Борислава Борисова – 9 „б“ клас, клуб „Журналист“
Това интервю се проведе чрез видео връзка, защото сега няма как да
се срещаме лично, а не искаме да прекратяваме работата си в клуб
„Журналист“. Интервюирах моя съученичка, за да разбера как се чувства тя
по време на извънредното положение, наложено заради пандемията, какво
прави през свободното си време, как учи от вкъщи и какво мисли за
електронното обучение.
– Здравей! Представи се!
– Здрасти! Казвам се Моника Генкова и съм ученичка от 9 „б“ клас в
СУ „Васил Левски “.
– Как минава сега един твой ден?
– Дните ми сега минават доста еднообразно. Сутрин ставам рано,
закусвам, започвам онлайн училище, пиша си домашните и когато ми остане
време – спортувам и чета книги.
– С какво денят ти е по-различен от преди?
– Със сигурност моето ежедневие много се промени, откакто това се
случи. Преди, когато бях в града почти всеки ден, излизах с приятели и
ежедневието ми беше много по-забързано, бях много по-заета, ходех на
тренировки, на уроци и доста по-често се срещах с приятелите си, докато
сега не съм виждала никого от почти месец, освен семейството си.
– Страх ли те е от коронавируса?
– Не бих казала, че ме е страх от коронавируса, но, разбира се,
както всеки и мен може да ме застигне. Аз смятам, че на тази възраст
имам доста здрав имунитет, защото спортувам и се храня здравословно, а
също така съм само на 15 години. Аз обаче не съм застрахована и затова
се пазя, но главно, за да не заразя моите родители и моите баби и
дядовци. Аз съм уплашена от самата паника, която се създава и това как
някои хора се държат твърде неадекватно и безотговорно спрямо вируса, а
други са в страшна паника и се създава един хаос, който мен ме плаши
повече от самия вирус.
– Спортуваш ли по време на карантината?
– Да, спортувам почти всеки ден. Сега тичам навън, защото съм си на
село. Преди ходех на тренировки по таекуондо, но сега тренирам от вкъщи,
за да запазя формата, която досега съм имала. Вкъщи имам круша и
упражнявам ударите си на нея и играя тулове. Тази сряда ще участвам в
електронно състезание по таекуондо за форма. Това състезание се състои
от това, че аз ще трябва да изпратя клип как играя форма и те ще трябва
да го оценят.
– Имаш ли време да четеш книги?
– Да, в момента имам много повече време да чета и го правя, докато
преди само се оправдавах с това, че нямам време. Тогава ежедневното ми
беше доста по забързано от в момента. Сега не ми остава почти нищо
друго да правя, освен да чета, да тренирам и това е едно от
заниманията, които запълват времето ми.
– Какво мислиш за дистанционното обучение? Кои са неговите плюсове
и минуси?
– Аз нямам нищо против това дистанционно обучение, защото то е
добре организирано и учителите от нашето училище се справят отлично. Те
проявяват максимално разбиране към нас. Например, когато нямаме толкова
интернет, те ни разбират напълно и се съобразяват с това, но, разбира
се, не трябва да се злоупотребява с тяхното доверие. Плюсовете на това
електронно обучение според мен са, че аз, например, уча много повече от
когато бях на училище, защото информацията в момента ни се налага ние да
си я търсим и сами да се подготвяме. Когато бяхме на училище, всичко ни
се даваше почти наготово, което правеше всичко по-лесно. Минусите са
това, че се работи много часове с техника, като мен лично ме заболява
главата от това и в края на деня се чувствам много изтощена.
– Какво предпочиташ – да ходиш на училище или да учиш дистанционно?
Защо?
– Предпочитам да ходя на училище, защото там ни е обяснена много
по-добре информацията от учителите и ако имаме въпроси, много по-лесно
да се допитаме до учителя. Сега в повечето случаи трябва сами да си
търсим информацията и да преработване информацията, която учителите ни
дават, а не ни я диктуват наготово.
– Излизаш ли навън или по цял ден си стоиш вкъщи?
– Стоя си вкъщи и се отнасям отговорно към създадената ситуация.
Вече почти месец не съм имала никакви контакти, освен със семейството ми
и съветвам всеки друг да го направи. Да се отнесе отговорно със
ситуацията, за да може колкото се може по-бързо да се справим с това и
пак да бъдем заедно. Аз и моето семейство си отидохме на село, за да
може, когато имаме нужда от чист въздух и слънце, да се разходим в
гората, където няма хора и няма опасност да разпространим вируса.
– Как се чувстваш през този период?
– На мен ми е много потиснато и трудно, но трябва да бъдем силни и
отговорни, за да може колкото се може по-бързо това да свърши.
– Липсва ли ти общуването с други хора очи в очи?
– Разбра се, че ми липсва общуването с хората. Липсват ми много
моите приятели.
– Поддържаш ли контакт с приятелите си? Ако да, как?
– Да, поддържам контакт с приятелите си. Говорим си по видео чат и
си пишем.
– Мислиш ли, че след като извънредното положение бъде отменено,
хората ще останат по-дистанцирани един от друг или ще бъде както преди?
– Според мен веднага, щом отменят карантината и обявят, че
коронавируса го няма, въпреки че със сигурност ще има някакви останали
следи от него и ние няма как да сме напълно сигурни, че ще е изчезнал.
Аз мисля, че когато кажат, че всичко това е отминало, хората ще се
втурнат един към друг и няма да има тази дистанция, която има сега.