Едно интервю с кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов за предизвикателството да е кмет на община, която не е областен град, но е една от най-големите в страната, не само по площ, но и по икономически показатели. За визията, която иска за Севлиево и направеното от него и екипа му през двата мандата, за да я постигне.
– Д-р Иванов, с каква нагласа за промяна в Севлиево поехте отговорността да станете кмет на общината преди 8 години? Какво Ви се искаше да стане в този град, в селата?
– Много неща исках и сега продължавам да искам за Севлиево. Основното нещо, за което поех отговорността да стана кмет, е в Севлиево всеки да може да говори и да търси работа спокойно, без да се налага разрешението на някой друг. Да изчезне страхът в Севлиево! Най-хубавото нещо днес на Севлиево е, че то вече e спокойно място за живеене. Няма ги страховете от тази група хора, които в един период от време искаха да управляват града, едва ли не еднолично и не можеше нищо да се случва без тяхното съгласие. От елементарното назначаване на работници в определени фирми, до доста важни решения на местната власт. Сега това вече го няма.
– Да се промени едно дългогодишно статукво е много трудно. Как го постигнахте, откъде започнахте?
– Започнахме с промени в общинската администрация. Това от своя страна провокира негодуванието на групи от хора и някои фирми в града. Затова в началото на първия ми мандат доста време се тиражираше мнението, че “бизнесът в Севлиево е против Иван, защо той не иска да работи с определени фирми и хора”. Това никога не е било вярно. Но в Севлиево от години, някак си много лесно, се дава път на фалшивите новини, на интригите… Обаче севлиевци са доста разумни хора и успяха да отсеят кое е истина и кое е злонамерена манипулация или фалшификация.
Трудно беше. Общината имаше дългове. Финансовото състояние не беше добро, защото предизборно са се харчили много пари, за да се внуши, че всичко работи безпроблемно, а не беше така. На нас ни се наложи в началото на първия мандат да изплащаме близо 2 млн. лева дългове, просрочени задължения. Спомням си как в този кабинет един по един виках представителите на всички фирми, с които Общината да се споразумее, за да не ни запорират сметките, да направим погасителни планове, разсрочено да изплатим всичко, което се дължи към тях. Ето, вече седма година Общината няма нито един месец просрочени задължения. За да изпълняваме ангажиментите на администрацията към гражданите за различните видове услуги, са необходими финансова обезпеченост и стабилност. Към момента ние имаме такава и работим спокойно.
– Да се изплатят за една година такива сериозни дългове и да се въведе финансова дисциплина, е също сериозно предизвикателство за Вас и Вашия екип, защото българинът е особено чувствителен, когато му се бръкне в джоба или се затвори кранчето за изтичане на пари. Как го постигнахте?
– Трудно, защото както казах в началото, за всяко ново нещо, което искахме да внедрим в администрацията или по разработването на определени проекти, срещахме отпор. Най-много мразя, когато някой каже: “Ами, то така е било…”. Ежедневно се сблъсквах с този израз. И много трудно се възприемаха по-различните идеи. Факт е, че когато решим да променим нещо, без значение дали е посоката на една улица или да се смени едно паркомясто, или да се смени детска площадка, веднага се казваше: “Защо точно това трябва да правим сега?” А, ако са дали съгласие, когато започнем да го правим, казват: “Ама то не се прави така!” И едва когато се завърши, някой ще каже: “Я, колко хубаво стана!“
Затова беше трудно! Не че сега е по-лесно!
Питахте ме в началото на разговора каква визия съм искал за Севлиево – ами да изглежда като един истински европейски град. И той вече така изглежда. Всеки гост на Севлиево със задоволство прави такава оценка, не само защото има промени в инфраструктурата на града, но и защото е спретнато и подредено, вече провеждаме и много събития, които променят и духовния облик на Севлиево. Променихме визията на града и с многото дребни детайли в градската среда, които допринасят за това – улиците и самият град да изглеждат различно. Като пример ще дам автобусните спирки, облагородяването на зелените площи, велоалеята, санираните сгради, напълно ремонтираните училища и детски градини, многото ремонтирани тротоари и засадени дръвчета.
