Галина Николова
От февруари 2019 година управител на общинския приют за кучета е Мария Христова. Активен защитник на животните до тогава, вече шест месеца младата жена е от другата страна на явлението „бездомни кучета“. Макар че половин година е малко време, то се оказва достатъчно, за да затвърди в нея убеждението, че решението на проблема с многобройните бездомни кучета, които живеят из целия град и в селата на общината, е кастрация – не само на бездомните, но и на животните, които имат стопани. Посещавам приюта в горещия следобед на 31 юли и първото ми впечатление е невероятната чистота, която цари навсякъде – нещо, което се постига с много труд на място, където се гледат животни.
Към момента в общинския приют има 66 големи кучета и 25 бебета, при капацитет общо за 70. Основната функция на приюта е в него да бъдат настанявани, кастрирани и обезпаразитявани бездомни кучета, събрани от града и селата на общината, след което да бъдат върнати по местата, където са намерени. С други думи приютът е
МЯСТО ЗА ВРЕМЕНЕН ПРЕСТОЙ
на кучета без стопани, а не хотел за кучета или спасителен център. Но хората не искат или не могат да разберат това, разказва Мария Христова. Постоянно й се обаждат от различни места в града, а и от селата, че има бебета, които трябва да бъдат прибрани. Към края на юли тя и колегата й намерили две бебета на пътя между града и Богатово, а няколко дена преди това – други четири в храсти в края на Петко Славейков. Един час двамата се опитвали да ги хванат в трънливи храсти и коприва, докато успеят. Така постепенно бебетата станали 25 и сега са настанени в четири клетки. И проблемът не е в това, че са прибрани, а в обстоятелството, че като пораснат, те няма да бъдат върнати в града, а ще останат до живот в приюта. „Няма как да ги пуснем в градска среда, защото, отрасли в приюта, те нямат инстинкта да си намират храна, да се пазят от коли и са обречени. Ако ги върнем на улиците, те ще попадат под гумите на колите и пак ще трябва да ги вземаме при нас“, обяснява Мария Христова.
СЪДБАТА НА ГОЛЕМИТЕ КУЧЕТА
За периода от март до края на юли управителката и колегата й, който й помага да улавя животните, са приели в приюта 98 кучета. Като ги хванат, те са откарвани директно в клиниката на ветеринарния лекар д-р Добрев в Южния комплекс. Той ги кастрира, обезпаразитява, слага ваксина против бяс, защото общината плаща тези манипулации. Прави впечатление, че броят на хванатите кучета е най-голям в кв. „Балабанца“ – 18, от ж. к. „Д-р Атанас Москов“ и от ж. к. „Д. Благоев“ – по 6, и от пазара, центъра и други места в Севлиево – общо 36. Списъкът продължава с уловени 5 кучета в Горна Росица, 2 – в Градница, 1 – в Добромирка, 6 – в Душево, 2 – в Кормянско, 8 – в Ряховците, 3 – в Шумата и по едно в Стоките и Търхово. Някой може да го преценява като скромно постижение, но и възможностите са такива – в колата на приюта могат да бъдат превозени наведнъж само две животни, което определя темпа на събирането им. В последните дни на юли от приюта са ходили често и в Кръвеник, по сигнали на живущи там. Като се има предвид отдалечеността на селото от града, разбираемо е колко трудоемка и времеемка е тази дейност. И на този фон не може да не прави впечатление, че няма сигнали за бездомни четириноги от живущите на Крушевския баир, отбелязва Мария.
Сигналите за бездомни кучета са постоянни и много. Мария дава пример с десет големи кучета, които една сутрин в средата на юли били стоварени пред МЦ „Здраве“, неизвестно от кого. Иска-неиска, тя поетапно ги прибрала в приюта.
