Той е един от младите специалисти в “Идеал Стандарт – Видима” АД, който доказва максимата, че когато искаш да направиш нещо, намираш начин. Особено днес, в света на новите технологии. Неговата страст е графичния уеб дизайн и тя го отвежда на международни конкурси, където печели награди на престижни събития по цял свят. Той е Васил Велчев, един от членовете на международното жури “Баня на годината”. Неговата история прилича на приказка, която започва от създаването на един червен стол, вдъхновен от стичаща се дъждовна капка. Заслужава си да се разкаже, защото тя, сама по себе си, вдъхновява.
-Кой е Васил Велчев?
-Завърших електро-енергетика в Техническия университет в Габрово. Получих престижна професия, но след около 2 години работа по специалността реших, че искам да опитам нещо друго. Насочих се към графичния дизайн, без да имам опит изобщо. Въоръжен с ентусиазъм и любителски познания по Фотошоп, успях да намеря работа на такава позиция в едно студио в Севлиево. Там попаднах на професионалисти, от които научих много, а това ми даде възможност да кандидатствам и да ме приемат в „Идеал Стандарт-Видима”. Започнах на позиция „Специалист графичен дизайн“ преди 14 години. Извървях един път на постоянно усъвършенстване и доказване, което, благодарение и на моите ръководители, доведе до централизиране на почти цялата маркетингова документация от всички европейски отдели, тук, при нас, в Севлиево. От около 4 години съм Media & Product Life-cycle manager, Europe, с екип от 10 способни млади хора. 
Паралелно с работата си, реших самостоятелно да се впусна в графичния и уеб дизайн. Регистрирах се в сайтаfreelancer.com. Там трудно поверяват проекти на хора без портфолио, но лека-полека нещата започнаха да се случват. Свързах се хора, предимно от САЩ и Австралия и известно време изработвах графични материали за тях. Регистрацията в този сайт ми даде възможност да проуча световната конкуренция и установих, че има далеч по-талантливи хора и графичния дизайн е нещо, в което мога да стана добър, но не и уникален. Трябваше ми нещо друго.
-Как съчетавате работата в „Идеал Стандарт-Видима” и Вашето хоби? Как се допълват?
-Работата в „Идеал Стандарт-Видима” ми показа много нови неща, а имено 3D моделиране и рендеринг (за второто не бях чувал до момента). Рендеринг представлява изработване на изображение (приличащо на истинска снимка) на продукт, който реално още не е произведен, а има само триизмерен компютърен модел. Трупайки знания в тази посока, видях възможност да визуализирам някои свои идеи. Така се роди и първото ми творение – комбинация от тоалетна и биде със сгъваем смесител. Показах го тук-там, но ме обезкуражиха, че подобно нещо вече е правено и т.н. Реших все пак да опитам да го споделя с повече хора и потърсих подходящ сайт в интернет. Насочих се към първия, който ми попадна – сайт за продуктов дизайн на TakashiYamada. Там публикуват до 5 проекта на ден, а изпратените до тях са вероятно хиляди. За мой късмет, проектът беше одобрен и след 2 дни го видях в сайта. Тогава още не знаех какво всъщност представлява той, оказа се най-популярният в света. В областта на дизайна и архитектурата съществуват уеб сайтове, „лидери“, в които да успееш да направиш публикация е голям пробив. Те са престижни, с взискателни редактори и най-хубавото, със хиляди други сайтове, „последователи“, които копират и доразпространяват новините (на различни езици). Така, в рамките на няколко часа, даден проект може да обиколи света.
Окуражен от случилото се, продължих да давам живот на идеите си и в резултат на това на бял свят се появиха и бяха публикувани в този и други сайтове, още няколко продукта. Мивка във формата на дъга, друга мивка, представляваща 2 полусфери, серия мебели с форма на гигантски комплект за кафе, улични пейки, контакти за детска стая (външен панел плюс идея за тристепенен защитен механизъм).
-Каква цел си поставяте с Вашите изделия?
