През тази карантина осъзнах, че разбираш колко е ценно едно нещо, едва след като ти бъде отнето.

Пресияна Ганева – 9 „б“ клас, клуб „Журналист“
Поради влязлото в сила извънредно положение и наложената карантина,
реших да разкажа малко повече за това как уча от вкъщи и по какъв начин
прекарвам ежедневието си, защото както всички вече знаем, стоенето вкъщи
е задължително!
Един мой ден под карантина започва както обичайно – с училище. Аз и
класът ми провеждаме онлайн часове с преподавателите си. Това, че са
онлайн часове, не ги прави с нищо по-различни от обикновените, които
провеждахме в училище. Учителите ни изпитват устно, използвайки
платформите zoom, google meet и hangouts. За писмени изпитвания
използваме платформите classroom, shkolo и gmail, след което изпращаме
поставените ни от преподавателите задачи в определен срок. Бих казала,
че онлайн обучението лично мен ме разсейва от случващите се неща около
пандемията, защото учителите се грижат за това, да ни ангажират до
такава степен, че не само да не мислим за пандемия, но и да спазваме
правилото: „Стойте си вкъщи“! Чувствам, че съм продуктивна, като върша
поставените ми задачи и не мисля за опасността.
Както много други хора, аз също не се чувствам на мястото си
под карантина. Липсва ми зрителният контакт с приятелите ми и с повечето
ми роднини. Липсват ми отворените паркове, разходките с най-добрата ми
приятелка и невероятните моменти, прекарани преди пандемията с другите
ми приятели. Най-вече ми липсва времето, когато не трябваше да носим
маски, когато ходим до магазина, за да купим един хляб просто! Има хора,
на които карантината не се отразява, но аз бих казала, че не съм от тях!
Освен да посещавам онлайн училище, чета книги, понякога слушам
музика, гледам филми и най-вече прекарвам време със семейството си. Но
въпреки „забавленията“ ми, има моменти, в които ми става изключително
скучно и се чудя кога най-сетне ще приключи това „мъчение“. Излизам
навън само при нужда, когато трябва да купя нещо, което е жизнено
важно. Смятам, че всеки един човек, независимо дали е на моята възраст,
или по-голям, трябва да процедира по същия начин.
Понеже не мога да се виждам с приятелите си, провеждам видео
разговори и с тях. Всеки ден си говорим преди да започнем училище, между
часовете и след тях. Въпреки че си общувам с тях, бих казала, че много
ми липсват, защото за мен това общуване не е същото. Но поради факта, че
ми е много скучно и се чудя къде да се дяна, се поскарвам с тях за
всякакви дреболии поне по 10-15 пъти на ден!
Друга голяма липса са срещите ми с хората от клуба, в който
членувам – „Интеракт“. Те са ми като второ семейство и се чувствам
много ощетена, че не мога да ги видя, но днес проведохме една много
продуктивна онлайн среща и за мое най-голямо щастие искам да ви съобщя,
че може да очаквате от нас една много атрактивна и неправена досега
инициатива!
През тази карантина осъзнах, че разбираш колко е ценно едно нещо, едва
след като ти бъде отнето. Надявам се всички хора да спазват наложените
правила и да стоят по домовете си, за да можем по-скоро да си върнем
стария начин на живот, защото на мен той много повече ми харесва.