Първата ми среща с Павлина Пашова беше преди година по същото време. Поводът – честването Деня на самодееца, който от години се отбелязва от севлиевските любители на различните видове изкуства, на които отдават време, любов и постоянство. И за награда очакват само аплодисментите на публиката. Тогава г-жа Пашова напомни, че и в Севлиево е имало оперета, и в нея са участвали през 1953 година учениците от смесената гимназия.
Усетих тази любов към музиката и при сегашната ни среща, въпреки че поводът е съвсем различен – 25 години от създадената от нея аптека “Ескулап Пашова“. Ще кажете какво общо има музиката с фармацията. И аз попитах същото и отговора открих в разказа й за началото и отдадените 60 години на професията, която упражнява и до днес, на достолепната възраст от почти 80 години.
– Кога беше началото на професията Ви като фармацевт, г-жо Пашова?
– Започнала съм на 19 февруари 1959 година в с. Вонеща вода, Великотърновско. Но там останах само един месец, защото ми предложиха работа в с. Стоките – тогава в Габрово вече се откриваше аптечното предприятие.
– Имахте ли нужното образование по фармация?
– Да, бях завършила колежа за помощник фармацевти в София – тогава имахме правото да кандидатстваме след завършен 9-и клас в гимназията. Получих много добра подготовка в училище. Аз съм един щастлив човек, защото съм имала превъзходни преподаватели – от първи клас до завършване на образованието ми. Много добри учители имахме и при обучението ми в медицинския колеж в София. Това бяха изискани дами, завършили класически гимназии. Те бяха като майки за нас, момичетата от провинцията.
Тогава беше открит НАТФИЗ и преподавателката ни по български език един ден ни попита: “Искате ли да ви заведа на театър?” Спомням си, че първата постановка, която съм гледала, беше „Сирано дьо Бержерак“. След това ни попита дали искаме да ни заведе на опера. „Искаме, но нямаме подходящи дрехи”, отговорихме ние, защото бяхме чували, че на опера се ходи с официални дрехи. „Достатъчно е да сте облечени с бели блузки и черни поли”- отговори учителката ни. И отидохме на най-високия балкон в операта, защото там билетите са по-евтини. Имала съм невероятния късмет, докато уча в София, да слушам и гледам светила на нашето театрално и оперно изкуство.
– Защо избрахте тази професия?
– Като дете никога не съм играла с кукли. Със сестра ми, която е с шест години по-малка, винаги сме играли на аптеки. От цветята в градината, в малки стъкленици, си правехме различно оцветени води, които бяха нашите лекарства. Празното място между облегалката и седалката на стола беше гишето на аптеката, от което ние продавахме „лекарства“. След това имах много добра приятелка и съученичка Румяна Котева – светла й памет! Баща й беше известен адвокат в Севлиево. Майка й много често ни казваше да учим заедно, защото на мен ми вървяха и български, и математика. Един ден тя ни каза: ”Защо не кандидатствате за помощник фармацевти?” Трябваше да отворя речника на Бакалов, за да разбера какво е това помощник фармацевт. Изпитът беше по български език и литература. От ръководството на колежа бяха казали, че всички пълни отличници могат да бъдат записани за студенти без изпит. Аз имах една петица по физическо, което означаваше, че трябва да се явя на изпит. Но се оказа, че кандидатите с пълно отличие са повече от броя на тези, които трябва да бъдат приети. Тогава обявиха кандидатстудентски изпит за всички. И от Севлиево бяхме приети само аз и моята приятелка Румяна Котева.
– Как се справяхте с учението, с изпитите?
– Натоварването в училището беше много голямо. Но моето желание да уча беше още по-голямо. Завърших втора по успех за помощник фармацевти. А това ми даваше право да избирам работно място в региона – Севлиево беше в Търновски окръг. И тогава важна, важна отивам при директора на „Аптечно“ в Търново и му казвам, че съм разпределена за работа в Долна Оряховица. А той ми отговори, че не може да ме приеме, защото мястото било вече заето. След години видях този директор и го попитах дали помни как ми е отказал, той каза, че помни, но го направил, защото го „натиснали” да назначи генералска дъщеря. Бях много обидена и разочарована. Казах си, че няма да работя и си отидох у дома. Стоях вкъщи десетина дни и си казах: „Защо учих?“ И тогава приех да работя във Вонеща вода. Но след месец се отвори място за аптекар в с. Стоките, тогава беше открито „Аптечно предприятие“ – Габрово.
