Учителят по български език и литература носи амбициите на просветителя

Пресияна Ганева – 9 „б“ клас, клуб „Журналист“
Таня Попова е преподавател по български език и литература повече от 40 години и е номинирана за най-високото отличие в сферата на образованието – „Неофит Рилски“. Дългогодишната й практика и номинацията й за наградата на МОН станаха повод за разговор с нея в навечерието на най-хубавия български празник – 24 май.
– Кои са нещата, които Ви удовлетворяват в професията Ви, г-жо Попова?
– Това, което ме удовлетворява в професията, е магията на словото, свободата на организиране на учебния час, творческите възможности на учителя. Магията на словото. Много професии боравят със словото – един журналист подготвя своя материал от часове до дни, един писател обмисля своите книги от месеци до години, а учителят като птицата феникс изгаря всеки час, за да се възроди в следващия. Със силата на словото трябва да заставиш ученика да мисли, да анализира, да се съмнява, да съпреживява, да изразява позиция, да спори със страст, да твори. Познавате ли тишината на „занемялата стая“, спонтанния смях, невъзможността да се отговори, защото трябва да преглътнеш вълнението на сълзите?
Свободата на организиране на учебния час – традиционно и иновативно, използване или не на възможностите на електронните ресурси е другият начин на въздействие, като имаш за партньор и сътрудник възможностите на своите ученици.
Творческите възможности на учителя се реализират най-пълно при публични изяви, координирано и във взаимодействие с други колеги и ученици.
А кое още ме удовлетворява? Малките, дребните неща. Например, когато замествам, приятно е да чуеш: „Искаме Вие да бъдете нашата учителка!“ и на другия ден учениците да чакат да мина по коридора, за да ме поздравят. Или да ме посрещнат с ръкопляскане и ставане на крака. Да споделят във Фейсбук стих или есеистични размисли и да дойдат да попитат – уж нещо, пък да останат цяло голямо междучасие да си говорим.
– Смятате ли, че учителската професия има бъдеще и дали се дава заслуженото уважение и признание на преподавателите по български език и литература?
– Дистанционното обучение във връзка с COVID -19 отговори на въпроса дали учителската професия има бъдеще. А дали се дава заслуженото уважение? Уважението не се дава, то се заслужава. Учителят по български език и литература знае максимата на древните гърци: „Човешкото сърце не е съд, който да напълниш, а факел, който да запалиш!“ Учителят по български език и литература носи амбициите на просветителя, родолюбието на възрожденеца, страстта на архитекта да вае човешката душа, мечтата на строителя да изгражда бъдещето. Учителят по български език и литература е един от главните организатори на публични изяви, които защитават светогледните устои на обществото.
– Чувствате ли се успял преподавател, знаейки, че сте номинирана за най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България – „Неофит Рилски“?
– Времето ще направи равносметка колко е успял един преподавател, а също и делата на неговите ученици. Номинацията ми за най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България – „Неофит Рилски“, е номинация за СУ “Васил Левски“, за амбициозните планове на достойните и отговорни учители. За мен беше чест да посветя 30 години от своя живот на това училище – храм на знанието и просветата, и за това мога да говоря само с признание и обич.
– За толкова много години учителски стаж сте подготвяли много ученици за различни конкурси и състезания. Ще разкажете ли малко повече за Румен Гатев, един от възпитаниците Ви, за които сте вложили много от усилията си и на които сте предали много от знанията си?
