Стоян Костадинов
Народът ни е изрекъл една много мъдра пословица – „Не хвърляй камъни в кладенеца, от който си пил вода до вчера, защото утре може да ти потрябва отново.“
Актуална е особено в днешно време, когато проблемите с водоснабдяването на населението изпреварват всички други. Занемаряването на много от водоизточниците, които основно са осигурявали живителната течност, е повсеместно. Нашият регион не прави изключение. Напоследък се предприемат мероприятия за „съживяването“ на някои от тях.
Отдавна ме вълнува въпросът със състоянието на местния водоизточник, находящ се в рамките на града – „Ороз чаир“. Ако някога някой се наеме да опише цялостната хронология на водоснабдяването на Севлиево, трябва да му отреди особено място. Най-малкото защото до месец юни 1962 г., когато „пристига“ балканската вода, точно той е основният такъв.
В летописа на Васил Радев е записано:
По-подробно инж. Ив. Кюркчиев е отразил в сборника на проф. Х. Вълчанов:
В града още живеят наши съграждани, които помнят как през 1936 година са изкопани кладенците. Твърдят, че тази работа са свършили затворници. Тук е мястото да се спомене за изключителния принос на кметувалия в периода 19 май1934 г. до 16 март 1942 г. д-р Захари Лесев за водоснабдяването на града. В днешно време водата от този водоизточник практически е неизползваема. Въпреки че там тя е, според мен, в немалко количество. При замерване в сезона на голямата есенна суша, нивото на централния кладенец беше повече от 2 метра. Само че не я ползваме, защото преди време районът бе замърсен с нафта. Изтекла е от резервоари, намиращи се близко – в двора на бившата керамична фабрика. Дали нарочно, или случайно е изтекла, не е ясно. Факт е, че в днешно време тази налична вода там е загубена.
Убеден съм, че във времето не е правено много или почти нищо за тотално пречистване на района. Науката казва, че има начини. Просто кладенецът е отписан, защото вече се разчита на свежата балканска вода. Времето доказа необходимостта от допълнително захранване. И сме свидетели как в днешно време се търсят начини това да се случи.
Но стореното от нашите предшественици отпреди 80-90 години не е трябвало да се подценява. Дори и само заради пословицата.