-Крайната цел на индустриалния дизайн е да създава ергономични, естетически и функционални продукти в полза на потребителя. Това е стандартния процес: проблем-решение. При мен е малко в обратна посока. Първо ми идва идеята за форма, цвят, съчетание на материали и впоследствие, докато си играя с 3D модела, започвам да мисля за приложение и функционалност. По тази причина имам много незавършени неща. 
-И как се раждат идеите за Вашите изделия, а от там и какво приложението ще имат?
-Заобикалящият ни свят е пълен с идеи, просто трябва да настроиш сетивата си, за да може да ги видиш. След това да оставяш фантазията да довърши всичко. Така например се появи пурпурният стол с формата на капка, наречен „Желание“. Видях за части от секундата една дъждовна капка, стичаща се по стъклото. Тя премина през нещо червено и веднага генерира идеята за него. Поработих известно време и се получи интересен продукт. Тук беше моментът, в който трябваше да се мине на друго ниво. Исках да участвам в конкурс, за да видя има ли смисъл да продължавам или пак да търся нещо друго. Открих го отново в Интернет. Първият сайт, който ми попадна беше A’Design Award – за международен конкурс с много категории.
Запознах се с правилата, качих снимки, писах описания, отговарях на въпроси. Всичко, което се искаше, беше направено, докато не дойде следващата стъпка, свързана с плащане. Оказа се такса от 450 евро. Като видях това, ентусиазмът ми моментално се изпари и реших, че бях до тук. Затворих всичко и забравих за това. След няколко дни получих e-mail, че по предварителна оценка, проектът ми има шанс 7 от 10 да получи награда, само трябва да платя таксата. Последва един месец, в който всеки ден се навивах и разколебавах да участвам. В крайна сметка се реших и платих. И наистина спечелих награда, бронзова, в категория „Мебели“. Поискаха ми да направя и изпратя прототип, който да включат в изложба, с която ще обикалят дизайн събития по света. Направих го. Получих и покана да си взема наградата на галацеремония в резиденция на брега на езерото Комо, Италия. Всичко беше перфектно организирано, конкурсът, церемонията, червен килим, вечерни облекла, класическа музика. Струваше си парите. Този низ от събития ме накара да повярвам, че именно продуктовият дизайн е нещото, в което бих могъл да имам успех.
-И каква е съдбата на този стол, вдъхновен от капка дъждовна вода?
-Прототипът на стола обикаля една година по изложби и дойде моментът, в който ми казаха, че трябва да си го взема. Не можели да ми го пратят, трябвало някой да го вземе. След няколко неуспешни опита да накарам някой познат италианец да мине, поне да го прибере, се зароди план, да участвам пак в конкурса, да се надявам да спечеля награда и като ми пратят покана за церемонията, да си взема и стола. Речено – сторено. Имах един друг проект на тоалетна с напълно нестандартна форма, но бях поработил и върху функционалност и оптимизация на материалите и се получи горе долу добър продукт. Участвах, спечелих, получих покана за церемонията, взех си стола. Събитието по награждаването беше на същото място – вила Галия. Следващата година не участвах, защото нямах нищо готово, а и е грешка да създаваш продукт заради конкурс. По-скоро, ако имаш нещо готово, тогава участвай. Самокритиката в мен започваше да взема превес. Тези два проекта бяха добри, но на мен не ми беше достатъчно. Имах две други идеи, на които залагах много и вложих доста труд. Наближаваше време за конкурса и като се сетех за таксата, почвах да се колебая с кой проект да участвам. Два щяха да ми дойдат много.
Животът крие постоянни изненади, но пък и нищо не е случайно, затова следващите събития се случиха точно навреме. На един от конкурсите на „Идеал Стандарт –Видима” „Баня на годината“, се запознах с единствената българка (към момента), в журито на конкурса, в който участвах. Заговорихме се, показах й какво съм подготвил, казах, че ми предстои дилема кой от двата да избера, заради таксата и тя ми каза: „Аз, като член на журито, имам право да подаря безплатен билет за участие. Имам един и ти го давам безвъзмездно“. Изключителен жест, който знаех, че един ден ще трябва да върна. Така имах възможност да участвам с двата проекта и по моя преценка, бяха може би най успешните за мен.
