„Отвъд забвението.“ Така е именувана изложбата в галерия „Видима“, която възкресява паметта за художника Петър Славов – Кера – един от майсторите на четката в новата история на изобразителното изкуство в България, за когото обаче се знае малко и също малко се говори. Експозицията бе открита на 24 септември и с него галерията даде старт на новия културен сезон в града.
Галеристът Сава Христов, заедно с Петър Писарски, който е единственият наследник на художника, запознаха с драматичната съдба на Петър Славов, чийто живот, както и творбите му, преминават през лудостта на политическите ветрове, изпратили в забвение много талантливи хора. Петър Славов – Кера посмъртно доказва, че е майстор на багрите, и то майстор, който може да „влезе” в много от галериите по света. Изложбата е съставена от избрани произведения на автора, които обхващат целия му творчески период, от началото на 40-те години на миналия век до последните дни от живота на художника.
Името му е Петко Петров Славов, но взима за псевдоним името на баща си – Петър, и името на майка си – Кера, и подписва творбите си Петър Славов-Кера.
Художникът Петър Славов е роден на 17 септември 1908 година в село Трънково, Старозагорско. Завършва гимназия в Ст. Загора и Асеновград, а през 1931-ва постъпва в Художествената академия, която завършва през 1935-а със специалност декорация и графика, при професор Васил Захариев. През 1936-а завършва Учителския институт. По време на следването си е бил секретар на БОНС, заради което попада в затвора като политически затворник. По-късно става гимназиален учител и работи в Разлог, Карлово, Пловдив и София. Като художник членува в Дружеството на южно-българските художници, а по-късно е избран за негов председател. През 1947-ма е избран за отговорен секретар на СБХ и е на тази работа до 1952 г. Но както пише през 1986 г. проф. Ружа Маринска в монографията си за Петър Славов, името му е останало “странно непознато”. Причините са политически, свързани с Априлския пленум и забраната за участие в изложби в продължение на 20 години. Въпреки това, той не спира да търси вдъхновение и да рисува. Няма омраза, няма отмъщение, има само безкрайно любопитство към действителността – към пейзажа. Първата си самостоятелна изложба прави едва през 1976-а. През 1984-та на “Шипка” 6 е организирана втората му самостоятелна изложба, на която, заедно с по-стари негови творби, са показани и някои от новите му картини, които могат да се характеризират като сатирична живопис, близка до символизма. В творчеството на Петър Славов-Кера основно място заема пейзажът – както градският, така и природният. Но хората винаги имат своето място в него и това русо момиченце – неговата дъщеря Пиринка, което присъства в много от картините. Включването на човека в пейзажите не само ги оживява, но и спомага за правилното възприемане на “мащаба”. Творбите му, погледнати както в тяхната живописна концепция, така и като предпочитание към определен тип пейзаж, представляват значителен интерес за изкуството ни от това време.
Картини на Петър Славов-Кера се намират в Националната художествена галерия, в градските галерии на София, Пловдив, Русе, Сливен, Стара Загора, Кюстендил, Варна, Смолян и много други. Негови творби има в Гърция, Албания и Сърбия, както и в много частни колекции.