МИНКА МИНЧЕВА
-Г-н Марков, в началото на 2018 г. анализ на Института за пазарна икономика показа, че Севлиево е икономически оазис в Северна България. Подобно определение имаше в началото на преходния период, когато на много места в страната икономиката се разпадаше, а тук се създаваше. Как се поддържа такова ниво на икономически растеж и имидж на добро място за развитие на бизнес толкова дълго време?
– Севлиево не е спирало да се развива икономически повече от 20 години и това не е само имидж, но и факт. Това се дължи на първо място на правилните и далновидни действия на местната власт през деветдесетте години на миналия век, която в партньорство с представителите на местните предприятия и фирми успяха да запазят от разруха голяма част от икономиката на града тогава и да създадат предпоставки за развитието на бъдещ успешен бизнес и навлизане на външни инвеститори.
Другата и също много важна предпоставка за успешното икономическо развитие на общината, е наличието на трудолюбиви и съвестни хора, които да работят за този успех – ежедневно и последователно.
-Няма съмнение, че успехът на икономиката на Севлиево се дължи на големите, чужди инвестиции в различни производства. Как се отразиха те на развитието на малкия и среден бизнес? Разкажете историята на Вашата фирма. Как работите сега? Какви са успехите, на какво се дължат?
-Както казах преди, чуждите инвестиции спомогнаха за икономическото издигане на града, но е факт, че имаше кой да ги посрещне като надежден партньор тук. Дойдоха корпорации, които първоначално искаха да инвестират в други предприятия на територията на България, някои бяха закупили парцели за строителство в други общини – в крайна сметка днес те са в Севлиево. Една от причините е, че тези фирми срещнаха подкрепа в Севлиево, а не корупционен натиск.
Големите предприятия винаги създават както пряко, така и косвено работни места – било това със съпътстващи производства и дейности или с аутсорсинг. Освен това те носят една бизнес култура, която влияе положително на цялата икономическа общност в района. Отразява се и на общото качество на работната сила – много работници и служители ходят на обмен и обучения в тези водещи фирми, влизат в техните структури и достигат до високи нива в йерархията им, което дава стимул и перспектива за развитие на човешките ресурси.
В продължение на Вашия въпрос, точно перспективата за добро икономическо развитие на града ни накара с жена ми да останем тук през най-трудните 1996 и 1997 година, годините на най-тежкия икономически колапс на България – галопираща инфлация, банкови фалити, тотална икономическа разруха. Като си помисля сега, сме били много големи оптимисти в тази тежка обстановка, когато беше най-лесно просто да си тръгнеш от България.
Започнахме дейността си от кота „0“ през 1997 година, тъкмо бях завършил висшето си образование в гр. Пловдив, а жена ми беше все още студентка във Варна. Истината е, че през тези почти 21 години ние и всички хора, работили във фирмата през годините, сме осъзнали, че развитието се дължи на труд, постоянство и премерен риск – ежедневно, целенасочено и осмислено. Тук е мястото да благодаря на всички, които работят или са работили във фирма „М-ПРЕС“през годините, за тяхната отговорност, трудолюбие и воля.
-Какво още научи севлиевският бизнес от чуждите инвеститори за правенето на успешен бизнес? Вашите уроци, които следвате и днес във Вашата фирма.
-Добрият пример е най-добрия възпитател, както в едно семейство, така и в една бизнес среда. Искам да уточня, че в Севлиево успешно се развиват и дават добър пример не само компаниите с чуждестранно участие, но и успешно приватизираните от български инвеститори предприятия, а така също и създадените през последните 20 – 25 години в общината фирми на наши съграждани, които вече са сериозни работодатели, осъществяват мащабно производство, търговия и експорт.
През годините сме получили подкрепа и добро отношение от много хора и фирми в Севлиево, винаги съм го оценявал и се стремя да го показвам. Стремим се също така, като фирма и като личности, да бъдем на висота и да оказваме подкрепа и партньорства, когато е необходимо.
-Какво пропусна бизнесът да направи, а и държавата, за да задържи младите хора в страната, а другите, които са все още тук – да учат в професионални училища?
-Не смятам, че бизнесът в Севлиево е длъжник на града си – напротив. Местната икономическа общност попълваше и продължава да попълва дупките, оставени през последните почти 30 години от тоталната абдикация на държавата от малките населени места – необластните градове и селата. Примерите са толкова много, че няма как да ги изброя. Като започнем от това, че през 90-те години фирмите заплащаха храна, горива и отопление за детски градини, социални домове, болница и т.н. Минем през безбройните извършени ремонти на обществени сгради и места, подкрепата за талантливи севлиевци и севлиевски състави, спортни клубове, болни хора и т.н.. Факт е, че първото и най-резултатно действие до момента по отношение на така наболелия воден проблем в Севлиево, са изградените сондажи за аварийно подаване на вода в западната част на града. Това става с подкрепата на фирмите, членове на бизнесдружение “Севлиево 21 век“ още през 1991-92 г., по идея на тогавашния кмет г-н Д. Данчев. Искрено се надявам и ще се радвам, ако планираните от Община Севлиево действия по този въпрос през следващите 1-2 години дадат началото на устойчивото и трайно решаване на проблема.