-Какво представляват тези проекти и какво се случи с тях по-нататък?
-Първият беше кресло, на име Ego, състоящо се от дъговидна дървена конструкция, метални крака и 32 облечени дунапренени кубчета. Имам и реален прототип, с който участвах в изложението „Светът на мебелите“, по покана на дизайн група „Черга“. За сравнение, първата му публикация в сайта за дизайн, комбинираната тоалетна с биде имаше 15 споделяния. Креслото Ego до момента има 11400 (и това е само от този сайт). Камарата на архитектите в България също написа материал. Постоянно намирам нови и нови статии за него. Някои от тях са написани на езици, от които успявам само да си прочета името. Преди години, докато чаках ферибот да премина от Дания в Швеция, намерих някаква зала с дизайнерски продукти, където видях и прословутия стол-пумпал на английския дизайнер Томас Хийтъруик. Повъртях се малко на него, без да зная, че след около година, ще намеря статия в интернет, в която се разказва за 4 продукта, единият е стола на Хийтъруик, другия е моят Ego. Имам и още една награда с него от конкурса Industart в Украйна.
Другият проект, Quantum беше моят първи опит да създам сграда, по начина, по който си я представям. Попаднах на конкурс за проектиране на сграда с предназначение „Музей на продуктовия дизайн“ за един град в Германия и прецених, че това е, което търся. Понеже нямам архитектурни познания, се фокусирах повече върху външния облик на сградата. Нямаше как да спечеля битка с доказани световни архитекти, но исках да пробвам. Конкурсът мина, не спечелих, но след като бях вложил доста труд, реших да потърся други възможности, където мога да я покажа. Същевременно направих и подобрения, което ми спечели сребърна награда в международния конкурс A’Design Award. Успях да го публикувам и в сайта (от типа „лидер“) designboom.com, единствената ми одобрена публикация там до момента.
От едно израелско списание поискаха да дам интервю, скоро гледах, дали в online изданието, статията още я има. Ами има я, даже са ми показали номера на телефона.
Друг случай, свързан с този проект, е e-mail, който бях на път да игнорирам като спам, но като го отворих, видях, че австралийска издателка, на име Давина Джаксън иска да включи проекта в книгата си“Data cities”. Изпратих подробно описание и още изображения. След няколко месеца ми писа, че книгата е готова, но има проблем с финансирането и вероятно няма да види бял свят. Година след това, обаче, пари се намерили и издаването станало факт. Прати ми електронно издание, както и ваучер за процентна отстъпка за закупуване на един брой. Изненадата дойде, след като отворих книгата – на страница 152 се споменават имената на Ричард Брансън, Стивън Хокинг, ИлонМъск, Ле Корбюзье, ЗахаХадид и …. Васил Велчев. Както и снимка на сградата “Quantum”
Церемонията по награждаването в конкурса A’Design този път беше във вила Олмо, доста по внушителна, с градини, пак на брега на езерото Комо, с пленяващ интериор и отново организация от класа.
-И какво още ви носят тези награди, освен удовлетворението, че са оценени на много високо ниво?
-Възможност за много контакти с представители на индустрията, колеги и известни имена в световния дизайн. Последваха още няколко проекта – стол Sintegra, пейката Fairy Tale. С тях също взех награди, но не придобиха особена популярност.
Обратно в играта ме върна креслото „Galaktika”. Масивно, функционално, с възможност за две позиции, предназначено за ВИП салони на летища. В последствие на бял свят се появиха още две версии –с по-агресивна визия, за нощни клубове и с по-смекчен, пастелен цвят, за дома.
Когато преди години, показах на колеги част от нещата, които съм направил, те ме атакуваха с думите „Май копираш Карим Рашид?“. Това е световно известен интериорен и индустриален дизайнер, за когото не бях чувал до момента. Стана ми интересно кой е той, разгледах работата му и наистина открих доста сходство. Влечение към ярки цветове и органични форми. Тази година попаднах на конкурс в Корея, чийто председател беше именно той. Участвах и спечелих AsiaDesignPrize 2019, като получих грамота, подписана от него. Имах и покана за гала-вечер в Сеул, на която не отидох, за което съжалявам. Но същия конкурс ще има издание и следващата година, така че ако направя нещо на добро ниво, пак има шанс. Та освен AsiaDesignPrize, спечелих и награди от A’Design, Industart, IDA Design awards. Така за него имам най-много международни награди – 4 на брой.