По това време болницата в с. Стоките беше голяма работа, републикански първенец сред селските болници. Главен лекар беше д-р Христо Трендафилов. Имаше вътрешно отделение, родилно, акушерка – там се раждаха деца. Хората имаха поминък и в селото имаше живот. Скоро попитах един познат: “Какво правите в Стоките?” А той ми отговори, че в събота и неделя гол да минеш – няма кой да те види.
– А кога продължихте висшето си образование?
– Аз още в Стоките знаех, че ще продължа висшето си образование задочно. И така стана. Четях и се готвех за кандидатстудентски изпити една година преди да излезе Наредбата за висшето образование – задочно обучение. Имах желание да уча задочно химия, но ми казаха, че не работя в химическа лаборатория и затова нямам право да кандидатствам. Имах нужния бал и ми препоръчаха да запиша медицина, но аз държах да бъда фармацевт. И на следващата година, когато излезе Наредбата за задочно обучение, аз кандидатствах. Бях много добре подготвена и имах щастието да попадна сред 30-те души от цяла България, които бяха приети.
Това се дължеше и на факта, че тогава още не бях семейна, а на село нямаше работно време. Бях на разположение по всяко време на денонощието. Това означава, че докторът, който е бил извикан през нощта за болен пациент, ми се обаждаше, след като го е прегледал, за да приготвя лекарствата. Тогава нямаше антибиотици, каквито има сега. Правехме свещички с пирамидон. Включвам котлона и през нощта започвам да ги правя. Това беше много хубаво лекарство, но го спряха, защото повлиявало недобре на червените кръвни телца. Тези свещички се пъхаха на три часа в дупето на детето за смъкване на температурата.
По това време работехме с едни и същи лекарства. „Биомицин“ беше единственият антибиотик. И с него рязко се сваляше температурата, което също не е много полезно. Но лекарите го изписваха.
– Често съм чувала хората да казват: “Понякога имам повече доверие на аптекаря, отколкото на лекаря.” Имали ли сте такива случаи?
– Много често, особено сега, когато хората не обичат да ходят на лекар. Голямата ми дъщеря първо беше лекар, но като донесе веднъж фиша за заплата си от „Бърза помощ”, баща й каза: ”Ти искаш ли още да учиш медицина, защо не запишеш фармация?” И тя записа, и завърши фармация. Сега много често идват хора, които първо правят консултация с нея, а след това си купуват лекарството. Това е едно предимство, но като цяло българинът се отучи да ходи на лекар.
– Според Вас, защо?
– Джипитата имат списък на пациенти, които трябва да посетят, за да ги запишат по Здравна каса. За един случайно възникнал проблем трябва много чакане. Много често виждам, че пред лекарските кабинети е просто митинг. Хората искат повече внимание от лекарите, дори да си поговорят, а те нямат това време.
– Какви хора идват във Вашата аптека?
– Повечето от тях посещават веригите, но си имаме и постоянни клиенти от години. Идват, когато не могат да намерят лекарството на други места. Аз рискувам да зареждам с рядко изписващи се и нови продукти, което понякога ми излиза доста скъпо, защото имат срок на годност, и, ако не съм ги продала, трябва да ги бракувам.
– А как поехте риска да започнете частен бизнес?
– Работих в държавна аптека. Имам специалност „Анализ на специални средства” и се гордея с нея, защото в Търновски и Ловешки регион нямаше такива специалисти. Всички се стремяха към специалност „Управител на аптечното заведение”, за да станат управители. Моята специалност беше много интересна, но и много трудна за изучаване. Изпитът се признаваше, когато оценката ти е повече от добър 4.00. Дават непознато лекарство и ти трябва да определиш състава му. След като придобих специалността, бях назначена за вътрешно-аптечен контрол на цяла Габровска област.
