От 2013 година Богомил Петков е председател на областното представителство в гр. Габрово на Камарата на строителите в България, в което членуват 50 строителни фирми. От 2003 година е управител на „Мазалат“ ЕООД в Севлиево, в чийто предмет на дейност влиза и строителство.
– Г-н Петков, преди година представихте пред Камарата на строителите в България Ваша идея, свързана с борбата със сивия сектор в строителството и наскоро тя бе одобрена и законово регламентирана.
– Да, това е голям успех на Камарата на строителите и е в интерес на всички строителни компании, на светлия бизнес, на законно работещите. Щастлив съм, че тази моя идея, която представих преди година в Габрово, намери много съмишленици сред колеги, партньори, браншови организации и в крайна сметка бе узаконена.
Вече строителите, които искат да строят жилищни и вилни сгради над 100 кв. м, ще трябва да бъдат вписани в Централния професионален регистър, който се поддържа от Камарата на строителите в България. Това предвижда промяна в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Досега имаше широка възможност за работа в сивия сектор, тъй като много строители – нерегистрирани и неотговарящи на условията за строителна фирма, бяха ангажирани и участваха в изграждането на обекти. Освен изсветляване на сектора, промяната ще е и превенция за некачествено строителство.
Друга законова поправка, за която настоявахме и постигнахме, беше в Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и засяга обявяването на подизпълнителите. Целта е фирмите, които имат неголям обем и по-малки финансови възможности и не могат да са главен изпълнител, да работят и да трупат опит като подизпълнители. По този начин се дава възможност на малките и средните фирми да бъдат легитимно включени в строителния процес и да получат своите референции, с които да доказват възможностите си. Тези промени са важни за по-малките области, където строителството не е с голям обхват. Така местните фирми ще могат да се включат и да се развиват.
– Колко са строителните фирми в страната и колко от тях са вписани в Камарата на строителите в България?
– Според данни на НСИ, около 20 хиляди са фирмите с предмет на дейност строителство. Регистрираните в Камарата на строителите към момента са 5 100. Огромният дисбаланс показва колко голям е сивият сектор. Промените ще накарат много фирми да се регистрират.
В Регистъра има специални изисквания за вписване, за квалификация, според които дадената фирма трябва да има съответните специалисти и оборудване, с които да гарантира, че може да изпълнява определени строителни дейности.
– Какви други проблеми среща браншът? Промени ли се ситуацията, свързана с недостига на работна ръка в строителството?
– Това остава най-сериозният проблем в нашата сфера. Преспективите за развитие на сектора от гледна точка на човешкия капитал са отрицателни. Закриват се строителни паралелки и училища, не се полагат усилия за привличане на млади хора в сектора. В тази посока са и усилията на Камарата на строителите за справяне с този недостиг.
– Какво бихте инициирали за подобряване на тази ситуация?
– Да се заложат минимални прагове на цени в строителството по категории труд, които да гарантират достойно и мотивиращо възнаграждение, да осигуряват възможност за развитие на строителните фирми и инвестиране в нови машини и оборудване. Необходими са спешни мерки за възстановяване репутацията на бранша – да стане привлекателен и желан за работа, авторитетен, технологичен. През изминалата година 5600 курсисти са били обучени в „Строителна квалификация“ ЕАД, което работи в тясно сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.
Трябва да се обърне внимание на фирмената социална политика, да се предоставят различни социални придобивки за работниците, да умеем не само да привличаме хората, но и да ги задържим на работа, защото текучеството е голямо. Разбира се, най-мотивиращият фактор са достойните възнаграждения, осигуряване на добри условия на труд и добро отношение към подчинените.
– Вашите прогнози за развитието на компаниите от строителния бранш през тази година в областта?
– Засега работа в нашият бранш има достатъчно. За 2018 г. строителната продукция е за над 14 млрд. лв., което е 10,2% ръст спрямо 2017 г. Надявам се компаниите да запазят и подобрят своето развитие, да успяват да обновяват своето оборудване, да привличат и задържат млади и квалифицирани работници.