Макар че от половин година е постоянно на терен, за да знае историята на всяко прибрано куче, Мария не може да каже какъв е броят на бездомните кучета в града. С категоричност твърди, че в „Балабанца“ има много кучета, които обаче няма къде да отидат. Някои от живущите там ги хранят, други – не ги искат. Но този квартал е пълен с кучета, защото няма нито едно регистрирано или пък дворно, няма нито едно кастрирано куче. Това са кучета, които хората в квартала отглеждат и като се родят кученца – ги пускат. Тези големи кучета не са вързани в дворовете на хората в квартала, а се движат свободно навън. А дори и да са вързани, кучетата не са кастрирани. И се завърта въртележката – кучетата като родят, бебетата ги пускат някъде в квартала. И което от тях оцелее, популацията тръгва наново да се множи. Тези народени и вече пораснали кучета – няма къде да отидат, освен да останат по улиците. А едно куче може да роди два пъти в годината.
ВРЪЩАТ ГИ ПО МЕСТАТА, КЪДЕТО СА ГИ НАМЕРИЛИ
Обичайната практика на приюта е да връща кучетата на местата, където са намерени, след като са направени съответните манипулации, описани по-горе. Но някои от кучетата никога няма да бъдат върнати, защото за тях са получени сигнали, че са агресивни. Мария Христова категорично не е съгласна с това твърдение. „Отношението на хората към кучетата поражда в тях агресия. Когато те са бити, тормозени, измъчвани – отвръщат с агресия“, твърди тя. И дава пример с няколко големи кучета в приюта, които няма да бъдат върнати на местообитанията им. „В първите дни от залавянето им те се държаха агресивно и към нас, но като усетиха добро отношение и грижа, се успокоиха и станаха дружелюбни, търсят ни, умилкват се. Това ясно говори как отношението към кучетата променя поведението им към хората“, разказва тя. Има проблемни зони в града – около фирма „Спектър“, до Старите гробища, „Топливо“ и до детска градина „Слънце“ – в тези зони бездомните кучета нямат улавяне. Защото са гонени, плашени и тормозени и като усетят присъствието на Мария и колегата й, се крият в храстите и не може да бъдат уловени. Край „Спектър“ те хванали две, но са останали поне още 3, край „Топливо“ са може би 4 или 5, в „Борела“ – също. Никакъв начин на действие в тези райони не помага, защото четириногите даже не може да бъдат видени. Като усетят заловителите, кучетата дори не издават звук – умни същества са, каквото и да мислим за тях. Защо хората не го разбират, пита риторично Мария.
Въпреки непрестанната работа, броят на бездомните кучета в града не намалява, а и като се вижда с какви темпове се изхвърлят на улицата нови животни, ясно е че процесът няма как да бъде овладян.
САМО С КАСТРАЦИЯ НА ДОМАШНИТЕ И БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА
Само ако хората започнат да кастрират животните си и спрат да изхвърлят нови и нови на улицата, процесът може да бъде овладян. Няма как иначе да се реши този проблем, сигурна е Мария Христова. С този темп на работа нещата ще се случват бавно, но пък тези, които вече са кастрирани, няма да увеличават популацията. За юли са кастрирани около 30 кучета и ако това темпо може да се поддържа всеки месец, пак ще е добре. „Да ловим по две кучета на ден, за мен не е оправдано, нито ефективно, трябва да имаме възможност с едно излизане да прибираме поне четири, но това може да се реши с по-голяма кола, с нови транспортни клетки“, разсъждава тя.
