ХРИСТО ИВАНОВ
Дълги години името на основателя на фабричното текстилно производство в Севлиево потъваше в политически мрак. Новото отечествено-фронтовско правителство през септември 1944 г. го присъедини към враговете на народа затова, че подпомагал правителството с парични средства в борбата им с нелегалните. И днес не са направени проучвания за да се поправят недоказаните обвинения. За житейския път на Христо Стойнов кратки сведения откриваме в справката на Апелативния съд и научаваме, че е роден през 1889 г. в семейството на Руса и Васил Стойнови.
Завършва прогимназиално образование и работи за кратко в общинското управление на Севлиево. Оженил се за Елена, ценена и уважавана, отдала грижите си за семейството.
В годините на разруха и скъпотия след края на Първата световна война, за да се спре ограбването на севлиевци, по инициативата на Христо Стойнов индустриалци и търговци основавт в края на 1918 г. клон на Популярната банка. От април 1919 г. обслужва населението и Общината с кредити. Основатели на кредитната институция били: Ненчо Томев, Марин Попов, Тодор Ангелов и др.
През 1918 г. Стойнов открива работилница за плетени дрехи. Включил в производството семейството и близки. Заедно с Никола Михайлов регистрират в търговското отделение на Севлиевския съд фирма за търговия с прежди от парцали. През април 1920 г. Никола Михайлов напуска фирмата и Стойнов регистрирал еднолична фирма за плетени дрехи. За трудностите разказва: “Син съм на бедни родители. Останах сирак на 13 години и принуден бях да напусна училището. С денонощен труд със съпругата ми решихме да сформираме плетачната работилница в тъкачница за памучни изделия. Навлязъл в глъбините на фабричното текстилно производство, изисква упорити усилия в битката с конкуренцията и средства за производството.
След бурните събития през 1923 г. настъпил период на стабилизация на производството и пред Стойнов се открила възможност да открие ново предприятие за текстил. На 10.05.1926 г. Христо Стойнов, Елена Стойнова, Елена Баева и Елена Цанкова регистрирали фабрика за памучен текстил. Построява паянтова сграда на ул.”А.Кънчев” в Севлиево, постройки за боядисване и склад за продукцията. Доставя 4 малки стана и ръчен за производство на ресни. В производството са заети около 60 жени. За разширяване на производството моли Общината и Министерството да построи нова сграда. Определят му срок за строежа 1 година.
През световната рецесия 1929-1934 г. Христо Стойнов и управителния съвет на Популярната банка решават да основат фонд “Взаимопомощ”, който да се използва за подпомагане на членовете на финансовата институция при бедствия. Взелите решение са Стефан Костелиев, Цоньо Ангелов, Никола Михайлов, Димитър Дочев и Данчо Минчев. Банката подпомага и Общината с нисколихвени заеми за реализиране благоустройствената програма на Севлиево. Отпуска и 130 000 на семействата на починали членове. През периода 1939-1944 г. Стойнов е ангажиран с ръководството на Популярната банка и на текстилната фабрика. Поради заетост не участвал активно в обществения живот. Привържениците на правителството го обвиняват в безразличие, вяло отношение към политическия бит на населението. За да покаже позитивната си позиция към властите, в началото на 1944 г. управлението на Популярната банка решават в салона на учреждението да се организира среща на гражданите с вътрешния министър, севлиевеца Дочо Христов. Пред присъстващите министърът посочил главната задача да се уреди в Севлиево обществена сила за подкрепа на правителството в борбата с нелегалните. Под натиск на областния управител Владимир Йонов се изискват парични средства за награди на полицията и войската при сраженията.Настъпил е моментът, в който под натиск трябва да се включи в политическите битки, но той се оттегля с мотив, че е ангажиран с ръководството на банката и текстилното производство. Отводът му не се приема и Стойнов е избран за заместник-председател на Обществената сила през февруари 1944 г.
В началото на септември 1944 г., при управлението на ОФ, в Севлиево се разпространяват тревожни вести за беззаконие и самоуправство. Без разследване и съд пред околийското полицейско управление са убити служителите – Марин Маринов, Дончо Цолов и Стефан Влайков от Севлиево. Изненадан и смутен от самоуправството на новата власт и за да се предпази в обвинения в саботаж, продължава да работи за изпълнение на държавните доставки. Присъства и на срещата на дружеството на индустриалците. Изказва се внимателно, старае се да бъде полезен със съветите си. Посочва и трудностите в текстилното производство, липсата на електричество и суровини. От срещата се убеждава, че новата власт ненавижда богатите граждани, индустриалци, търговци. В успехите им виждат експлоатация и грабеж на работниците и не признават социалните придобивки от миналото. Страх и безпокойство преминават през съзнанието му. С избирането въпреки волята му си навлече гнева на ония, които проливаха кръвта си по балканите. Надяваше се, че новата власт ще оцени заслугите му за благоустройството на града.
Привечер на 4.10.1944 г. идва милиционер в дома му и му нарежда да се яви в околийското управление. Там среща и другите арестувани: кмета Марин Конов, председателя на Обществената сила адвоката Никола Попов, свещеник Стефан /Съби/ Кривошиев. На въпросите на следователя отговаря внимателно, задълбочено. Подчертава, че под натиск на бившата власт салонът на Популярната банка се използвал за срещи и заседания. Отхвърлил обвинението, че отпуснал 130 000 лв. за борба с антифашистите. Посочва, че не е подписвал документи за разходи на Популярната банка за политически цели.
Властите бързат да изпълнят директивата на Българската работническа партия комунисти “враговете” на народа да изчезнат без следи, преди да влязат в сила решенията на Народния съд. На 5.10.1944 г. мълвата за безследно изчезналите се разпространява в града. Близките им твърдят, че са убити край пътя за село Добромирка, според други край шосето за Шумата. В присъдата на Народния съд е посочено “починал” без да е съден. Поради това, че съдът е формиран и действал от 12 до 25.03.1945, той не е съден. Днес е настъпило времето да се постави паметна плоча пред входа на банка ДСК, бивша сграда на Популярната банка да напомня на севлиевци за делото на създателя на фабричното текстилно производство, дългогодишен управител на кредитната институция в града.