С присъщата си отдаденост към църковната история, дългогодишният директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българска Патриаршия (ЦИАИ) и наш съгражданин – доц. д-р Христо Темелски поднася на читателя второ разширено и допълнено издание на книгата „Храмът Св. Николай Нови Софийски”. То се появява 19 години след първото издание във време, когато миряни и заинтересовани лица изпитват потребност от познаване на историята на светеца и на посветения на него храм в софийския квартал „Ючбунар” („Три кладенци“).
Книгата, в обем 334 страници, се отличава със задълбоченост, наложена от темата, която обхваща различни акценти за период от няколко столетия. Преди да насочи вниманието на читателя към светеца, авторът прави така необходимия кратък исторически преглед на Софийска митрополия, започващ още от появата на християнството в антична Сердика. Следва плавно преминаване през Средновековието и периода на робството. Обзорът съдържа интересни данни за някои от софийските църкви от XV и следващите столетия, изнесени от чужди пътешественици, посетили града.
„В представената социално-икономическа и религиозна среда, характерна за XVI век в София идва и започва работа като обущар младежът Никола Маринов. Авторът осветява всеки момент от живота на бъдещия светец, като се позовава на подробното му житие оставено от Матей Граматик. Исторически вярно и силно емоционално словото посветено на страдалеца оживява пред читателя и носи нужната съпричастност. В името на Бог и християнската вяра е всяка стъпка, която прави Николай през целия си житейски път. Особено драматично е описано времето, когато го затварят в тъмница и предстои съдебно заседание. На него освен християни, присъстват мюсюлмани, някои от които силно фанатизирани. Въпреки опитите да бъде склонен да се отрече от вярата, мъченикът отказва и е поведен към покрайнините на града, където е вързан и пребит с камъни, а после е изгорен на приготвена клада, за да не може да бъде прибрано тялото. От онези безизходни времена остават като свети мощи само малка част от главата на бъдещия светец, която успяват да спасят някои от присъстващите на трагичната участ християни и предават в тогавашния храм „Св. Архангели” (разрушен през 1890 г.). Двете светини (мощехранителницата и житието), свързани с името на Николай Нови Софийски, след различни перипетии към настоящия момент са на най-подходящите си места за съхранение – в църквата „Св. Николай Нови Софийски” и в ЦИАИ“, пише редакторът на книгата д-р Емилия Ценова.
След представянето на средата, в която живее бъдещият светец и подчинения му на християнската вяра живот доц. д-р Христо Темелски насочва вниманието на читателя към една друга, не по-маловажна страна – почитта на населението към името и делото на мъченика. То е изразено не само в честванията, които са ставали през целия XIX век и стават до днес на 17 май, а в храмовото строителство, израз на почитта към загиналия за вярата християнин. Какво по-свято дело може да направи човек от това да изгради храм на мястото, където е пострадал за вярата мъченик и да го наименова на него. Десетилетия са нужни свещениците, църковното настоятелство и населението от района да събират средства за изграждане на храм, а по-късно и изографисване, който по размерите си мери снага с най-големите църкви в столицата. В този дял се редят имена и събития, подчинени на общата кауза, които следва да се помнят и знаят.
Книгата на доц. д-р Христо Темелски, въпреки че представлява научна монография, е написана на разбираем и популярен език, защото е предназначена за широка читателска аудитория, включваща различни възрастови групи, занятия, интереси, знания. С богатото си съдържание „Храмът Св. Николай Нови Софийски” е ценен книжовен дар в църковната съкровищница.