ПРЕСИЯНА ГАНЕВА – 9 „б“ клас, клуб „Журналист“
Поради създалата се кризисна ситуация в цялата страна и въведеното
извънредно положение, аз и връстниците ми бяхме принудени да спрем да
ходим на училище и да започнем да се обучаваме от вкъщи. Никой не
осъзнаваше колко ще се промени начинът на живот на всеки един от нас по
време на карантината, но едно от хубавите неща, поне според мен, е
онлайн обучението! То ме разсейва от създаващата се излишна паника и
лично аз имам чувството, че наистина съм на училище, макар и да не е
точно така.
Взех онлайн интервю от Даниела Йорданова – учител по български език
и литература в СУ „Васил Левски“. Тя ми преподава този предмет и мога да
кажа, че онлайн часовете с нея се карат много леко и продуктивно, тъй
като тя е от учителите, които са по-напред с технологиите. Караме
часовете си по български език и литература, използвайки платформите
google meet, classroom и hangouts и също както в училище, госпожата ни
изпитва устно и писмено, след което й изпращаме поставените от нея
задачи в определения срок. Запознайте се с това как един преподавател по
български език и литература прекарва свободното и учебното си време под
карантина и как се чувства при създалата се ситуация!
– Г-жо Йорданова, как прекарвате ежедневието си в извънредното
положение?
– Много е натоварващо – аз съм непрекъснато на компютъра, за да
проверя тестовете и есетата ви, да прегледам плановете, да потърся или
направя презентации… Много е трудно, но добре е, че можем да се виждаме
и чуваме – първата седмица, докато си направя групи в Hangouts, щях да
се поболея – много ми липсвахте вие, децата, и контактът с вас!
– Как преминава един Ваш учебен час от вкъщи?
– В Hangouts, Google Meet или Classroom – зависи дали ще си
говорим, или ще ви възлагам задачи, тест или задание да гледате клип или
филм. Понякога използвам и групите във фейсбук или пиша на лични, ако
някой се забави с някое задание, но това го правя в междучасията!
– Как се чувствате: потисната ли сте, или липсата на зрителен
контакт не е проблем, а даже почивка?
– Не, за мен не е почивка, а много голяма липса – свикнала съм да
контактувам визуално с децата, на които преподавам, и когато не виждам
очите и усмивките им, а само едни букви и квадратчета с имената им, това
наистина ме потиска! Мечтая за класна стая, в която да вляза и да видя
25 чифта очи, вперени в мен (или в телефона, ако не съм го прибрала)!
Мечтая за пътя до училище и за претъпканите коридори, мечтая да се видя
с приятели на кафе – все неща, на които досега не сме обръщали внимание,
смятайки ги за даденост! Мечтая да прегърна трите си деца, които са
пръснати по света – синът ми е в Испания и това ме побърква, едната ми
дъщеря е в Шотландия, а там политиката за справяне с корона вируса е
странна, другата е в София, но и тя не може да се прибере поради
рестрикциите!
– Представлява ли трудност за Вас преподаването онлайн?
– Не, но не ми харесва особено! Аз винаги съм вършила част от
работата си онлайн – имам групи на класа, на клуб „Журналист“, на какви
ли не още формации, с които работя, но те са ми за кратки съобщения, за
изпращане или получаване на материали, за насрочване на срещи. И винаги
са ми били от голяма полза, защото не е нужно да търся хората, които ми
трябват, из цялото училище, а е достатъчно да пиша в групата. Но когато
това се превърне в единствения канал за контакти, е много обременително
и за мене – съвсем недостатъчно, а и някак си… постно…
– Кой начин на преподаване Ви допада повече: онлайн или
посещаването на учебно заведение?
– О, определено в училище. Макар че нямам свой кабинет и ходя из
цялото училище, макар не винаги да имам достъп до интернет или
възможност за ползване на ИТ, там са децата, а контактът с тях ме
зарежда и удовлетворява! Там е живото общуване, истинското преживяване!
Но постепенно почвам да свиквам и с онлайн преподаването и може пък до
края на извънредното положение да ми хареса, кой знае? Човек се променя
и се нагажда към обстоятелствата. И ако животът ти поднесе лимони,
по-добре си направи от тях лимонада, вместо да им се мръщиш – т. е.
търси положителното и го извличай от всяка ситуация. Сега поне е тихо и
не се налага да правиш забележки за дисциплината!
– Мислите ли, че се отразява по-добре на учениците обучението от
вкъщи?
– Ами, не знам, те казват, че сега са много по-натоварени и учат
много повече! Пък и това е поколение, израснало с технологиите и
сраснало се с тях, така че вероятно в някои отношения това обучение ги
удовлетворява. Но на тях също им липсват контактите помежду им, екипната
работа – все неща, на които толкова дълго сме ги учили.
– Забелязвате ли повишаване на успеха на учениците или точно обратното?
– Всъщност, да, има повишение на успеха. Вероятно защото сега не
можеш „да минеш между капките“ – в Classroom има място, където трябва да
качиш изпълненото задание, и ако не го направиш, това място остава
празно и много личи! Сега можеш да направиш справка с учебника или с
интернет, докато отговаряш. А и това е ново преподаване и като всяко
ново нещо, за децата е интересно. Сега не им казваме „остави телефона и
влизай в час“, а „вземи телефона и влизай в час!“ – каква ирония, нали?
– По какъв начин стимулирате Вашите ученици да учат и да полагат
усилия, въпреки създалата се неучебна обстановка?
– Говоря им, общувам с тях в Hangouts и Google Meet, а и гледам да
им пращам презентации или по-интересни задания, свързани с творчество, с
креативност, за да не се отегчават. Но обстановката далеч не е неучебна
– децата учат, не се размотават! Пишат есета, правят тестове, отговарят
писмено на въпроси и какво ли не! И да, понякога може да са в час по
пижама – аз не ги виждам, ако не си включат камерата, само ги чувам, но
какво пък – сега им се е паднало!
– Какво бихте подобрили в онлайн обучението и какви иновативни
начини бихте предложили за по-ефективно обучение от вкъщи?
– Лично аз имам нужда от обучение – сигурна съм, че не използвам
всички възможности, които дават различните платформи, а много искам да
ги знам, защото все пак живеем в 21 век – нека се възползваме от това!
– Вие като учител какво мислите, какви са положителните и
отрицателните страни на онлайн обучението?
– Сега е моментът децата да оценят какво им дава живото общуване и
да не се тръшкат, когато трябва да влязат в час, когато трябва да си
оставят телефоните по време на час, когато трябва да се преобличат за
физкултура! От друга страна сега те не губят време в ходене до училище и
излизане и имат повече часове за домашни и ровене в нета с образователна
цел. Могат да наваксат пропуснатото, защото всеки има собствен темп и
понякога класът го изпреварва, а сега той сам определя темпото, с което
да учи. Пък и имат достъп до всякаква информация – на един „клик“
разстояние! Ето, оказа се, че онлайн обучението има много положителни
страни!
Отрицателните са свързани с уменията за общуване, но се надявам да
не бъдем чак толкова дълго в изолация, че тези умения да закърнеят.
Седенето пред компютъра е друга отрицателна страна, но сега това е
просто неизбежно. Така че да се съсредоточим върху положителните – не
ставаме рано, можем да сме в час без униформа и никой не ни забранява
телефоните! Да се насладим на ситуацията и да си направим лимонада от
лимоните на живота!