Галина Николова
Двадесет и пет фотоса, изпълнени с интелект, дълбочина и истории, съставляват изложбата под наслов „Илюзия и реалност“, която бе открита в понеделник вечер в Бялата галерия на НЧ „Развитие-1870“. Неин автор е Анета Мирчева – член на фотоклуба при читалището, която е малко позната на севлиевци и дори не е родом от нашия град, но с изложбата си ясно показва, че присъствието й тук е вид привилегия за местната общност.
Адвокат по образование и занимание, Анета Мирчева е родом от София, но от няколко години живее в Младен. Отдалечеността на това населено място от „големия“ свят не й пречи нито на работата, нито на заниманията, нито на контактите й. Тя намира начин не само да работи, но и да упражнява любими свои дейности, сред които са изработката на бижута от епоксидна смола и цветя и фотографията. Макар че снима от много време, тя сама оценява, че нивото й в тази работа започва да расте, откакто е член на севлиевския фотоклуб – вече две години. Защото лека-полека, в досег и диалог с останалите си колеги, започнала да открива коя е, какъв е стилът й, какво търси и как да го постига. Към това се прибавя и нейната страст към експерименталната фотография, която се отдава на хора, способни на остра наблюдателност, анализ, проникновение, разбиране на онова, което е отвъд очевидното. Така Анета изгражда виждането си, че в това изкуство има три гледни точки – на снимащия, на снимания и на зрителя, който последен вижда запечатаното от фотообектива. И прозира, че често реалността и илюзията преминават от една в друга и обратно. Това нейно познание се вижда в творбите й, защото някои от тях изглеждат като нереални, но са напълно действителни и обратно – изглеждат действителни, но са нереални. Така един от любимите й кадри е този с жабата и книгата, който е избран като рекламен за изложбата й. Жабата се появила в двора на къщата й, а крайната композиция веднага се оформила, като последвали множество кадри, за да избере впоследствие най-добрия. Иначе тя снима навсякъде, където я отвеждат множеството й пътувания – природата в планините и край морето, гари, улици и площади в Брюксел, селца, мостове и всичко, което впечатли окото й.
„Ако трябва да характеризирам Ани с една дума, това е енергия – вечно търсеща, многолика, експериментираща. Тя работи в много клонове на фотографията, но най-вече – в експерименталната и зрителят ще го види. Ани много пътува и разказва множество истории. Гледайте фотосите и усетете онова, което тя иска да разкаже.“ Така Антоанета Обретенова – председател на фотоклуба, представи г-жа Мирчева, за която това е първата самостоятелна изложба.
Въпреки че началният час на тази първа изява в читалището след тримесечния карантинен срок не бе оповестен, интересът към нея бе голям. Проявиха го предимно млади хора, които държаха в ръцете си цветя, донесени за жената, която бе благодарна на читалището за възможността да се представи самостоятелно като фотограф, на колегите си, от които се учи и с които се развива, на семейството си, което я подкрепя във всичко. А обикновеният зрител е доволен да види изложба, която спокойно би могла да бъде представена и в столичен салон, а познавачите на фотографското изкуство – впечатлени от фотосите, които им се представят.