-Д-р Иванов, кои са инфраструктурните проекти, които поставиха основите за исканата от Вас промяна в Севлиево?
-Ще започна с най-важния проблем на Севлиево – водоснабдяването. Беше изготвен генералният план на ВиК дружеството, който беше плод на повече от година време работа от екип, избран от МРРБ, в който имаше не само български, но и чуждестранни специалисти. Те, заедно с експерти от общинската администрация и ВиК дружеството, изясниха всички детайли около водната система и проблемите в нея към момента. Бяха определени проектите, които трябваше да се изпълнят в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за решаването им. Това беше най-важният документ, който беше задължителен, но липсваше към този момент. След това започна работа по съответните проекти, която също изискваше много време, за да се изпълнят всички законови процедури. За гражданите те са неизвестни, затова им се струваше, че нещата стават бавно, а те искат всичко да става много бързо и е разбираемо, при условие, че десетилетия преди това нищо не е побутвано. И аз искам всичко да стане веднага, но не е възможно.
Важното е, че започнахме и в голяма степен вече имаме проектна готовност по основните проекти, с които да решим проблема с водоснабдяването веднъж завинаги.
– Имахме поредица от публикации във в.”Росица”, в които се разказва, че опитите на местната власт в Севлиево да се справи с проблема на водоснабдяването, са почти 100-годишни. С какво Вашата политика за решаването на проблема е по-различна от предишните? Ще гарантира ли тя решаването му изцяло?
– Назад във времето това беше тема, по която само преди избори се говореше и се обещаваше какво ли не. Няколко пъти строихме язовира – все гръмки обещания, помним ги! Но всички те нямаха здрава основа, нищо не беше планирано, проектирано, не беше започнато да се решава проблемът от там, откъдето трябва. Първо – анализ, второ – изготвянето на Генералния регионален план, трето – подготовка на съответните работни проекти, четвърто – осигуряване на поетапното им финансиране, провеждане на процедури за изпълнители и пето – реалното им осъществяване. Ние вече сме извървели този процес и сме в последната фаза.
Благодарение на правителството на ГЕРБ, което отпусна немалко средства извън планираните в бюджетите за съответните години на Севлиево, поетапно започнахме да изпълняваме тези проекти. Да припомня, че подменихме голяма част от водопроводната и канализационната мрежа в града с европейски средства. Подменихме изцяло водопроводните инсталации на селата Петко Славейков и Кръвеник. Подменихме половината от довеждащия водопровод от Априлци до Стоките, която е най-амортизираната и благодарение на което в момента от р. Видима до пречиствателната станция на Стоките получаваме над 80 л/сек вода. В предишните години се получаваха максимум от 15 до 20 л/сек. И сега в града няма режим заради това, че постъпват повече количества вода. Само преди седмица беше пусната в експлоатация помпената станция „Дълбоки” в с. Крушево, която дълго време е била изоставена. Днес, 19 септември, подписах исканията за издаване на удостоверенията за търпимост на водопровода от Гостилица до с. Буря, за да решим проблемите с водоснабдяването на селото. В същото време габровските села, които ползваха вода от етернитовия водопровод, вече поетапно се изключват и получават вода от язовир “Христо Смирненски – остават само две села – Драгановци и Яворец. Така че поетапно изпълняваме тези мерки и е въпрос на време, когато в цялата община няма да има режим на водата.
Въпрос на броени дни е да завършим проекта за увеличаване капацитета на помпените станции, които също ще осигурят допълнително количество вода за град Севлиево.
– Въпреки това проблемът не е решен изцяло, а това ще е повод в предизборната кампания „водният проблем на Севлиево” да се коментира отново със знак минус за Вашето управление на общината. Как ще убедите опонентите си, че това е пътят за решаването му?