Директорката на Габровското аптечно предприятие Мария Бахчеванова – светла й памет, обнови аптеките в четирите общини на областта, защото те повишаваха категорията на предприятието. По-късно бях назначена за началник „Аптечни заведения”.
След демокрацията изискването, за да работиш частна практика, беше да си фармацевт. Спомням си, че голяма част от колегите, които бяха наели помещения, за да започнат частен бизнес, се отказваха, защото хазяите им, като видят, че са изкарали някой лев, веднага вдигат наема. Затова реших, че трябва да си купя помещение. Купихме аптеката на четворно по-висока цена, за 250 хил. лева, но трябваше да я купим, за да имаме сигурност за работа.
– Вие сте човек, поел риска да се занимава с частен бизнес. Съжалявате ли за онова време? Кое е хубавото на днешното?
– Най-хубавото днес е, че може да се пътува свободно по света. Била съм на семинари в Испания, Италия, Швейцария. Там съм видяла много интересни и полезни за нашата работа неща, свързани както с производството на лекарства, така и със снабдяването на пациентите с тях.
Не съжалявам, че съм започнала бизнес. Доста неща направих и осъществих мечтата си да работя това, което обичам, и за което съм учила. Мисля, че прилично се справям. Имаме много редовни клиенти, които ни уважават. Има и недоволни.
– От какво са недоволни?
– В момента тече една голяма реформа – въвеждането на верификация на лекарствените продукти. Тази система има за цел да се съобрази с новите изисквания на ЕС за предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства и да осигури снабдяването на пациентите с автентични лекарствени продукти. За целта фармацевтичните производители поставят уникален код на опаковките на лекарствата. В аптеката фармацевтът проверява целостта на опаковката и с баркод четец сканира кода на лекарството. Така се проверява дали лекарственият продукт е с доказан произход. При отпускане на лекарството кодът се дезактивира, за да не може същата опаковка да се използва отново. Това е бавна процедура, което изнервя клиентите ни, но е много важна, предвид на тяхното лечение с лекарствата, които купуват.
– А как ние, обикновените хора, да се справим с десетките реклами за лекарствени продукти и хранителни добавки, които са за един и същ здравословен проблем?
– Най-важното е да се проверява кой е производителят. Има клиенти, които избират лекарствата по тяхната цена. Но много често за продуктите с по-ниска цена не се знае нито какво съдържат, нито къде са произведени. Ние ги наричаме „гаражни продукти”.
– В редакцията много често получаваме запитвания, защо в Севлиево няма нощни дежурства на аптеките?
– Проблемът може да се реши с вендингите. Това са апарати за самообслужване с лекарствени средства. Аз съм поръчала такъв автомат и скоро ще го доставя. Но се оказа, че законът, който регламентира какво може да се продава в тези апарати, е от 2008 година. От тогава настъпиха хиляди промени. Например „Парацетамол“ произвеждат 10 фирми. А в този закон са цитирани само 8 основни лекарства, което е крайно недостатъчно. Защо няма възможност да се продава от всички лекарства, за които не е необходима рецепта – сиропче за кашлица или хапче за гърло? Защо ги няма в списъка? Сега съм подготвила едно писмо до Българския лекарския съюз, в което поставям този проблем.
– Как преминава един Ваш ден, г-жо Пашова?
– Занимавам се с много неща. Имаме имот, наследен от дядо ми по бащина линия. И на него с моя съпруг, почти сами, си построихме вила. Казвам почти сами, защото от съборения комин на консервната фабрика си купихме тухли и с нашата кола ги извозвахме. Имотът е от 3дка. Едната част от него е цветна градина и трева, а в другата произвеждаме зеленчуци. Преди години във в. ”Росица” бяхме публикували снимка на наша диня, която тежеше 13 килограма.