Накратко изброените факти показват, че хората на бизнеса обичат своя град и съм свидетел, че повечето от добрите неща се правят без излишен шум, безкористно и добронамерено. Не е приятно само често срещаното усещане, че всичко е даденост и много хора не знаят истинската цена на придобивките в община Севлиево, от които се ползват.
По отношение на образованието в общината – смятам, че има училища на много добро ниво и такива, които се поддържат на изкуствено дишане. Колкото по-бързо се извърши оптимизация, толкова по-ефективно и далновидно ще използваме средствата и кадрите, с които разполагаме. Смятам, че Община Севлиево има добра възможност да поддържа няколко утвърдени и работещи основни училища в града и няколко от селата, както и да развива в дългосрочна перспектива две средни училища – едно с хуманитарен и едно с технически профил. Тези училища би трябвало да получават възможно по-голяма помощ както от Общината, така и от бизнеса, защото само системата на делегирания бюджет не може да осигури качество над средното ниво за страната, а то не е твърде високо. Доброто средно образование е основа за успешните работещи производства.
-Как да наваксаме пропуснатото?
-Аз не искам да се връщаме назад. Нещо и да е пропуснато, то вече е минало, както и съответните благоприятни възможности за реализирането му. Занапред като общество искам да се разделим с оцеляващото мислене, ден за ден. Желанието ми е да мислим как да се развиваме и да живеем достойно заедно, като общество, не всеки за себе си. Севлиево има всички реални перспективи да бъде един устойчиво развиващ се град в дългосрочен план.
-Кои са Вашите уроци от политиката и участието Ви в местното самоуправление? Докъде трябва да е политиката в определянето на политиките за доброто развитие на една община?
-Успешната провеждана политика и на местно, и на национално и на международно ниво може и трябва да носи необходимите и справедливо разпределени ползи във всички слоеве на една общност, град, община и т.н..
Аз твърдо смятам, че община Севлиево е от онези малки общински центрове, които са ощетени от държавата като финансиране, инфраструктура и придобивки за хората. Не е нормално гражданите на община, която плаща повече от половината данъци и осигуровки на област Габрово, да се къпят през 21 век с вода от тенджери. Не е нормално инфраструктурните проекти да ни заобикалят, да си правим центъра, кръговите движения, улици със средства от местния бюджет и Общината да взема за това заеми от банки. Да се налага за да имаме болница, да наливаме бюджетни пари също от местния бюджет. Хората на Севлиевска община са давали и дават своя дял за да съществува тази държава, а тя съответно трябва да им отвръща с необходимото внимание и грижа, каквото им се полага като граждани на една цивилизована европейска държава.
Смятам, че регионалните политики и общите проекти, особено между съседни градове, трябва да имат приоритет в национален план. Давам конкретен пример – тунела под Шипка се строи, приветствам изграждането му и поздравявам тези, които го движат, но ако той не е свързан с необходимата инфраструктура – визирам околовръстен път на Севлиево и бърза връзка с бъдещата автомагистрала „Хемус“, то той ще бъде недостатъчно ефективен и ще се заложи още с отварянето му тапа в Севлиево. Затова мисля, че по-мащабният поглед и взаимопомощ биха носили повече ползи на регионите. Примери в тази връзка колкото искаш.
По отношение на участието ми в местната политика – убеден съм, че във времето, когато бях общински съветник, в Севлиево се случиха хубави неща. Дойде един момент в предишния мандат, в който значението ми като глас в Общинския съвет изгуби своята стойност и затова прецених, че е по-добре да се оттегля. Човек може да носи отговорност за нещата, върху които има контрол. Пожелавам успех и далновидни решения на настоящия Общински съвет и неговия председател.
-В каква посока трябва да се развива сътрудничеството между местната власт, бизнес и НПО в Севлиево, за да продължат добрите традиции за социално-икономическото развитие в общината?
-За малък град като Севлиево е жизнено важно да използва ефективно ресурсите си във всички направления.
Единствено единението на всички – Общинско ръководство, Общински съвет, бизнес, неправителствени, социално отговорни организации и граждани могат да ни движат напред. Иначе сами за себе си сме толкова малки, че препирните ни приличат на буря в чаша вода.
-Вие имате сериозно участие в реализиране на проекти, свързани с културно-историческото наследство на Севлиево. Защо, г-н Марков?
-Защото мисля, че личното развитие на един човек или фирма трябва да носи ползи и за всички хора в общността.
-Разчитаме на богата ни история, на природните дадености и при представянето на България пред света по време на нейното председателство на ЕС. Какви ще са ползите на редовите българи, на бизнеса в частност, ако България се справи добре с този ангажимент?
-България има реалния шанс да покаже истинското си лице, а не това, което в много случаи й се вменява отвън. Да покаже достойнство, класа, перспектива и да заеме полагащото й се като авторитет място в Европа.