Тази година народно читалище „Развитие – 1870“ в Севлиево празнува 150-годишнината си. През този век и половина то е в основата на всички образователни и културни събития в града, нетленният пазител на българската култура и духовност, мястото, което събира най-образованите и напредничави хора от местната общност. Една пета от това време е минало през ума, сърцето, душата и ръцете на една жена, чието име е познато в общината. Тя е Галя Христова, която през последните 30 години бе секретар на читалището. Компетентна, дисциплинирана, отговорна, но тиха и скромна, тя стоеше зад всяка дейност и проява, които се случваха в читалището. За Деня на будителите миналата година тя получи най-голямото признание за професионалната си работа – наградена бе с отличието „заслужил читалищен деятел“, което се присъжда от Съюза на читалищата в България.
До 1 август 2019 година Галя Христова бе секретар на „Развитие – 1870“, когато отстъпи мястото на млад човек, а тя самата се върна на позицията, която е заела при постъпването си там през 1987 г. – „организатор“. И пак помага за читалищните дела, за да се получи приемствеността естествено и без сътресения.
– Как бихте се представила?
– Родена съм във Враца. Там завърших средното си образование, след това отидох да уча в София и се запознах с бъдещия си съпруг – Христо Христов. Последва студентски брак, а след завършване на висшето си образование той бе разпределен да работи в Габрово. Там работих и аз, като завеждащ справочния отдел в окръжната библиотека. След като съпругът ми дойде на работа в Севлиево, и ние с децата се преместихме тук. И оттогава, повече от 30 години, Севлиево е моят град и народно читалище „Развитие-1870” – моето място.
– Как попаднахте в читалище „Развитие“ и мислите ли, че е случайно?
– Идвайки в Севлиево, имах два варианта за започване на работа и избрах читалището. Не мога да кажа, че изборът ми е бил случаен, по-скоро за мен това бе по-добрият вариант, тъй като все пак имах някаква, макар и съвсем бегла идея какво представлява едно читалище. Свързвах го с това, че като дете съм вземала книги от читалищната библиотека във Враца, завършила съм детската музикална школа там, пяла съм в детския хор. Времето показа, че изборът ми е бил много добър и работя това, което искам и мога.
– Като знаете как са създадени читалищата в България и като свидетел на развитието на нашето, как оценявате тези 30 негови години, през които сте част от него?
– Когато започнах работа в читалище „Развитие”, първото, което много ме впечатли, бе, че тук, в Севлиево, всеки е свързан по някакъв начин с читалището. Разбира се, навсякъде в България училището и читалището са били в основата на просветата и духовното израстване. И в Севлиево преди 150 години в читалището е основана първата обществена библиотека, показано е първото театрално представление, изнесени са първите просветни беседи, читалищните деятели са основатели на революционния комитет, председателят на читалището Стефан Пешев е в основата на Априлското въстание в нашия край. А и след това – от читалището е тръгнал първият вестник, тук е подготвено първото радиопредаване, тук за пръв път е прожектирано кино и т. н. Но севлиевци имат особено отношение към читалището – смятат го за „своето” място. Те идват с интерес и удоволствие на читалищните представления, концерти, изложби, прожекции, насочват децата си в него да учат фолклор, музика, рисуване, балет, театър. И то при положение, че за всичко, което изброих, при нас се плаща, а на други места – не. Гражданите на Севлиево явно ни вярват, че правим нещата така, както трябва. И това е тяхната оценка за работата на всички нас в читалището, в частност и за мен, като секретар през тези години.
Друга оценка е доброто отношение на общинското ръководство към нашата институция. На много места в България, за жалост, общинарите казват „от нас зависят парите ви, ще правите това, което кажем ние”, читалищата пък казват „ние сме самостоятелни, ще правим това, което ние решим”. А в нашия град ние работим като партньори, защото в края на краищата всички искаме едно и също – хората в Севлиево и общината да се чувстват добре тук.
И още една оценка, също много важна – отношението на бизнеса към нашето читалище. Всеки знае, че пари не се хвърлят в нищото и щом фирмите помагат със средства, значи са преценили, че си заслужава.
