Емилиян Маринов – председател на народно читалище „Развитие-1870”
„…В златните есенни дни на 1870 г. един млад, добре облечен българин, пристигнал в Севлиево. Той бил първият български лекар в града. Изпълнен с гореща обич към поробеното отечество, доктор Стойчо /Стефан/ Христов се завърнал в родния си град не само да облекчава физическите страдания на своите съграждани и да укрепва тяхното здраве със своите медицински познания, получени в Букурещкото медицинско училище, но и да укрепва и заздравява техния родолюбив и революционен български дух. Почитател на Раковски и на прочутите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, другар на Христо Ботев и Васил Левски, като се завърнал в Севлиево, той веднага изпълнил съвета на великия Апостол на свободата и създал в родния си град едно ново културно и революционно огнище – севлиевското читалище „Росица”. Събрал около себе си будната и родолюбива севлиевска младеж, той поставил заедно с тях основите на една нова и важна обществена институция – читалището…”
Сборник „Сто години читалище „Росица-Развитие” 1870 – 1970”
Всеки град има своите символи – събития, белязали развитието му; места, паметни за жителите; личности, оставили незаличими дела и послания за бъдещето. Има и такива институции, които с право са наречени общественополезни. Основано преди 150 години, севлиевското читалище е един от духовните символи на нашия град.
Днес в народно читалище „Развитие-1870” повече от 400 деца и младежи се приобщават към българските традиции в танцовия и музикалния фолклор, изучават класическа и съвременна музика, балетно и театрално изкуство, рисуват и моделират, занимават се с балет и театър. Читалището им дава възможност да излязат за първи път на голяма сцена, да спечелят първите си награди и така да разберат, че всяко положено усилие и всеки труд получават признание и оценка. Нашите преподаватели и художествени ръководители не само ги учат да ценят, разбират и сами да създават изкуство, но и да са дисциплинирани, отговорни и нещо много важно – да работят в колектив, без да губят своята индивидуалност. А това са умения, необходими за целия им по-нататъшен път.
Читалището е притегателен център както за учащите се, така и за всички, които имат желание да се изявят не само в своята професия, а да надграждат и в личностното си развитие. Всеки, който усеща необходимост да научи нещо повече, да обменя идеи и виждания за фотографията, може да посещава фотоклуб „Севлиево”; хората, които искат да се занимават, макар и любителски, с театър, са добре дошли в куклено-театралния и драматичния състав; тези, които притежават музикален талант, могат да се присъединят към изпълнителите от вокалната група „Хармония” и фолклорната формация „Веселина”; курсовете към фолклорен ансамбъл „Развитие” дават на желаещите възможност за разучаване на български хора; литературният кабинет „Пеньо Пенев” обединява пишещи любители на словото; преминалите обучението си в школата за народни танци имат възможност за многобройни изяви в редиците на детския ансамбъл „Развитие”, а най-добрите се включват в основния фолклорен ансамбъл „Развитие”. Читалищното кино „21 век” е търсено и посещавано не само защото представя новоизлизащите филми едновременно със световните им премиери, но и защото в повечето дни на годината е почти единствената алтернатива на севлиевци за осмисляне на свободното време не само през седмицата, но и през всички почивни и празнични дни.
Всичко това ни дава право да кажем, че народно читалище „Развитие-1870” съхранява и развива идеята, с която е основано преди 150 години. На страниците на вестник „Росица” ние ще представим кратко някои факти от миналото му и ще разкажем за това, което е същността на читалището и днес – хората, които с делата си допринасят то да бъде не само най-старата, но и най-дейната културна институция в нашия град и с право можем да го наречем един от духовните символи на Севлиево.