Бившият зам.-директор на интерната в Бериево Ганко Бенев издаде сборник, посветен на доблестните войни от 34-и пехотен Троянски полк

Бившият зам.-директор на закритият преди 16 години интернат за деца с противообществени прояви в село Бериево, писател и майор от запаса – Ганко Бенев, в края на миналата година издаде поредната си книга на историческа тематика. Най-новата му рожба – „За Дойранската Троянска слава“, част първа, е сборник от статии, посветени на доблестните войни от 34-ти пехотен Троянски полк.
„С името на гр. Дойран заживях от ранна детска възраст. В сраженията от Дойранската епопея е убит братът на баба ми по майчина линия – Минко Колев Минков“, разказва авторът и допълва: „Решението ми беше за прослава на Дойранската епопея да събера печатни статии и да ги включа в сборник, като сред тях са и мои материали, публикувани на страниците на вестниците „Българско войнство“, „Българска армия“ и списание „Военен глас“. Изданието включва още интервюта, стихове, фотографии, списък на документи, съхранявани в Държавен архив – Ловеч по темата „Първа световна война“, както и списък на убитите офицери ивойници от 34 пехотен Троянски полк, и други полкове, на Дойранския фронт 1916-1918 г.
Ганко Бенев е роден на 25 ноември 1944 г. в с. Велчево, община Априлци. Той е майор от запаса, член на Съюза на независимите български писатели, председател на Съюза на ветераните от войните в Ловеч. Служи в щаба на 3-та зенитно-ракетна бригада в Ямбол. Това го отвежда по-късно като кореспондент на в. „Народна армия“. Завършва българска филология и история във Великотърновския университет, работил е като учител, бил е и на директорски пост. Освен във военния печат негови творби са били печатани и в столичния и регионалния печат, в различни сборници и списания. Ганко Бенев е автор на 12 книги – документална публицистика, поезия, литературна критика и есеистика, стихове за деца, историята на общинската организация на Съюза на ветраните от войните – Ловеч. Сред тях са историческите „Бунтовният генерал Мичо Ерменов“, „Безсмъртият комита“, а сега до тях се нарежда и сборникът „За Дойранската Троянска слава“.