– Различното в нашия подход е, че ние решаваме проблема стъпка по стъпка и го правим така, че със сигурност ще има резултат – работим целенасочено и последователно и процесът вече е необратим! Съжалявам за пропуснатите възможности. Както казах още в началото на нашия разговор, за много от действията ни получавахме отпор. В повечето случаи той беше манипулиран от определени политически групи и най-вече от БСП. Конкретен пример за това е преминаването на Севлиево към ВиК асоциацията и възможността да получим 6 млн. лв. от ПРСР ”Развитие на селските райони”. Заради тези брожения и манипулации, за да не вземе ОбС решение за присъединяването към единен ВиК оператор, пропуснахме възможност и да кандидатстваме за средства по ОП ”Околна среда” за този програмен период. Но това ще се случи във втория, след 2020 година. В момента са възложени предпроектните проучвания от страна на МРРБ за Габровска област. И през следващия програмен период, по-конкретно по ОПОС, ще може да се кандидатства за средства, за да се реши най-големият и най-скъпият проект – подмяната на целия източен водопроводен клон, който захранва селата на изток до Добромирка.
– Коя от традициите, които наследихте от Вашите предшественици, продължихте?
-В Севлиево винаги е имало добро взаимодействие между местната власт и бизнеса. Смея да твърдя, че и в момента това взаимодействие го има. И това прави Севлиево толкова успешна община. От много години Севлиево е индустриален център, но в последните години за него казват, че е „индустриалното бижу на Северна България”. Севлиево не случайно получи наградата на „24 часа” за комплексна икономическа оценка на община и е единственият град, който не е областен център, но получи първо място в Северен Централен регион, пред Търново, Габрово и другите областни градове. За това благодаря на фирмите, които са обществено ангажирани не само спрямо инициативите на Общината, но и затова, че самите те създават много инициативи. Те помагат за развитието на спорта, културата, образованието, социалните дейности, с тяхна помощ модернизирахме болницата и медицинския център. Получаваме тяхната подкрепа и за провеждането през последните години на големи културни празници, които изграждат имиджа на Севлиево и извън визитката му на един добре работещ индустриален център.
– Преди дни вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че между Габрово и Севлиево има много добра възможност за създаване на Индустриална зона. Това означава, че бизнесът и местната власт в двете общини трябва да работят заедно. Всяка община може да защитава собствените си интереси, но заедно трябва да работим за общия интерес, за да привличаме още повече инвеститори и добри специалисти. Мислите ли, че ще успеем да загърбим местния си шовинизъм, който понякога е в повече?
– Аз съм оптимист, че ще успеем. Моето лично разбиране е, че Севлиево и Габрово сме твърде близо като разстояние. В двете общини постоянно никнат нови предприятия, търговски центрове и фирми за услуги. Всичко това е повод всеки ден да се увеличава движението на хора в двете посоки. Със сигурност мястото за една такава Индустриална зона е добро и има предпоставки тя да се развива.
– Аз всеки ден пътувам и виждам, че тя вече се създава между двете общини, особено след като беше ремонтиран пътят.
-Да, така е! Имаме и добрия пример за изпълнението на няколко проекта в областта на туризма, които работихме заедно с Община Габрово. И много успешно продължаваме да ги изпълняваме. В единия от проектите включихме и Трявна, за да разширим региона, който предлагаме като туристически продукт. Така, заедно, трябва да се рекламираме – не само в областта на туризма, а и за Индустриалната зона, за да използваме всички възможности за европейско финансиране или за частен инвестиционен интерес. Аз отдавна съм загърбил този местен шовинизъм. Уважавам всяко едно мнение, но при положение, че стотици севлиевци всеки ден пътуват към Габрово на работа или по други дела, а хиляди са габровците, които работят в Севлиево – отговорът е ясен. Движението на хора е толкова интензивно, а разстоянието между двете общини е малко. С вицепремиера Томислав Дончев говорихме, че трябва да обсъждаме бъдещето като регион и да кроим планове за подобряване на общата инфраструктура. Това са Индустриалната зона, обходният път на Севлиево, тунелът под Шипка, разширяването на пътя Севлиево-Габрово, ако не четири, да стане поне трилентов. Развитието на региона винаги започва от подобряването на основната инфраструктура. Севлиево затова продължава да се развива добре, защото има добро географско разположение, добра инфраструктура, ниски данъци. Това, че бизнесът се развива и продължава да инвестира милиони всяка година, (големите фирми през последните 2 години инвестират по 20-30 милиона в ново оборудване и модернизиране) означава, че те се чувстват добре в Севлиево.
