Продължава от бр. 81, 24 юли 2019 г.
Димитър Роев – Скрабка, морякът служил във Военноморските сили на Н.В царят, плавал по целия свят и служил на различни кораби. Участник във Втората световна война, а по-късно работник-инспектор в различни корабостроителници, ръководител при строежа на копието на кораба Радецки. И не на последно място поет-сатирик, с творчество за два романа.
Бурно време са 30-е и 40-е години на XX век. Работническата партия има свои клубове, легална е. В гимназията в Севлиево по това време съществуват четири политически групи, към които членуват ученици:РМС, Легион, анархисти и социалисти. Димитър Роев се занимава с екскурзии и писане и страни от тези групи. Брат му, Радослав Роев като обущарски работник, не остава настрана и със своя приятел Илия Богданов за кратко успяват да въвлекат Димитър в политическите си работи и да го използват за шпионаж. Като ученик в гимназията, Димитър Роев е сред първите 5-6 по успех. Много добре се справя по география, история, литература, пеене (пее 5 години в ученически хор), рисуване.
През 1932 г. започва да се говори, че гимназията може да бъде закрита. Димитър Роев е в V клас, баща му се пенсионира и си идва в Севлиево. Поставя му задача да мисли какво може да се направи, за да продължи да учи някъде, където да е по-евтино. Мечтите му са свързани с пътешествия по море. Знае за Морското училище и иска мнението на двама свои съграждани (единият е завършил училището, а другият още учи). Единият не му го препоръчва, а другият му описва, че условията са тежки, но там се възпитават мъже. Баща му разучава условията. Всичко е безплатно, получава се средно образование и добра професия. Запалва се. След като завършва V клас, през август 1932 г., баща му го води във Варна на изпити. Първият път е неуспешен. Гимназията не е закрита и след като се връща постъпва в VI клас. Завършва го и намира човека, който ще гарантира за него. И така, на 01.09.1933 г. Димитър Роев вече е възпитаник на Морското училище.
Три години по-късно завършва техническия отдел на учебното заведение и е изпратен на практика на миноносците. През лятото на същата година (1936) се явява на конкурсен изпит и е приет за навигационния курс на училището (така наречения тогава Висш корабоначалнически курс), който подготвя офицери за военния и търговския флот. По време на обучението си в Морското училище Димитър Роев пътува зад граница. През 1937 плава от Варна до Порт Саид (Египет), с големи междинни спирки в Хайфа и Александрия. През 1938 г. отново пътува. Този път до Италия, на борда на парахода „България“.
През 1938 г.Димитър Роев е изпратен на стаж в Русе. На 05.10.1938 г. пристига в Русе, започва стаж и после, след дипломирането си през 1939 г., работа в „Речно крайбрежно плаване“(по-късно преименувано на „Параходство българско речно плаване“). През 1942 г. се жени за Стоянка Пикова от Тутракан. По-късно имат двама сина: Иван и Симеон.
Преживява англо-американските бомбардировки. Пред очите му потъват кораби и умират хора. Малко преди преврата на 9.08.44 г. започват дело срещу него, заради брой престъпления, които му биват преписани! Осъждат го на 15 години тъмничен затвор! 9-и септември не закъснява и той е спасен. Участва в Отечествената война, като капитан на корабът „Княз Кирил“. Обслужва армията. Работи за V понтонен полк, като извозва неговото имущество и хора към фронта.
През годините след войната е началник на пристанище Тутракан, продължава да бъде капитан на редица кораби. По-късно работи в отдел „Инвеститорски контрол“ към корабостроителен завод „Иван Димитров”. През 1966 г. е контролирал строителството на корабът „Радецки“, като представител на СО „Воден транспорт“ и пълномощник на ЦК на ДКМС. Описва всичко в спомените си: „И аз строих „Радецки“. От 1970 г. до 1975 г. е лектор в Техникума по корабостроене и корабоплаване. През 1976 г. се пенсионира и още 16 години работи в Дома на моряка в Русе, който сам основава.
И през всички тези години, Димитър Роев не оставя литературата настрана, а се развива и твори! Започва от ранна детска възраст, както вече споменахме. През младежките си години, до 9-и септември, написва множество стихове и описва по красив начин свои преживявания. След войната посещава много курсове: (За любители артисти / Журналистически / За автори на хумор и сатира и др.) Сътрудник е на множество вестници, които ще бъде трудно да изброим. Издател е на сборници, книги. Носител на много награди. Създател на литературен кръжок „Никола Вапцаров“, както и клуб на Русенските сатиристи.
През 2016 г. се навършиха 100 години от рождението на моряка-поет. С голямо тържество семейството му в Русе почете паметта му. Издадена е възпоменателна книга, която се разпространява сред роднини и приятели.
С двете статии, посветени на Димитър Роев, ви разказахме за този наш съгражданин и неговия вълнуващ живот. Надяваме се да ви е било интересно, а ако някой иска да научи повече за неговата личност или пък иска да направим дискусия по някоя интересна тема за историята на града, нека се свърже с нас. E-mail: otechestvo_rb@abv.bg
Зареждане ...
