Морякът- поет от Севлиево

Рубрика на Борислав Маринов и Румен Гатев, ученици от СУ ”Васил Левски” – Севлиево за хората и богатата история на севлиевския край

Димитър Роев – Скрабка, морякът служил във Военноморските сили на Н. В царят, плавал по целия свят и служил на различни кораби. Участник във Втората световна война, а по-късно работник-инспектор в различни корабостроителници, ръководител при строежа на копието на корабът Радецки. И не на последно място поет-сатирик с творчество за два романа.

Произходът на Димитър Роев е татарославянски. Баща му е роден в Шумен в покръстено татарско семейство.Оттам наследява тъмния цвят на лицето, рядката брада и любовта към волността и простора. От славянския род на майка си наследява правилните черти на лицето и обичта към истината, правдата и свободата и готовността да се бори за тях.
Майка му (Иванка) е родена в Севлиево и там живее до смъртта си на 13.03.1973г. Нейният род по майчина линия за времето си е много прогресивен. Той дава в подготовката и провеждането на Априлското въстание в Севлиевския край двама родолюбци : водача на Априлското въстание Стефан Пешев, обесен през 1876 г. в Севлиево и вуйчото на майка му- Върбан Панайотов, който също участва във въстанието, а после- в Освободителната война като опълченец. Дядо му, на когото е кръстен ,също участва в подготовката и провеждането на въстанието, като в това заангажира дома и домашните си. Той е грамотен. Занимава се с кацарство и дърводелство. Има пет дъщери. Майката на Димитър Роев е предпоследната, родена през 1886г.
Баща му е роден в Шумен през 1885 г. в семейството на покръстен татарин. В Шумен още през турско време,дядо му, татаринът, прави с баща си и брат си много хубави каруци. Добре изработени, красиво нашарени и с колела, които звънят ( майката на Димитър Роев лично ги вижда и слуша). За тях може би (Йордан Йовков пише в разказа си “ Песента на колелетата „.) Но умира старият майстор и работата поемат двамата му сина. Работят задружно, но разликата в разбиранията им за живота е огромна. Докато единият спазва строго каноните на мохамеданската религия, то другият не държи на тях. Той е грамотен, дружи с български младежи, свири на тамбура, пее хубаво. И залюбва хубавата българка Елена. Тя отвръща на чуствата му. За да му я дадат, той се съгласява да се покръсти. Брат му, оскърбен, сбира багажа си и заминава за Добруджа (може би това е Сали Яшар?). Там продължава бащиният си занаят. Строи пеещи каруци…Покръстеният дядо на Димитър Роев получава християнското име Рою, а фамилно – това на кръстника си Михаил. И се нарича Рою Михайлов(Михалев). Рою и Елена имат двама синове: Костадин и Симеон( бащата на Димитър Роев). Днес потомците на дядо Рою са над двадесет. Живеят в Русе, Севлиево, Габрово, Шумен, та чак и в Германия. Всеки от тях наследява нещо от него: мургавината му, свободомислието му, любовта към красотата и музиката…
Бащата на Димитър Роев- Симеон Роев, също работи като каруцар, но когато го вземат войник, понеже е грамотен и любознателен го изпращат в София, където завършва фелдшерски ветеринарен курс и става военен фелдшер. Служи в Осми конен полк в Севлиево. Участва в Балканската и Първата световна войни. Един ден баба му с дъщерите си жънат на нива край шосето Севлиево-Ловеч. Имат кон, който наранява крака си. Тогава случайно минаващият ветеринарен фелдшер Симеон Роев дава първа помощ и се запознава с бъдещата си жена.
Отначало живеят в Шумен, където през 1907 г.се ражда Радослав(по-голям брат на Димитър Роев). После Симеон Роев е изпратен в с. Златарица, край гр.Елена. Там, през 1911г.е родена Марийка (сестра на Димитър Роев), а на 18.02.1916 г. е роден и самият Димитър Роев.
Брат му завършва трети клас на прогимназията и не пожелава да учи. Става обущарски чирак, после калфа, а накрая майстор със своя работилница. Сестра му изкарва втори клас на прогимназията. И тя не иска да учи и затова я дават при една шивачка да се учи на занаят.
Баща му работи в други села и градчета и си идва рядко – за Нова година, за Великден и през лятото или при някаква нужда. Майка му наследява къщата от баща си, но има още 4 сестри и трябва да изплати техните дялове .Затова живее много икономично, труди се денонощно. Имат малко лозе и 8 декара ниви, тя работи и тях. Майка му завършва само четвърто отделение, но обича да чете. Първо -набожни книги, после и други. Вярваща е, но не лицемерно, а от цялото си сърце.
Димитър Роев е роден в с. Златарица, Великотърновско, но расте и учи в Севлиево- родният град на майка му. Детските му години преминават при пълна свобода. От малък Димитър Роев се опитва да пише. Драска с калема по плочките на сестра си. Книжките го привличат, но няма кой да го учи. Много иска да тръгне на училище. През 1923/24 г. е в първо отделение. Научава буквите и започва да чете. Четенето го увлича и това му остава за цял живот. В трето отделение пише първото си стихотворение- за пролетта.
Показва го на учителя си. Той го прочита, помисля и му казва: „Добре! Пиши! Може пък и да се научиш да пишеш хубаво. “
Любовта му към книгите го води в градското читалище “ Развитие“.Там има голяма библиотека. Взема книги и от училищната библиотека, когато е в прогимназията. Там библиотекарка е учителката по български език Мария Димитрова. Когато вижда какви книги избира( предимно за пътешествия) му казва: “ Дебели книги четеш. Да видим какво ще излезе от тебе! „.
Очаквайте продължение…. И още много от вълнуващият живот на „Морякът-поет от Севлиево“ Димитър Роев -Скрабка