От там нататък гражданите трябва да поемат своята част от отговорността си, заявява в прав текст Мария. Дворно или домашно – няма значение, кучето трябва да бъде кастрирано. Имам три кучета, които гледам в апартамент – и трите са кастрирани. Просто трябва хората да проявят някаква отговорност. Няма закон, който да ги задължава да ги кастрират, но според Закона за ветеринарномедицинската дейност всеки собственик на куче трябва да го регистрира, чипира, да му издаде паспорт и да плаща годишна такса за него в местната администрация. Това обаче няма как да се случи, защото като обяснявам на хората какво трябва да се направи, тях не ги интересува. Този проблем ще го имаме до тогава, докато не се приеме закон за задължителна кастрация.“
ЗЕЛЕНИТЕ ПЛОЩИ И УЛИЦИТЕ – ОТХОДНИ МЕСТА ЗА КУЧЕТА
Факт е, че с връщането на бездомните кучета по местата, на които са намерени, улиците, площадките, тревните площи в града вече са се превърнали в отходно място за тях. Разбира се, това не е приятно за никого, още повече, че крие опасности от зарази и болести. „Но кучетата, като всяко живо същество, имат естествени нужди и няма как да им се каже къде да ги вършат. Затова пак сме виновни ние, хората, защото допускаме те да живеят навън като скитници“, казва Мария. Много сбъркано е да мислим, че като храним бездомните кучета и котки, всъщност проявяваме грижа и съпричастност. Добрата грижа продължава отвъд това и включва кастриране на животното, обезпаразитяване, ваксиниране и почистване на мястото, където живее. Мария смята, че следва да се кастрират и котките, защото една котка ще роди шест бебета, които ще бъдат или отровени, или изядени от кучета, или блъснати от кола. Защо тези бебета трябва да страдат? Най-малкото заради това – заради възможното страдание, тези животни трябва да бъдат кастрирани. Защото от всяко котило ще оцелеят едно или две котета, но от тях ще дойдат още десетки…
ОПТИМИСТИЧНО ЗА БЪДЕЩЕТО
Въпреки песимистичното настояще, Мария е оптимистка. Тя вярва, че все някога, макар и след доста години, въпросът ще намери решение. Оптимизмът й идва от работата, която вършат колегите й от приюта, вместо да следват обичайната българска практика – да мърморят и намират кусури.
Четирима работят в приюта, има нужда от доброволци
В общинския приют за кучета работят четирима души. Управителят Мария Христова, мъж, който й помага да лови кучетата и две момичета, които имат грижата за чистотата на клетките и околното пространство, храненето и изобщо пълната грижа за животните.
Мария води документацията, а тя никак не е малко, защото са заведени отделни книги за всеки вид от даренията – една за бебетата и една за големите кучета– по вид на храната, партиден номер, срок на годност и т.н. Отделно от това се води книга и за закупеното с издръжката от общината. А пък заплатите в приюта са с размер на минималната за страната.
При постъпването на новия управител, приютът се радвал на помощта на доброволци, но сега това е минало. Като видели, че Мария поддържа образцово мястото, лека-полека те се оттеглили. Младата жена признава, че има нужда от доброволци, защото ръцете на четирима души не са достатъчни, за да се справят с всичката работа. Има нужда да се окоси тревата около приюта, да се мият прозорците, да се подреждат даренията.
И по света търсят решение чрез кастрация
Дейността на общинския приют в Севлиево е подчинена на нормативната уредба, която е дал българският законодател. Действа се и по линия на националната програма „Кастрирай и върни“, която е единственият работещ и при това хуманен начин за намаляване на броя на бездомните кучета, препоръчан от Световната здравна организация и за чест на българската държава – залегнал в Закона за защита на животните. За да решим напълно проблема обаче тук, в България, кастрацията трябва да обхваща не само бездомните, но и дворните кучета. Изхвърлянето на нежеланите малки на улиците и по пътищата е най-честият начин за справяне с проблема. Програмата „Кастрирай и върни“ съществува вече десетина години и се прилага успешно в редица градове у нас, включително и в София, за където се смята, че има около 40 000 бездомни кучета.
Същата програма е прилагана и в редица европейски страни, за да се справят с агресивните и бездомни кучета. Чрез нея броят им се намалява с до 90% . Смята се, че евтаназията не е решение на проблема. Големи градове като Букурещ, Атина, Киев и Истанбул имат програми в тази посока и изискват от гражданите да регистрират и кастрират домашните си котки и кучета, за да могат да преодолеят проблема с бездомните.
Осиновяване на… куче, един съветник вече го е сторил
И куче може да се осинови. Редът за това е да се дойде на място в приюта, човек да се запознае с кучето и ако се харесат – да попълни и подпише декларация за осиновяването. От февруари досега осиновяванията са 50, дори са направени снимки на осиновените животни. Към момента не може да се проследи дали новите стопани се грижат добре за тях, защото няма нито капацитет, нито време.
Хората, които искат да осиновят куче, могат да видят животните в приюта и чрез страницата му във Фейсбук – постоянно се качват снимки. По този начин съветникът Явор Памукчиев с осиновил куче от приюта – съпругата му харесала едно от страничката и на 31 юли то било взето.
