Самостоятелна изложба на Димитър Георгиев бе открита в четвъртък в галерия „Видима“, в навечерието на празника на виното и любовта. Датата обаче е неслучайна, защото на 13 февруари точно преди 60 години художникът е роден, призна галеристът Сава Христов, чиято е идеята за представянето му.
Художникът е роден в Ямбол, през 1979 година завършва националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София. Първата му самостоятелна изложба е през 1983 година в родния му град. От тогава досега се е представял и в самостоятелни, и в общи изложби с други автори в различни градове на страната, а негови платна са собственост на частни колекционери не само в България, но и във Великобритания, Гърция, САЩ и други държави.
От 2000 година Димитър Георгиев живее в село Кормянско, което е родното място на майка му. Вече 20 години той е член на групата на севлиевските художници и се изявява заедно с тях. Настоящата му експозиция е ретроспективна не само защото представя негови картини, рисувани през последните десет и повече години, но и заради образите в тях – важни места от миналото му, които са белязали живота и творческите му открития.
„Хората, които са тук, са ми най-специалните, защото заради тях съм тук, в тази зала“, каза Димитър Георгиев при откриването на изложбата и така кратко изрази най-големия мотив за всеки творец, независимо от сферата, в която се изявява.
Вълнението си от представянето на автора сподели и Васко Василев – директор на градската галерия „Асен и Илия Пейкови“. „Димитър Георгиев е един от активните участници в изложбите на нашата галерия и едно от лицата на съвременното българско изобразително изкуство. Техните имена, заедно с неговото, трябва да останат сега и за в бъдеще в историята, защото днес той показва най-силното, най-вълнуващото, което го представя такъв, какъвто е – един голям творец“, каза Васко Василев, което разкри и оценката му за рожденика.
Като на всеки такъв личен празник, не мина без торта, която поднесоха от галерията-домакин. Вечерта продължи с разговори между художника и местните ценители на изобразителното изкуство, които – съвсем подобаващо, си взеха и по чаша вино.