Седем късометражни филма – три български и четири от Норвегия, Нова Зеландия, Великобритания и Русия, ще бъдат прожектирани за пръв път в Севлиево тази вечер. Придобивката за местните любители на киното е заслуга на Сава Христов – ръководител на галерия „Видима“, по чиято инициатива късометражното кино идва в нашия град, а тя е подкрепена от „Идеал Стандарт-Видима“ АД.
Прожекциите ще бъдат безплатни и ще се провеждат в галерия „Арт-зона“, която се помещава на третия етаж на тренинг центъра на дружеството. Началото е в 18 часа.
Ето малко и за някои от заглавията. „Синестезия“ е сетивен феномен, който кара човека неволно да потъне в огромна каша от заобикалящия го свят. Позволява му да чува цветове, да вкусва думи, да вижда музика…
В „Изяж ме…“ Лаура е обсебена от теглото си красавица.
Тя е на вечеря със своя лаком и богат любовник в луксозен ресторант, когато попада в необичаен свят, в който пеещата храна я въвлича във вихрен танц, от който тя излиза променена завинаги.
„Грешният край на тоягата“ разказва за един мъж, за когото става все по-трудно да крие от жена си една особена своя страст.
В „Полигон“ действието се развива в недалечното бъдеще, когато учен от голяма военна сила ще иска отмъщение за сина си. Това ще стане чрез изобретяването на машина, която слага край на конфликта – танк, който умее да чете мислите на човек и да атакува, в зависимост от емоциите, които човекът изпитва. Ученият успява да елиминира много от генералите, които счита за отговорни, но накрая иронията на съдбата ще бъде колосална.
В „Симулакрум“ основният въпрос е – кой е истинският образ – този, който ни гледа от огледалото, или този, който стои пред него! В коридор от илюзии, един симулакрум се опитва да разбере дали вижда непознат, или скрита част от себе си. Значението на термина „симулакрум“ е репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния 19 век вече има вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала. Фотореализмът се предлага като пример за художествен симулакрум, където картината е създадена от копиране на фотография, която сама по себе си вече е копие на обект или човек от реалния живот.
Снимка от К-то, късо-кино