– Какъв е предметът на дейност на център по слухопротезиране „АУРИС“?
– Нашият център се намира в гр. Плевен. Съществуваме вече повече от 20 години. Дейността ни е насочена към хората с увреден слух: установяване на слуховата загуба и причините, довели до нея; компенсиране на слуховата загуба чрез слухова протеза (слухов апарат); настройка, пренастройка и грижа за слуховата система; медицински консултации, свързана с проблеми с ушите и ползването на слуховите апарати.
– В какво се състои работата с хора с увреден слух?
– Условно можем да разделим процеса на медицинска част (диагностика, медицинско наблюдение и лечение) и слухопротезиране (избор, напасване и поддръжка на слуховата протеза). Обикновено медицинската част се извършва от медицински специалисти на едно място, а слухопротезирането – на друго място. При нас тези два процеса са обединени, т.к. в центъра ни работят квалифицирани лекари – специалисти по УНГ, аудиология и слухопротезиране.
– Какво е „слухопротезиране“?
– Слухопротезирането не е търговия със слухови апарати, нито е еднократен акт. Това е процес на динамично сътрудничество между пациента, лекаря и слухопротезиста. Изборът и напасването на слуховия апарат понякога изисква часове, дни, поредица от срещи, разговори, проби в различни ситуации. Хората по различен начин се адаптират към слуховата протеза – някои много лесно, но други – бавно и трудно. В това се състои и смисълът на Центъра по слухопротезиране. Той е оборудван с апаратура за изследване на слуха и настройка на слуховите апарати, както и с квалифициран персонал, който да извършва тази специфична работа. Всеки слухов апарат изисква индивидуална настройка и адаптиране към ухото и слуха на пациента. Поддръжката на слуховата система включва и множество други дейности и консумативи, които не могат да бъдат предложени на друго място.
– Кои хора ползват слухов апарат?
– Статистиката показва, че около 10% от популацията е със слухова загуба, изискваща слухопротезиране. Всеки, който има слухова загуба, която го затруднява в слушането, разбирането и общуването, независимо от възрастта, може да ползва слухова протеза. Някои пациенти се смущават, че носенето на слухов апарат е „старешко“. Това е народопсихология, която не кореспондира с нормите на съвременното общество. По–важно е човек да е комуникативен и адекватен в реакциите си. А това е трудно, когато слухът е намален.
– Какво ще кажете за намаления слух при децата?
– Слухът е едно от сетивата, чрез които се възприема света. Бебето чува още в майчината утроба. Нормалният слух е условие за правилното нервно–психическо развитие на детето. Без нормален слух то не може да проговори и да се адаптира в заобикалящата го среда – да общува, да разбира, да играе, да се обучава и т.н. Ето защо родителите и близките трябва да бъдат запознати с причините и признаците за намален слух и да търсят съдействието на специалист. Ако е налице намален слух у детето, задължително се предприемат действия. Не бива да се чака.
– Как се открива слухова загуба при децата?
– В българия вече се извършва неонатален скрининг за намален слух. Това става още в родилния дом. Всяко новородено получава епикриза, в която е вписан резултатът от изследването. Ако детето не е преминало успешно скрининга, то трябва да бъде активно проследено в следващия месец – два. Изследването се прави с апарат за изследване на т. нар. отоакустични емисии (ОАЕ). Процедурата не е инвазивна, не е опасна. Извършва се когато бебето е заспало, трае около минута за ухо. Може да се прави и в домашни условия. Ако и следващите тестове с ОАЕ са незадоволителни, детето се насочва към специализирана клиника, където се потвърждава или отхвърля слухов проблем.
– Откъде бременните и майките да получат по–подробна информация за намаления слух при децата?
– Първият източник – интернет, но при условие, че сме сигурни в източника на информацията. Вече функционират училища за бременни и майки, в които се канят лектори–специалисти по съответната тема. Според мен това е по–надежден вариант. Една от формите на сътрудничество между нашия Център по слухопротезиране и МЦ „Хипокрена“ ще бъде и организиране на различни беседи на тема слух и слухопротезиране.
– Да се върнем към слуховите апарати: има ли значение какъв слухов апарат ще изберем?
– Съвременният пазар предлага много голям избор на видове и марки слухови апарати в широк ценови диапазон. Критериите, по които се избира слухов апарат са много: вид и степен на слуховата загуба, заболявания на ушите, възраст, слухови и комуникативни потребности, естетически съображения. И възможния бюджет, разбира се. Най–добрият слухов апарат е коректно избраният и добре настроен апарат, а не най–скъпият. Пояснявам: вие може да притежавате много скъп и марков слухов апарат, но ако не е подходящ за вас и не е правилно настроен, то все едно нищо не е свършено както трябва. И още нещо: две уши слушат по–добре от едно, тъй както две очи гледат по–добре от едно. Това правило от добрата практика вече го прилагаме успешно и при възрастни, особено при тези, при които ефектът от едностранно протезиране е незадоволителен.
– Какъв съвет бихте дали на хората, които се нуждаят от слухови апарати?
– Да не се предоверяват на гръмки реклами – рекламата продава, а не решава проблеми. Слухопротезирането не е само търговия, а специализирана дейност, която се прави на оборудвани за целта места и от квалифициран персонал. Проблемите при използването на слухови апарати са разнообразни – и от ухото, и от апарата. Нека хората да си изработят критерии за качеството на услугата и да търсят специалисти, които да са обучени да им помогнат.
– В заключение?
– Намаленият слух не е стигма, а проблем, който може да бъде компенсиран доста успешно. Това има две страни: едната е пациентът – той трябва да е мотивиран да търси решение. Другата страна е екипът, който предлага услугата – той трябва да е подготвен да предостави съвременни и адекватни предложения. Нека пациентите да не се притесняват да задават въпроси и да бъдат критични, търсейки качествената услуга.