-Върху какво работите сега?
-Последните ми 2 проекта са отново мебели – стол „Chic“и табуретка с чекмедже „Karamba“. „Chic“е едно геометрично противоречие, нищо общо с представите за стол, но аз точно това и търсех, уникалност и разпознаваемост. Лично аз виждам в него една оживяла картина на Кандински, но това е само мое мнение. Отново в ярки цветове, защото целта му е да бъде акцента в интериора. До момента за него имам 2 награди, от A’Designи EPDA – European Product Design Award, за който другия месец ще бъда в Будапеща за награждаването.
Табуретката „Karamba“ представлява дървена, сферична конструкция, стъпила на 4, по-малки сфери, в които са скрити колела. Има чекмедже, както и 4 „алпинистки“ въжета, които оформят частта за сядане, както и допълват дизайна, промушени през конструкцията и вързани за краката. Отново с награда от A’Design Award. Церемонията пак беше в Комо, но този път в Teatro Sociale, който вътрешно прилича на Миланската Скала. Интериор в червено и златисто, ложи на 5-6 етажа, събитие, приличащо на наградите Оскар.
Попитахте ме какво ми носят тези награди, освен удовлетворение.
След няколко наградени проекта в този конкурс, получих покана, да се присъединя към екипа на журито и вече съм част от 220-те човека, които работят по оценяването. Специалисти, професори, журналисти, дизайнери от цял свят. През месец април, за около една седмица, всеки трябваше да прегледа около 2000 проекта. Благодарение на работата си там, успях да видя, колко е трудно да се отсеят истински добрите проекти, както и не малкия брой такива, които изобщо не са за там, т.е. не всеки, който участва – печели. Аз също имах 2, които бяха отхвърлени.
С прототипа на стола “Chic”, участвах и тази година на изложението „Светът на мебелите“. Там, в една от залите, попаднах на щанда на дизайнерско студио от Шумен. Продуктите грабваха внимание със своята прецизна изработка. Поговорих с хората, допаднаха ми и се сетих, че имам една недовършена работа. След като вече бях член на журито в A’Design Awards, реших да им дам безплатния билет, който ми предоставят и с това, да върна жеста, който беше направен към мен, преди години.
-Обикновено зад успеха стоят талант, много работа, упоритост. Какво още е необходимо?
-Успехът в сферата на дизайна се дължи основно на две неща, поне за мен. Образованието е важно, защото дава основата, но това не е достатъчно. Уменията за работата с определен софтуер ти дават гъвкавост, но и това не стига. Не е достатъчно също и да си талантлив, защото добър художник може да направи невероятен портрет, превъзходен пейзаж, но само гениалният ще създаде нещо невиждано. Затова за мен богатата фантазия е първия важен фактор, да притежаваш креативност и да знаеш как да я подхранваш, да можеш да създадеш нещо, за което никой друг не е и мислил. Второто важно нещо звучи по земно, това е да имаш желание, да работиш с ентусиазъм и отдаденост. Когато си напорист, винаги ще намериш начин.
Това се опитвам и да казвам на всички млади хора, с които контактувам. Например участниците в стажантската ни програма. Тя се оказва доста добре работещ механизъм, защото познавам много хора, започнали като стажанти, в момента заемащи ръководни позиции.
Равносметката от всичко това е удовлетвореност. Че си успял да изразиш себе си, че си показал какви идеи имаш, че си получил подкрепа, а и критика, от която да се учиш. Дори да прозвучи леко нарцистично – да погъделичкаш егото си с това, което си постигнал. Да си доволен, че правиш това, което искаш, а не което се очаква. Да докажеш, че не е необходимо да си в Лондон или Ню Йорк, за да може света да узнае за теб и идеите ти.
Зареждане ...