– Преди дни получихте награда за развитие на туризма, с което представихте друг образ на община Севлиево, освен като промишлен център. Това ли е целта на всички инициативи, които се провеждат на Хоталич, рок фестът, сега варварският събор?
– Община Севлиево може да бъде добра туристическа дестинация по няколко причини. Първо – Севлиево се намира в центъра на страната. Общината е 11-ата по площ в България. Тя заема повече от 50% от площта на Габровска област – от билото на Стара планина, х. Мазалат до Деветашкото плато. Имаме страхотни природни дадености. Двете реки Видима и Росица, язовир „Александър Стамболийски“, са част от красивата природа на нашия край. Добре развитата икономика в общината създава и сравнително добър жизнен стандарт на хората и техният социален статус постоянно расте. Затова голяма част от севлиевци отдавна не мислят само какво има в хладилника. Те искат да има по-добри паркове за разходка и отдих; да има по-добре изглеждащи детски площадки за малките; да има детски градини и училища с по-добри условия за занимание; да има по-добри медицински услуги.
Жителите на нашата община искат да имат спокойствие, приятни места за развлечение. И ние полагаме усилия и в тази посока.
Културният календар всяка година е много богат със събития на местни и чужди състави и изпълнители. През последните години успяхме да наложим няколко по-големи, които станаха национални и са особено интересни не само за севлиевци. Това са фестивалите „Семе българско”, рок фестът и фестивалът на историческото наследство на „Хоталич”, надпяването на „Бабан” и „Море песен екна” в памет на Борис Машалов; празниците на Севлиево, които съчетаваме с традиционния есенен панаир, празниците на тиквата. И всички усилия, които положихме през тези 8 години в областите, които изброих, бяха направени, защото в Севлиево започват да се връщат млади хора, които са били известно време в чужбина. Тук те могат да намерят работа в компании от световен мащаб, да получават възнаграждения, адекватни на тези, които са получавали в чужбина. Не случайно инвестирахме в обновяването на всички детски градини и училища. Тази година обновихме всички детски площадки. В Севлиево има много възможности за извънкласни дейности на младите за музика, танци, спорт, изобразителни изкуства… И всичко това, за да се чувстват добре младите хора в Севлиево.
-Какво не успяхте да направите?
– На мен ми се искаше още по-добре да се правим с подобряването на инфраструктурата и градската среда – имам предвид извършването на основни ремонти на пътната настилка и тротоари на някои улици. Исках още повече неща да направим за развитието на спортните клубове в Севлиево, защото те постигат много добри резултати и са предпочитано място за младите хора. Подпомагаме ги финансово, бизнесът също ни подкрепя за спорта, но аз имам още по-смели идеи. Съвсем скоро вече ще ползват спортните бази безвъзмездно.
-До този момент говорихме за направеното от Вас и Вашия екип за промяна и надграждане на визията на община Севлиево от един промишлен център в истински европейски град, в който хората, независимо от кой край на света идват, да се чувстват добре и да предпочитат да останат да работят и живеят тук. Но сега ще Ви попитам как кметът промени човека Иван Иванов? Какво означава да си кмет?
– Иван Иванов не се е променил. Днес той е същият Иван Иванов от времето преди да стане кмет.
Да си кмет не е лесно, защото колкото и да полагаш усилия, колкото и да се стараеш, не е възможно да свършиш всичко, което трябва и искаш да направиш. Желанията на местната общност са винаги повече от възможностите за тяхното постигане, но такова е началото на прогреса. Това, че хората искат тяхната община да се развива, е най-хубавото нещо, а в Севлиево има доста такива хора. Аз съм благодарен на тези наши съграждани, които идват при мен с конкретни идеи и предложения за по-големи инфраструктурни проекти или за по-дребни детайли за подобряване на градската среда. Много от нещата, които направихме през двата мандата, са именно по предложения на граждани.