На обед, като изляза от аптеката, ако няма да готвя – ние сме на домашна храна, отивам в градината. Работата там ме разтоварва. Като млада шиех много гоблени, но сега, с напредването на възрастта, е важно движението. Преди три месеца моят съпруг пострада – кучето го събори и той счупи три прешлена. Вдигнах го на крака, не го оставих нито за миг да лежи. Залежиш ли се, това е началото на края.
– Каква е Павлина Пашова?
– Работохолик! Това никой не може да го отрече. Но иначе съм един обикновен човек. Обичам да съветвам моите пациенти, дори и да не продам някое лекарство, но те не приемат добрите съвети. Например купуват си прахчета, от тези за простуда, но в същото време купуват и таблетки „Парацетамол“. А той е в основата на всички прахчета за простуда и не трябва да се приемат заедно, особено от хора, които имат бъбречни заболявания. Но не всеки приема съвети и понякога съжалявам, че се обаждам, но…
– Как се справяте в трудните моменти – всеки има такива?
– В такива моменти се затварям в себе си. Ако тръгна да споделям, няма да ми помогне никой, най-много да тръгнат приказки … Справям се с много работа. В началото на нашия бизнес трудностите бяха много. Нямаше складове за лекарства, както сега. Моят съпруг обикаляше с колата фармацевтичните заводи в страната, за да вземе някои лекарства. Имаше само един склад във Велико Търново и там чакаше на опашка с часове. Но често ходех с него, защото той не знаеше, ако няма някое лекарство, с какво да го замени. И често се случваше, като се приберем вкъщи, да нямаме хляб за вечеря.
– На кого благодарите?
– Най-напред на Господ. След това на семейството и на себе си. Съпругът ми изтърпя всички трудности, докато работеше в Афганистан по време на войната.
– Какво е работил там?
– По това време България дари на Афганистан 3 млн. долара и той, като строителен инженер, трябваше да построи три ферми. Аз ходих там и видях как самолетите излитат и кацат, чрез пикиране, защото ги обстрелват. Беше в края на войната, когато съветските войски се оттегляха. Дадоха много жертви.
Малката ми дъщеря завърши консерватория. Като малка е участвала в асамблеята „Знаме на мира”. Има запис в БНТ на рапсодия „Вардар”, в която участва и тя.
Преподаваше музика в гимназията, но след като роди детето си каза, че няма да се върне в училище. Попитах защо, а тя отговори: ”Учениците вече много лошо се държат в клас. Сключваш договор със Здравната каса и ще дойда да работя в аптеката. За целта ще завърша курсове по компютър”. И сега никой в аптеката не може да се справи с изискванията на Здравната каса, както нея. За целта завърши и икономика, „Външни икономически отношения“. И двете ми деца са с по две висши образования. Гордея се и с внуците си. Имам и правнук.
– А какво ще кажете за екипа, с който работите, убедена съм, че заслуга за успехите на аптека „Ескулап Пашова“ има и той?
– Имам прекрасен екип, със страхотни помощник фармацевти, които са с голям трудов стаж и с много добра подготовка. Те са много по-опитни от сегашните магистър фармацевти. Благодарна съм им, защото всеки дава от себе си каквото може!
– На 8-ми март аптека „Ескулап Пашова“ прави 25 години. Планирана ли беше точно тази дата за откриването?
– Не, не сме се стремили точно на тази дата да бъде открита аптеката. Тогава дойде разрешителното и другите документи за откриване на аптеката. По това време се чакаше дълго, защото много хора искаха да откриват частни аптеки. Сега, ако трябва да започвам, няма да го правя. Много е трудно. Нашата професия стана много нервна и много трудна. Но аз смятам, че добре съм изпълнила професионалната и житейската си отговорност. На 18 години започнах работа. Имам 61 години трудов стаж и, ако е живот и здраве, през септември ще навърша 80 години.
– Какво е Вашето послание към клиентите на аптека “Ескулап Пашова“?
– На всички пожелавам да са здрави, но ако им се наложи да се лекуват, да знаят, че: “В зимен студ и зноен пек, при нас за всеки има лек!”
Зареждане ...