Обикновено млади хора изявяват желание да осиновят куче – между 20-30-годишни, споделя наблюденията си Мария Христова. За нея всяко осиновяване е радост, защото макар в приюта да се грижат добре за животните, той за нея е затвор.
Без такса за кастрираните кучета
Собствениците на кучета трябва да плащат ежегодна такса по Закона за местните данъци и такси. За община Севлиево таксите са: за Севлиево – 10 лева годишно, за местностите Крушевски баир и Севлиевски лозя – 8 лева, за селата на общината – 3 лева, като се плащат по местоживеене. Приходите от таксата постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета. Според чл. 175 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, от таксата се освобождават кучетата на инвалиди, служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка, кучетата, използвани за опитни цели, кастрирани кучета и кучета, използвани от БЧК.
От общинския инспекторат информираха, че от миналата година насам жителите на Севлиево са започнали по-активно да регистрират кучетата си. За периода от 2009 до 2013 година в общината са регистрирани 310 кучета, 2014 г. – 25, 2015 г. – 17, 2016-2017 г. – 54, 2018 г. – 54, от началото на 2019 г. досега – 14. След възложена прокурорска проверка от февруари 2018 г., служителите на инспектората проверяват собствениците на кучета и ако установят, че не са ги регистрирали – съставят им писмено предписание да го направят.
Само 50 на сто от хората в града, които са регистрирали кучетата си през миналата и тази година, са платили дължимата такса, казаха още от инспектората. Няма яснота как стои този въпрос в селата на общината, защото таксата трябва да се внесе в съответните кметства.
Сами си го правим
Проблемът с бездомните кучета, които са превзели не само улиците на града, но и на селата в общината, всъщност сме си го създали ние. И то не от вчера. Едва ли някой вече би могъл да се сети през коя година за пръв път се заговори за този проблем, но не е и нужно.
Ние, хората, които живеем в Севлиево, не спираме да хвърляме навън кученце, което нашият домашен любимец е родил, а ние не искаме бебето. Или пък в един момент решаваме, че искаме да се отървем от дългогодишното ни куче и безмилостно го натирваме извън дома. Ето така, ден след ден, някой от нас множи кучетата, които скитат по улиците – нежелани от никого, гладни, болни, въшлясали. А ние продължаваме с играта на обич към тях – носим им храна, сипваме им вода на местата, където са се установили, и се залъгваме че обичаме животните и сме милостиви към тях. Настина се залъгваме, защото същинската грижа към някого, не само човек, но въобще живо същество, е не само да го храниш и поиш, но и да му осигуриш още дом, чистота, здраве, да му се радваш. Ако някой от тези елементи липсва – обичта ни е лъжовна.
Нещо подобно се получава и със стопаните на кучета, които са гледани в дворове или апартаменти. Колко от тези стопани бързат сутрин да изведат любимците си, за да извършат те навън естествените си нужди?! Защото това освобождава хората от задължението да чистят след животните си – нека общинарите се погрижат. Иначе, ако кучетата го правеха в домовете на стопаните си, това би означавало стопанинът да почисти, нали! Ама, не! По-лесно е просто да изведеш любимеца си навън и той да препикае някое дърво или храст, а в градинка или пък на тротоара – да остави миризлива купчинка… И ние мълчаливо се съгласяваме, едно, защото го търпим, второ – защото и ние правим така, трето – защото не сме възпрели никого, когото сме видели в едно от тези проявления. Без да мислим за чистотата, за красотата на града ни, за здравето, ако не на големите, поне на малките.
Сигурно ще минат години, когато този въпрос ще намери решение. Не се наемам да кажа кой ще го реши и как. Само си мисля, че изискваме някой да се грижи за тези бездомни кучета и сме съгласни да се отделят пари за това, без да направим елементарната сметка, че ако сме отговорни в поведението си, всичко това би могло да приключи много скоро. А освободените от това средства – да се използват за нещо друго. И докато това все пак се случи, нека припомня, че има държави по света, където хората събират в торбички акитата на кучетата си, ако те се изходят на обществено място. Засега съм го виждала само в София, дано да ми се случи скоро да го видя и в Севлиево.
Зареждане ...
