! Да бъда учител ми носи вътрешно удовлетворение и заряд. Истинската награда за моя труд е признанието, уважението и успешната реализация на моите възпитаници – нашето бъдеще.
– Имате ли хоби и как почивате от работата си в училище?
– Обичам да се разхождам в природата, да пътувам, да чета художествена литература и да правя различни изделия, използвайки въображението си, инженерните си умения и ръцете си. В малкото свободно време, в което не се занимавам с училищни дейности и задачи, обичам да бъда в обкръжението на семейството си и приятелките си.