РОСИЦА РАДКОВА
Вече пета година ученици от Сенник и Севлиево се събират в читалищната библиотека, за да празнуват заедно национални празници, годишнини на писатели и поети, рождени дни и т.н. Денят на народните будители не е изключение, празнуваха го заедно възрастни и деца от клуб „Аз искам да знам”. По идея на младите будители, празникът започна от градинката пред къщата музей „Дан Колов”. Там бяха Гена Тинчева, Цонка Драгнева и Диана Кафеджийска, които избраха Деня на будителите, за да подрежат многобройните разноцветни храсти с рози, дарени преди години от Община Севлиево. Работливите жени помогнаха на Преслава Косева, Йорданка Иванова, Мая Иванова, Цветомира Кинева, Антоанета Стефанова, Кремена Върбанова, Преслава Цонкова, Дарина Боева и Силвия Пенкова да си направят букети от всички видове хризантеми.
На един дъх Диана Кафеджийска прочете пламенното слово от „Църковен вестник”, издаден през далечната 1896 г.: „Всеки народ има своя история, свой език, своя култура, свои традиции и свои светини. Историята е учителка, езикът – свещен, културата – духовна, традициите – постоянни, а светините вечни… И за да помни българският народ винаги своето минало и да черпи от него сила и мъдрост, през 1909 г. в Пловдив за пръв път се отбелязва празникът на народните будители. Празник, който духовно укрепява и извисява. Празник, който национално просветлява и насърчава. Празник, в който прославяме делата и подвизите на народните будители, тези, които осветяваха пътя към национално съзнание и спасение… Българският дух е богат, затова не оскъдява. Българският дух е силен, затова побеждава. Българският дух е светъл, затова огрява. Българският дух е здрав, затова оцелява. Българският дух е благословен, затова устоява…Народните будители ни дадоха пример, оставиха завет, посочиха ни път…Нека паметта на народните будители бъде жива в съзнанието и на утрешното поколение…”, каза тя.
С букети в ръце и с пламтящи сърца представителите от клуба се отправиха към църковния двор на храм „Св. Иван Рилски”.Там с нетърпение ги очакваха енорийският свещеник Цонко Цонков и най-възрастната жена от клуб по ръкоделие „Сенничанки” – Пена Георгиева (91 г.). Любознателните девойки поднесоха цветя на гроба на поп Никола, по чиято инициатива е построен първият параклис и основано читалище в селото. А отец Цонко разказа: „Никола Христов Нанев става свещеник през 1882 г. и служи отначало в новопостроената църква „Св. Параскева“ в село Душево. Енергичният, ученолюбив и находчив поп Никола развива оживена духовна и обществена дейност. С преместването си в Сенник той облагородява просторния си двор, превръща го в градина. Заедно с по-будни селяни е инициатор за създаване на читалище през 1899 г. Така Сенник е едно от първите села в Севлиевска околия с читалище, което съдейства за издигане на културата на селяните. Поп Никола е между инициаторите за създаване на Кредитно дружество „Прогрес“ през 1907 г. С това той показва, че живее с мъките и тежненията на своите съселяни. Параклисът в селото е пред рухване, затова поп Никола поема инициативата за строеж на нов, голям храм през 1914 г. С готовност селяните събират средства и материали, полага се основният камък, но Първата световна война е причината строежът да се забави. Храмът е завършен след войната и осветен на 1 ноември 1921 г.”.
С голям интерес, жадните за знания момичета изслушаха и спомените на баба Пена как са празнували събора на селото – 1 ноември, назад през годините. Като съпруга на кмет, дълголетницата разказва, та разказва! Усмивки грейнаха на лицата на всички поизмръзнали момичета, като влязоха в читалищната библиотека. Камината грееше, а изпълнителката на народни песни Цвята Димова ги посрещна пеейки химна на народните будители. Този път Цвята имаше за задача да ги научи как се приготвя празнична питка, но според старите традиции. От книгите на Димитър Маринов – учител, депутат, съдия, директор на библиотека, основател и директор на Етнографски музей научихме, как са се събирали жените от целия род и наричали една след друга, докато месят. Така и ние направихме, всеки меси и за себе си измолва какво желае да му се случи занапред. Докато втаса и се изпече питката, всички успяха да дадат отговор на въпроса, какво означава да бъдеш будител и в какво се изразява будителството? Старателно написаха на листите и имената си, като пожелаха да ги съхраним в библиотеката и след време да ги прочетем на децата им.
Благодарност на семейство Иваничка и Иван Деневи, които на тази дата миналата година сключиха брак в Кметство Сенник, и на свещеник Цонко за осигурените продукти за празничната трапеза на участниците от клуба към библиотеката „Аз искам да знам”. На 1 ноември саксиите с цветя в библиотеката се увеличиха с още една, благодарение на Гана М. Цонкова.