– Румен Гатев е войник, който носи маршалския жезъл в торбата си – изключително амбициозен, дисциплиниран, мотивиран докрай за победа. Пред лекарския кабинет се запознах с брата на Румен – Цветан Гатев, и включихме двамата братя в програмата, посветена на откриването на новата учебна година: Румен – със слово, Цветан – с песен. Преподавах на Румен руски език. Председателят на ОбД „Русофили“ – Наташа Колева – ми предложи участие в конкурс за поезия, организиран от РКИЦ – София. Спечелихме I-во място с литературно-музикалната композиция “Мгновения войны” – /VI Национален детски конкурс за рецитатори на руски език “Гимнастерка“, февруари, 2015 г. – ръководители : Таня Попова и Ваня Ангелска, посветен на 70 г. от победата във Великата Отечествена война 1941-1945 година/. Последва участие и в български конкурси: Румен великолепно изгради образа на Индже от разказа „Индже“ на Й. Йовков /I-во място в националния конкурс „С Йовков в сърцето“ – 17 юни, 2017 година, Жеравна/, няколко поредни първи отличия и голямото признание – I-во място в IV национален ученически конкурс „Вазовата България” /юни, 2018 г., Сопот/. Последва книжката „Катастрофалното наводнение в Севлиево през 1939 г.“ – дело на моите ученици Борислав Н. Маринов и Румен М. Гатев – XI „б“ клас. Изданието бе осъществено с подкрепата на Ротари клуб – Севлиево и и „М-прес“ ООД – Севлиево. Младите автори отпечатаха и ретроспективен албум “Поздравъ отъ Севлиево”, посветен на 125- годишнината от построяването на Паметника на свободата в Севлиево /септември, 2019 г, Севлиево/. Не закъсняха и другите отличия – Награда на Министерството на отбраната на Румен Гатев като участник в националната кампания „Бъди войник“. Полковник Георги Петков, началник на ЦВО, връчи на ученика сувенирен нож „Манлихер“, книгата „Голямата война и българският меч над балканския възел 1914-1918 г.“ на академик Георги Марков и юбилеен медал „100 години Първа световна война“. Като класен ръководител и преподавател по български език и литература представих изявите на ученика, а той блестящо ги защити с вдъхновено слово – микс от стихове, наградени на първо място в национални конкурси.
– Кой е най-важният житейски урок, който искате да предадете на Вашите ученици?
– Най-важният житейски урок, който бих искала да предам на своите ученици, е, че на дълъг път се тръгва със здрава лодка и със сигурен екипаж. Когато се връщахме от конкурсите, спечелили с убедителна победа над столични елитни училища, учениците идваха при мен, за да ми кажат: „Догодина пак ще дойдем и пак ще ги бием“. Вече знаех, че в това дръзко самочувствие се оглежда не гребецът с дървено весло от моята лодка, а капитанът на кораб, готов да плава в открито море. Да, аз имам своите капитани…
– Имате ли свои хобита или нещо, което Ви кара да се чувствате отпочинали, извън училище?
– Обичам своята зеленчукова градина. Тя е тази, която ме приземява и ме учи на смирение, защото трудът може да бъде унищожен за минути. Пиша и стихове – това е моето неспокойствие да обитавам други светове. Особено ми е скъпо първото място за авторска поезия в международната фестивална програма „Приятели на България“, X-ти национален конкурс – „От учителя – с любов“ за авторските ми стихотворения „В зелено“ и „Икар“ /юни, 2017 година /, София.
– Мислите ли, че когато един човек обича това, което прави и е отдаден на него, крайният резултат винаги ще е положителен?
– Дали крайният резултат винаги ще е положителен? Затова съществува приказката за Пепеляшка. Докато принцът идва и носи златната обувка, трябва да минеш през „черната“ кухня, през високомерното презрително мълчание на мащехата, през саждите на завистта на сестрите, през горнилото на един неимоверен труд. А вълшебница … трябва да има! Аз имах две – г-жа Ваня Ангелска, два пъти носител на отличието „Неофит Рилски“, прекрасен специалист, човек и приятел, и учениците от моя клас – XI „б“ клас. Ето защо обичам вълшебствата – тях никой не може да ти ги вземе!
– Какво послание бихте отправили към възпитаниците на СУ „Васил Левски“?
– Да не забравят, че са възпитаници на СУ „В. Левски“, град Севлиево, да помнят, че не е важно да си първи, а да бъдеш достоен човек! Да обичат българското, да копнеят, да творят крилати мечти!