– Кое от стореното Ви носи най-голямо удовлетворение?
– Аз съм удовлетворен от всяко нещо, което сме направили. И то може да не е голям инфраструктурен проект, а малък детайл от него, в който целият екип сме вложили много труд и усилия да го направим – в името на големия проект. Но това, което най-много ме радва, е, че Севлиево е добро място за живеене и реализация на младите хора. Удовлетворение ми носи и фактът, че Общината отново е предпочетен партньор на бизнеса в Севлиево и много от идеите за развитието на града изпълняваме заедно. А от това по-хубаво няма. Севлиево в момента е спокоен и свободен град! Нормално е това да го виждат хората, които идват от вън, а за севлиевци да си е нормално ежедневие.
– Критиките към един кмет винаги са много, но едно от нещата, които хората не харесват във Вас, е, че не контактувате достатъчно с тях. „Той върши много неща, но някак стои настрани, не се показва, а хората имат нужда да се срещнат с кмета, да поприказват с него…” Това споделят севлиевци и в редакцията на в. ”Росица”. Как ще коментирате тези мнения, г-н Кмете?
– Не е вярно, че не се показвам! Тези мнения са пак част от интригите на определени кръгове, които са против мен като кмет на общината. Напротив! Освен че имам приемен ден в петък, приемам граждани всеки ден. Но всички тези проекти, за които говорихме, изискват много време, много работа и то не само на бюрото в кметския кабинет, а в повечето случаи извън него. Един кмет трябва да се среща с различни институции в столицата, за да търси подкрепа, в много случаи и финансова, за да изпълни проектите си. Аз не съм от кметовете, които с усмивка и сладки приказки ще увещават хората, че съм добър. Моят принцип е да не приказвам много за това как ще свърша една работа, а да я свърша.
– Какво ще кажете на тези, които вечно Ви критикуват и не виждат нищо положително в направеното през тези 8 години в Севлиево?
– Аз се отнасям с уважение и не тая лоши чувства към тях. Приемам всяко недоволство като коректив. След като има недоволни, означава, че трябва още повече да се работи.
– Къде намирате опора и съвет в трудните моменти, които неминуемо сте имали?
-Най-вече в семейството, в съпругата и сина ми. Заедно сме били и заедно сме преодолявали трудностите. До мен са били и на-близките ми приятели, тези, които са от детството ми. Те не са много, но са най-истинските. Опора намирам и в екипа, с който работя, защото заедно сме постигнали всичко това, за което разказах. Благодаря, че бяха до мен! Защото не е тайна, че е много трудно да задържиш млади и кадърни хора в администрацията и то в град като Севлиево, където те могат да намерят по-добро заплащане за тяхната професионална квалификация в частния бизнес. Горд съм с толкова млади хора около мен. В тях е бъдещето.
– Каква е цената да си кмет? Какво отне кметът Иван Иванов на човека Иван Иванов, според мен любовта към фотографията, отдавна не съм виждала Ваши снимки в социалната мрежа?
– Сега ме подсещате, че от една година не съм хващал фотоапарата и чак ми е болно за това…! Лишенията са от свободното време, от любимото хоби, от времето с близките… Неща, за които човек винаги трябва да намира време. За съжаление, то не стига! То върви напред и важното е ние да сме в крак с него.
– Защо се кандидатирате и за трети кметски мандат?
– Защото съм убеден, че посоката, в която върви Севлиево, е правилната. Имам още работа за довършване и е против принципите ми да си тръгна по средата. Искам да дам на младите хора в Севлиево добро бъдеще – от тях ще зависи какво ще се случва в града занапред.
– Какво е посланието Ви към севлиевци, а и към всички, които ще се борят за кметския стол на 27 октомври?
– Към севлиевци посланието ми е да бъдат здрави и разумни! Да бъдат предприемчиви, истински и взискателни, такива, каквито са били винаги – да не се променят! А на всички кандидати за кметското място пожелавам спортсменска надпревара и успех!