Тези три аспекта, които изброих, според мен са оценката, че читалището върви във вярна посока и смятам, че за тези 30 години и аз имам принос за това.
– Кои са хубавите Ви моменти, свързани с читалището?
– Хубавите ми моменти са много. Всъщност, те са след всяка от многобройните награди, спечелени от колективите ни и от децата от школите ни, след всеки наш концерт, представление, изложба – когато видя удовлетворението на хората. Само за последните три месеца на миналата година ние организирахме и проведохме поредните издания на националния фестивал „Вълшебникът театър” и националния събор „Северняшки гайтани”, юбилейна изложба на фото клуба ни „Севлиево”, юбилейни концерти на фолклорния ни ансамбъл „Развитие”, коледен концерт на художествените ни състави, коледни продукции на децата от класовете по китара, пиано, акордеон и синтезатор, на школата по народни танци, изложба на класа по изобразително изкуство и т.н. След всяка от тези изяви, колкото и клиширано да звучи, аз си казвам: „Гордея се, че съм част от това хубаво нещо, което се случи”.
– А кои са най-тежките?
– Тежките моменти, за моя радост, са много по-малко от хубавите, а и човек така е устроен, че забравя тежкото, може би увлечен от това, което му предстои да направи. И все пак веднага мога да изброя някои от тях – прекъсването на пароподаването за сградата на читалището след спирането на кожарската фабрика „Севко”, разделянето на фолклорния ансамбъл на две непримирими помежду си групи, а след това откъсването на детския състав в новосъздаденото тогава читалище „Елдород”, тежката авария на старата кино машина, оставила града без кино за година и половина. Не мога да не си спомня и за лятото на 2010 година, когато държавата намали с 10% субсидията на всички читалища. Бяхме изправени пред необходимостта да съкратим част от персонала, а това нямаше как да се случи в средата на годината, при положение, че децата са записани в класовете ни, съставите и всички школи трябва да работят, защото гражданите си плащат за това. С тогавашния председател на читалището – Данаил Лалев, събрахме колектива и предложихме друг вариант – всеки да вземе по един месец неплатен отпуск, но работата да не спира. Притеснението ни беше голямо, защото това означаваше всеки един от екипа да работи един месец без да получи заплащане за труда си. Всички бяха съгласни и тогава си казахме: „Ето, това е читалище „Развитие”!
– Ще отмре ли читалището като институция в културния живот на България?
– Убедена съм, че читалището има място и в бъдещето. То не е създадено със закон или наредба, а е възникнало като необходимост хората да се чувстват общност, да са заедно в стремежа си към нещо. А за Севлиево – вече го казах – всеки е свързан по някакъв начин с читалището и хората го смятат за „своето” място. Просто читалището трябва да се променя така, както се променя всичко около нас. Работещите не само тук, а и във всяко читалище, не трябва да стоят на едно ниво с оправданието, че парите са малко, че населението застарява, а младото поколение не се интересува от нищо и т. н. Времето променя хората, променя потребностите им и за да си успешен, трябва да се променяш и ти и да си отворен към новото. Тогава имаш свое запазено място в настоящето, а и в бъдещето.
– Наградата, която получихте от Съюза на народните читалища, тя ли е най-голямото признание за работата Ви през тези повече от 30 години?
– Най-голямото признание за работата ми е това, че много, наистина много хора ме познават и уважават. Чудесно е да вървиш по улиците и отвсякъде да те поздравяват с усмивка и „Добър ден!” А наградата е признание на национално ниво, радвам се, че я получих, но, макар че е персонална, мисля, че тя е за всички от народно читалище „Развитие-1870”.
– Какво бихте искала да кажете на новия секретар на читалището?
– В читалището трябва да работят и нови, млади хора. Те имат друго светоусещане, напоритост и нови идеи. Това, с опита и на по-възрастните, и на тези, които са в най-творческите си години, ще е новото лице на институцията. Лично за мен Нели Тотева е подходящият човек за читалището, убедена съм в това и й желая успех! 
Зареждане ...
